Хипократ е казал, че всички болести започват от червата. И преди съм говорил за фекалните трансплантации, прехвърляне на изпражнения от здрави хора в дебелото черво на пациенти, страдащи от възпалителни чревни заболявания, множествена склероза, дори психични проблеми, като депресия, биполярно разстройство и алкохолизъм, за да могат червата им да се пренаселят с полезни бактерии с надеждата за подобряване на състоянието им. Ами фекалните трансплантации при застаряване? Може ли фонтанът на младостта д бъде фонтан на изпражненията?
Ако дадете на мишки с ускорено застаряване фекална трансплантация от здрави мишки, те се подобряват и живеят по-дълго, но какво да кажем за човешките изпражнения? Все още нямаме данни от човек на човек, но имаме мишки, които са получили трансплантация с фекален материал от човек столетник. Мишки, хранени с изпражнения от 101-годишен човек в сравнение с изпражнения от 70-годишен. Липофусцинът е пигмент на възрастта, който се използва често като биомаркер на остаряването, и липофусцинът се натрупва значително по-малко в мозъчните тъкани на мишки, хранени с изпражненията на столетник, което означава, че вероятно в бъдеще ще използваме фекалии от столетници с цел забавяне на остаряването и подпомагане на здравословното остаряване. Защо да се къпете в кръвта на девственици, като можете да вечеряте с изпражненията на предците си? Следва продължение веднага щом се публикуват данни за предаване от човек на човек.
Добре е да избягвате изпражненията на затлъстели донори, имайки предвид този случай на надебеляване след фекална трансплантация. Една 32-годишна жена „винаги е била с нормално тегло“ докато… не получила фекална трансплантация от здрав, но затлъстял донор – дъщеря й. След трансплантацията тя наддала тегло, над 18 кг. „Тя казва, че сякаш тялото й се сменило,“ докладва нейният гастроентеролог. „Без значение колко храна приемаше или колко тренираше, не можеше да отслабне. Беше много ядосана.“
Същото нещо става и с мишките. Ако мишки получат фекални пелети от затлъстяла мишка, резултатът е удвояване на масата мазнини в сравнение с пелети от слаби мишки, въпреки че приемали значително по-малко калории. Това доказва, че чревната флора може да има жизненоважна роля при затлъстяването… на мишките. Ами при хората?
Изследователите решили да изучават двойка близнаци с разлики в затлъстяването, което означава, че единият близнак бил дебел, а другият – слаб. Какво ще се случи, ако сменим микробиомите им? Близнаците може и да са били гнусливи; така че изследователите отново преминали към мишки. Мишките, които получавали изпражнения от затлъстелия близнак, бързо се подули като размер, но не и тези, хранени от слабия близнак, въпреки еднаквото количество приемани калории. Живеенето на едно място предотвратило наддаването на тегло, слабите бактерии, обаче, скочили, за да спасят изпражненията на мишката, хранена от затлъстелия близнак, но ето я важната точка, само в контекста на здравословното хранене. Микробиомният лек действа само, когато мишките приемат храна с ниско съдържание на наситени мазнини и високо на фибри, което е логично, тъй като слабите бактерии изглежда се хранят с фибри. Заедно изследователите стигат до заключението, че „тези резултати… показват как диета с високо съдържание на наситени мазнини и недостатъчно плодове и зеленчуци може избирателно да действа срещу бактериите в червата… свързани с елегантната фигура.“
Резултатите от проучването с близнаците предполага, че ролята на чревната ни флора в затлъстяването е да се възползва напълно от по-здравословното хранене. Така че, ако близнаците си бяха разменили изпражненията, затлъстелият близнак може би щеше да отслабне, само ако комбинира микробиомните промени с по-здравословно хранене, за да подпомогне колонизацията на по-полезните бактерии. С новите бактерии на борда, обаче, по-здравословното хранене можеше да доведе до по-голяма загуба на тегло дори и при един и същ прием на калории. Но няма как да знаем… докато не проверим.
Публикувани са и предишни опити за рандомизирани двойно тайни контролирани проучвания с плацебо, които не показват ползи за отслабването при получаване на фекална трансплантация от слаб донор, но при тях хората продължили с нездравословното хранене, което е довело до първоначалното затлъстяване. Кой го е грижа дали ще продължаваме да слагаме отслабващи бактерии, хранещи се с фибри, в червата, ако не им дадем фибри, с които да се хранят? Те просто ще умрат от глад веднага. Може би трябва да направим и двете, да свържем промените в чревните бактерии с интервенция в храненето. Но ако преминете на растителна диета, наред с подлагането на трансплантация, и отслабнете драстично, как ще разберете дали трансплантацията има нещо общо? Което ни води до това проучване.
Подложили хората на растително хранене с добавка зелен чай и зелени смутита докато… те не отслабнали с около 9 кг за 6 месеца и накрая взели фекална проба. След това една част от тях прекарали остатъка от годината в обогатяване на червата с полезния микробиом, който постигнали при максимално отслабване, а останалите приемали плацебо капсули. Въпросът е, веднъж след като се върнат към обичайното си хранене, дали групата, която постоянно получавала вливки със собственото си слабо ако, продължила да поддържа добра форма? Да. Установили, че участниците, които отслабнали със здравословно хранене и след това приемали капсули, съдържащи фекални вещества, събрани през периода на диетата месеци след максималното отслабване, наддали по-малко тегло в сравнение с участниците, които приемали плацебо капсули. Така че, растителното хранене изглежда води до оптимален фекален микробиом с цел предотвратяване на повторно надебеляване. Но вместо да ядете собственото си растително ако, защо просто не се придържате към растителното хранене?
Източник: https://nutritionfacts.org/video/fecal-transplants-for-aging-and-weight-loss/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари