Сърдечно-съдовите заболявания в афро-американското общество си остават висок процент и са основна причина за разликата в продължителността на живота между афро-американците и белите. Защо има такъв голям проблем? Поради проблем с рисковите фактори, например високото кръвно налягане, диабет, затлъстяване и висок холестерол. И какво се крие за тези рискови фактори? Много неща могат да се дължат на храненето. Сред етническите групи хората, които отговарят на препоръките за здравословно хранене, са с най-нисък процент сред тъмнокожите. В това национално проучване повечето афро-американци се оказва, че се хранят особено зле според Американската сърдечна асоциация.
Афро-американците са изправени пред изключителни предизвикателства за придържане към препоръките за хранене и едно такова предизвикателство е придържането към културната традиция на „храна за душата“. Някои компоненти на храната за душата са прекрасни. Няма как да приемате по-здравословно нещо от зеленолистни и сладки картофи, домати, бобови (сушен грах и боб), диня, къпини, царевица и бамя. Всичко това ме кара да огладнявам. Но противоположно на очакванията, храната за душата може също да бъде и с високо съдържание на добавени мазнини, захар и сол, с прекомерна употреба на високомазнинни меса, да не споменаваме и употребата на пърженето. Пържено пиле и дреболии, по-точно свински черва, храни с високо съдържание на натрий и наситени мазнини – фактори, свързани с хронични заболявания.
Откъде идва обичаят със свинските черва? Трябва да проследим корените. Храна за душата е това, което поробените африканци били принудени да консумират в дълбокия Юг, за да оцелея по време на робството си. Това е в дълбок контраст с традиционната западноафриканска диета, която е предимно растителна с прием на зеленолистни, плодове, бобови, ядки, зеленчуци и зърнени, дори още повече зеленчуци. Тази традиция обаче е претърпява западно влияние и се е превърнала в диета с много пържени храни, подсладени напитки, червено и преработено месо.
Но добрата новина е, че все повече и повече афро-американци възприемат растителното хранене, за да се справят със здравословните си проблеми, подпомогнати от нарастващото движение на ресторантите за веган храна за душата, които сервират по-здравословни растителни ястия. Ученият Ейдриън Милър пише, че след като е пробвал всякакви храни по пътя си през страната, вече му е ясно, че креативната енергия на храната за душата гори най-ярко в ресторанти с висок клас вегетарианска или веганска клиентела. Дали обаче те достигат до хората, които имат най-голяма нужда? Обикновено се намират в афро-американски райони с по-голям процент бедност. Значителен брой от ресторантите са класифицирани в районите без голямо предлагане на хранителни продукти, където има недостиг на супермаркети, а така се появява възможността да се осигурява по-здравословна храна на жителите в заобикалящите квартали. Ето защо наличието на повече ресторанти за веган храна за душата и нарастващото движение на веганството сред афро-американците може да повлияе хранителните навици на обществото, особено след като някои вече предлагат и готварски курсове. Основаването на партньорства за обществено здраве с цел веган ресторантите да накарат повече афро-американци да се хранят с растителна храна може да бъде обещаваща първа стъпка към намаляване на някои от различията в здравето между белите и чернокожите.
„Ние не заклеймяваме месото,“ казват собственици на вегански ресторанти, които окуражават здравословното хранене в афро-американската общност. „Ние искаме да въведем растителната храна“ в опит да се свърже произхода на най-добрата храна за душата със западноафриканската растителна диета от 14 век, с надеждата хората да усетят, че да си веган всъщност е присъщо и естествено за културата и идентичността на чернокожите. Дори само връзката със социалната справедливост в опит за премахване на ефектите от целенасочените търговски усилия на компаниите за бързи храни към децата в цветнокожите общества.
Това движение е подпомогнато от известни чернокожи личности на растително хранене, не само влиятелни хора като Корета Скот Кинг и Кори Букър, но и NBA звезди, Самюел Л. Джаксън и Бийонсе, както и покойният активист Дик Грегъри, известен като комедиант, но и като говорител и веган защитник на здравето, повлиян от Алвения Фултън, която смята, че храната за душата наистина трябва да бъде полезна за душата. Вместо да празнува факта, че робовладелците забраняват достъпа до качествени храни на робите си, тя убеждава тъмнокожите общества да гледат на храната като на средство за здраве и лечение, застава зад свежите цели храни като път за облекчаване или лечение на осакатяващото бреме на хроничните заболявания.
Чернокожите вегетарианци и вегани показват, че растителното хранене не е само за белите – никога не е било. Всъщност, можем да се върнем векове назад към Освободителя от 19 век, аболиционисткия вестник, в който Уилям Лоид Гарисън пише в своето известно есе: „Ще бъда твърд като истината и безкомпромисен като справедливостта.“ В един брой от 1853 г. пише: „Един човек, чийто стомах е задръстен с животински гадости… може да оцени високо моралните и интелектуални учения така както една свиня оценява перлената огърлица. Логика, хумор и красноречие не присъстват при такива хора.“ „Само ако американците можеха да се замислят повече за това, което трябва да ядат и пият, да следват правилата на опита и науката,“ (с което имат предвид вегетарианската диета), (Америка) „ще се превърне в държава без робство, с мир, търпение, реформи в страната, права на жените и т.н. само за една година.“
Източник: https://nutritionfacts.org/video/soul-food-thats-good-for-the-soul/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари