Днес имаме цяло съзвездие от варианти на растителни млечни продукти, от бадеми до овесени ядки, до такава степен, че големите млечни корпорации започват да фалират. Но наборът от препоръки за избор на здравословна напитка от 12 до 24-месечна възраст показва, че тези растителни млека не са адекватен хранителен заместител на краве млякото с изключение на обогатеното соево мляко. Докладът и отразяването в пресата веднага предизвикаха възмущение от медицинската общност поради много причини, включително и притесненията около конфликтите на интереси, тъй като няколко от тези одобряващи организации получават финансиране от млечната индустрия, въпреки че една такава организация е обвинена в това, че се опитва да покрие този факт чрез премахване на националния съвет по млякото от списъка им със спонсори веднага след пускането на доклада. Ами заслугите от доклада?
След отбиване на бебето, не е необходим какъвто и да е вид мляко и не трябва да се разчита на него като основен източник на калории. Децата ще са здрави с вода и здравословна храна. Ако ще давате мляко на децата си, изглежда има и по-добър избор. Въпреки че краве млякото е богато на калций, то не намалява фрактурите, а повечето растителни видове мляко на пазара имат същото количество. Още по-важното е, че консумацията на краве мляко носи рискове, включително връзка с появата на диабет тип 1, анемия при малките деца, непоносимост към лактоза, алергия към протеина на краве млякото и колики при бебетата. Имам много видеа по тези теми. Страничните ефекти от просто нормалната консумация на краве мляко трябва да бъдат сравнение с рисковете от растителните млека, с които има проблем най-вече когато се използват неподходящо, а именно наред с изключване на повечето други храни: хранене, което е ясно неадекватно, както случая с квашиоркор в Атланта, защото храната на детето се състояла от 99% оризово мляко.
Растителните млека имат полза заради ниското си съдържание на наситени мазнини, нямат холестерол и въпреки че съдържанието на протеини е като цяло по-ниско от това на краве млякото, растителните млека са по-богати по отношение на фибрите. Това е така, защото краве млякото няма никакви фибри, но съдържанието на фибри при растителните млека е доста ниско в сравнение с целите храни, от които те произлизат. Една чаша соя съдържа над 10 г, но соевото мляко вероятно е най-малко преработеното от всички растителни млека. Соята се накисва, блендира се, готви се и се прецежда и се смята, че това е единственото растително мляко, което съдържа същото количество протеини, както краве млякото.
Това може и да е било така преди, но сега имаме грахово мляко, което също е сравнимо по отношение на протеините. Всички имат едни и същи нива на калций и витамин D, както и по-малко калории, цели 5 пъти по-малко калории от кравето мляко. Соевото мляко има допълнителни ползи – намалява риска от рак на гърдата при момичета и балансира подрастващия организъм. Консумацията на соево мляко е свързана и с по-нисък риск от рак на простатата при мъжете. Според интервенционалните проучвания има и подобрено чревно здраве заради подпомагане растежа на полезните бактерии. Соевото мляко има противовъзпалителен ефект, понижава нивата на Ц-реактивния протеин, има добър ефект върху метаболизма на фосфор в сравнение с краве млякото, значително намалява ДНК увреждането от свободните радикали в сравнение с оризово или краве мляко, предотвратява загуба на костна маса при жените след менопауза, което е доказано и от проучвания, и може да подобри инсулиновата резистентност. Соевото мляко може да помогне при възстановяване след инсулт, да подобри скоростта на ходенето, продължителността на тренировките, силата на захващането и функционалността на мускулите, както и да понижи кръвното налягане при мъжете и жените по-добре отколкото краве млякото, да не споменаваме понижаването на LDL холестерола с цели 25% само за 21 дни. Ясно е, че соевото мляко е най-добрата алтернатива на краве млякото в човешката диета.
Да, има всякакви ползи от растителните млека за сметка на животинските. Няма казеин, холестерол, лактоза, по-малко наситени мазнини, наличие на малко фибри, Но какво да кажем за анти-нутриентите?
Има ли такова нещо като анти-нутриенти? Има доказателства, че консумацията на растителни храни играе важна роля за превенцията и намалението на хронични заболявания, като сърдечно-съдови, рак, инсулт, деменция, диабет, катаракти и други. Въпреки нуждата да се увеличи консумацията на растителни храни, има някои притеснения за това дали те са полезни поради така наречените съдържащи се в тях анти-нутриенти. Вярно е, че има съставки, които, ако се консумират в големи количества, особено на гладно – могат да имат сериозни странични ефекти. Но целите растителни храни съдържат хиляди други съставки в хранителната верига, много от които противодействат на потенциалните ефекти от анти-нутриентите. Растителното хранене е свързано с понижен риск от хронични заболявания, предизвикани от начина ни на живот. Те съдържат хиляди фитонутриенти, свързани с антиоксидантна защита и понижаване на възпалението. В някои случаи анти-нутриентите могат да бъдат лечебно средство при различни проблеми. Вижте например поредицата ми за ролята на фитатите за превенция и лечение на рака.
Не искам да завършват преди да изразя едно от предимствата на растителните млека: липса на лактоза. Хората не разбират, че повечето от възрастните на планетата Земя не могат да преработват краве млякото. През детството ни ензимът, който разгражда млечната захар лактоза, започва да изчезва при повечето хора, а това е логично, след като млякото е предназначено за бебетата. Защо трябва да консумираме мляко след спиране на кърменето? Освен това повечето хора имат симптоми като подуване, коремни болки, газове и воднисти изпражнения, дори гадене и повръщане. Според изчисленията, лошото усвояване на лактоза засяга над 2-ма от всеки 3-ма души; в САЩ са по-скоро 1 от всеки 3-ма. Но 95% от азиатците, 60% до 80% от афро-американците и ешкеназите евреи, 80% до 100% от индианците в Америка и 50% до 80% до испанците имат проблем с млякото. Основно северноевропейците могат да го преработват на зряла възраст. Препоръката, че всеки трябва да пие мляко е пример за расови пристрастия във федералната политика по храненето. Все едно да се приема, че всички хора са от северноевропейски произход.
Като цяло, около 75% от световното население, включително и 25% от хората в САЩ губят ензима лактаза след отбиване. С цел справяне с рахита, дефицит на витамин D, трябваше да се избере нещо от хранителната индустрия, което да се обогатява с витамин D. Изборът на млечни храни е ироничен, тъй като хората от арфикански произход, поради по-тъмната си кожа, имат по-голям риск от дефицит на витамин D, и въпреки това повечето не могат да храносмилат мляко. Има добра новина.
Поради тези причини Канада наскоро премахна млечните продукти като отделна хранителна група в своите национални препоръки за храненето. През 2019 г. бяха публикувани новите препоръки за хранене и наръчник за храните след обстоен преглед и актуализация, за да се подчертае важността от консумацията на повече растителни продукти. Друга голяма промяна е премахването на млечните като отделна хранителна група, наред с водата като избор на напитка. Каква идея само.
Отслабеният акцент върху млечните продукти и нарастването на фокуса върху растителните храни в Канада са основани на няколко параметъра, включително премахване на финансираните от индустрията проучвания като научно доказателствена част.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-soy-milk-the-most-nutritious-non-dairy-milk/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев