Трябва ли лекарите да предписват йога на пациентите си? Както видяхте в последните видеа, трудностите, свързани с препоръчването на йога произлизат от ниското качество на научните доказателства по отношение на ползите. Странното е, че липсата на доказателства се дължи отчасти на неуспеха на изследователите да определят какво точно ще изучават. Те просто казват йога без да изяснят какво имат предвид. И различните видове йога се различават основно в изискванията си по отношение на физическата сила, дълбочината на медитацията, контрола на дишането и духовния компонент. Често срещано е докладите на проучвания да не дефинират кой вид йога са използвали. Това не само усложнява сравнението на резултатите от проучванията, но и затруднява прилагането им на практика при даването на съвети на пациентите.
Йога се определя като практика на ума и тялото, която съдържа физически пози, дихателни техники и медитация, така че ако изследователите кажат, че ще изследват йогата, се предполага, че са налични всички тези 3 компонента. Някои проучвания използват само медитация и я наричат йога, без пози или дишане. Други разглеждат само дихателните упражнения и ги наричат йога. Трети смятат, че йога се състои само от пози, а четвърти твърдят, че изучават форми на йога без да включват нито един от тези компоненти. Ако едно проучване не показва никакви ползи, означава ли това, че йогата като практика не е помогнала? И ако едно проучване показва ползи, какво трябва да се препоръча на пациентите като практика?
Можем да се успокоим с факта, че един преглед с тема „Има ли видове йога, които са по-добри от останалите?“ се опитва да сравни ефектите от над 50 различни стила, използвани в стотици проучвания и се стига до заключението, че няма очевиден победител по отношение на това дали резултатите са положителни, така че до определена степен те могат да бъдат взаимозаменяеми.
И преди съм говорил за нуждата от активна контролна група, за да се види дали има ползи от йогата отвъд само частта с упражненията, но такива контроли може и да не включат съпътстващи фактори, като социализацията. Йога обикновено включва посещението на класове. Можете да си представите, ако изучавате ефектите от йога върху депресията, дали нарушаването на ежедневието, излизането навън и срещането с други хора няма да има ефект, който е независим от йогата?
За жалост, при депресия йогата не изглежда да има ползи в сравнение с правене на нищо. Йогата не изглежда да помага и при тревожност, но не и при хора, които имат такава тревожност, че реално получават диагноза за това. И всичките ползи при тревожност са само от физическата активност, тъй като изглежда няма ползи в сравнение с други видове упражнения. За съжаление йогата не е ефективна при проблеми с настроението и тревожността.
Един преглед върху ефектите от йога и депресивните симптоми у хора с умствени проблеми като цяло, включително състояния като посттравматичен стрес или шизофрения, не открива значими ефекти в сравнение с неща като социална подкрепа, която предлага същата степен на внимание, или правенето на нищо, но установява ефект при сравнение с хората в „списъка с чакащи“.
За разлика от проучванията върху лекарствата, при които плацебо захарно хапче е относително ясно какво прави, изборът на контрола е много по-сложен за поведенчески интервенции, както е при йогата, и едно често решение е пасивна контрола, като списъка с чакащи. На практика хората се разделят в група с йога или група в списъка с чакащи, при която те също ще практикуват йога, но трябва да изчакат малко. Това е по-добре от тоталната липса на контролна група, тъй като все пак контролира минаването на времето, което означава, че независимо дали състоянието ви се подобри от само себе си, но плацебо ефектът не се взима предвид. Ако вместо това ви кажат, че участвате в проучване, което разглежда какви упражнения помагат и без да знаете, попаднете в групата с йога в сравнение с някакъв вид фалшива йога, ще имате едни и същи очаквания. Но ако знаете, че ще се занимавате с йога, която може да ви помогне сега, или йога след 6 месеца и накрая се оказвате в списъка с чакащи, това може погрешно да увеличи разликата в ефекта от лечението, защото хората в списъка с чакащи ще очакват, че няма да се подобрят без активно лечение.
Например, ето едно проучване за йога и уринарната инконтиненция. Жените са разделени на групи с по 6 седмици практика на йога или контрола с чакащи. След 6 седмици честотата на инконтиненцията намаляла до 70% в групата с йога в сравнение само с 13% в контролната група. Но е възможно жените в групата с йога да са съобщили за ползите поради така наречените предразсъдъци от очакванията, защото те са очаквали йогата да им помогне. Въз основа на доказателствата можем да кажем, че няма достатъчно добри доказателства, за да отсъдим дали йогата е полезна при жени с уринарна инконтиненция. Искаме да видим проучвания, които сравняват йога с контролни интервенции тип време и внимание, някаква алтернатива на йога, която съдържа същото количество време и внимание, така че хората да не разберат, че се намират в контролната група.
Тук възниква въпросът: кой го е грижа дали ползите от интервенциите с йога се дължат на плацебо ефект или на предразсъдъци, свързани с очакванията? Ползите са си ползи. Стига хората да се подобряват, кой го е грижа? Но би било добре да знаем дали йогата наистина помага или не, и ето. Жени с уринарна инконтиненция са разпределени на случаен принцип към група с йога или контролна група с идентични дейности на време и внимание, които включват неспецифично мускулно разтягане и силови упражнения.
Има два вида уринарна инконтиненция: спешна инконтиненция или неволно изпускане на урина, свързано с внезапно силно желание за уриниране, или стресова инконтиненция, при която дейност, като кихане предизвиква неволно изтичане. Три месеца йога не помогнали значително за общата инконтиненция, но за стресовата инконтиненция имало полза, понижение средно от 61% в групата с йога в сравнение само с 35% в контролната група без значителни промени при спешната инконтиненция.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/yoga-put-to-the-test-for-depression-anxiety-and-urinary-incontinence/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари