Това е първото видео от поредица с 3 части по темата консумация на овесени ядки за лечение на диабет. Преди откриването на инсулина лекарите лекували диабет с високовъглехидратни диети. И преди съм говорил за влиянието на растителното хранене върху диабет тип 2, но вижте това изследване върху диета с овесена каша.
Преди инсулина имаше овесена каша. Преди откритието на инсулина животът на диабетици е спасяван или удължен от диетата с овесена капа на Карл фон Ноорден, която той е открил напълно случайно. Някои от пациентите му имали стомашно-чревни проблеми; И така, той ги пуснал на диета с овесена каша, а вместо захарта да се излива в урината им и да се влошават, те се подобрявали. Той публикувал откритието си през 1903 г. и то било прието с голяма доза скептицизъм. Но в последните години скептиците се убеждават от тежестта на доказателствата.
Повратната точка е моментът, в който един лекар, известният Джеймс Б. Херик, прави опит. Д-р Херик е признат за своето описание на сърповидно-клетъчната анемия, която първоначално е наречена синдром на Херик. Когато д-р Херик започнал да прилага овесената каша като лечение на пациентите си, той бил много скептичен в началото, но резултатите го изумили. Интензивен скептицизъм, както го нарича Херик. Първият му опит е бил далеч от окуражителен. След едно или две хранения пациентът казал: „Докторе, ще умра преди да вкуся още една лъжица от тази овесена гадост.“ Така и станало, за съжаление. Други лекари отразяват резервираността на пациентите към такава еднообразна конска диета. Но като цяло Херик нямал големи трудности да подлага пациентите си на овесена диета и да ги държи на нея за няколко седмици. И както той казва, няма нищо по-изненадващо или по-удовлетворяващо от оздравителните ефекти, които той отбелязва от овесената диета при детския диабет, а това води до заявяването от 1909 г., че нито един случай на диабет при децата или юношите не трябва да бъде лишен от ползите на овесената каша.
Великият Елиът Джослин, основател на най-старата и най-голяма клиника за диабет в света, описва ефектите от овесената каша като нещо вълшебно, неразгадана мистерия, която се съотнася като една от най-големите загадки в областта на диабета. И все пак имали някакви предположения. Установено е, че животинският протеин трябва да бъде напълно изключен, тъй като той подкопава благоприятното действие на диетите с овесени ядки. Преди използвали яйца заедно с овесената каша, но резултатите били по-добри без тях.
И вече от преди повече от един век знаем, че животинският протеин увеличава инсулиновата резистентност, която е причина за преддиабетно състояние и за диабет тип 2, докато растителните храни подобряват инсулиновата чувствителност, което е обратното. Приемът на животински протеин не само е свързано с инсулинова резистентност, но има и ясна връзка с повишения риск от диабет тип 2 (и това включва животинския протеин от месото, млечните и рибата – по-висока инсулинова резистентност и риск от преддиабетно състояние и диабет тип 2).
Но не е само връзката; можем да тестваме на практика. Замяната на телешкото с боб подобрява факторите на кардиометаболитния риск. И не е нужно много. Ако заменим само 2 порции червено месо с леща, нахут, грах или боб няколко дни в седмицата, значително ще подобрим нивата на кръвна захар и инсулин на гладно, заедно с очакваното понижение на холестерола и триглицеридите. Въз основа на над дузина рандомизирани контролирани проучвания, дори само замяната на 1/3 от протеина от животински към растителни източници може значително да подобри контрола на кръвната захар.
Каква е разликата между животинския и растителния протеин? Смятаме, че това са аминокиселините с разклонена верига, концентрирани в животинския протеин. Откъде знаем, че аминокиселините с разклонена верига играят роля? Защото ако даваме на група вегани аминокиселини с разклонена верига под формата на добавка, можем да ги направим толкова резистентни към инсулина колкото месоядните. Инсулиновата чувствителност спада до нивото на месоядните и се подобрява отново след спиране на добавката.
Но чакайте малко. Аз мислех, че инсулиновата резистентност произлиза от излишното натрупване на мазнини в мускулните клетки, особено наситени мазнини. Инсулиновата резистентност директно се свърза с с повишението на наситените мазнини в мускулите. Имам много видеа за това, но като цяло може да се наблюдава значително и постоянно влошаване на действието на инсулина, значителна и постоянна инсулинова резистентност само след един ден консумация на храна с високо съдържание на наситени мазнини. Всъщност, дори само едно хранене, богато на наситени мазнини, понижава инсулиновата чувствителност. Една единствена доза масло например влошава инсулиновата чувствителност дори и при здрави хора. А след време намаляването на приема на холестерол и мазнини може дори да подобри способността на панкреаса да изпомпва инсулина. Това, че наситените мазнини се натрупват в мускулите може да е резултат от храната, която попада в устата, или ако имате излишни коремни мазнини, които са навлезли в кръвопотока от някое минало хранене. Но какъвто и да е случая, какво общо има животинският протеин?
Оказва се, че продуктите на разграждането на аминокиселините с разклонена верига изглежда стимулират натрупването на мазнини и натрупването вътре в мускулните клетки. Но овесената каша няма наситени животински мазнини или животински протеини. Добре, но нито пък която и да е друга растителна храна. Защо овесената каша действа толкова добре? Това е въпросът, който ще разгледаме следващия път.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-oatmeal-good-for-people-with-diabetes/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари