Както отбелязах във видеото за костната минерална плътност, вегетарианците имат малко по-ниска костна минерална плътност в гръбначния си стълб. Въпреки че разликата е на практика незначителна за изследването, ако качеството на костите наистина е компрометирано, това може да доведе до счупени прешлени, повишен риск от фрактура на гръбначния стълб, но нямаме доказателства за това. Честотата на счупени прешлени е по-висока при по-възрастните жени, които са били вегани през по-голямата част от живота си – средно 34 години. И въпреки недостатъчния им прием на калций, около половината на този на невеганите, и това, че 1/4 от всички имали дефицит на витамин D, честотата на гръбначните фрактури не е много по-различна. Въпреки че веганите имали по-висока честота на дефицит на витамин D и по-нисък прием на калций, двата фактора не са свързани със загуба на костна маса. Всъщност, годишната загуба на костна минерална плътност на бедрата при веганите е по-малко от половината от тази на месоядните, въпреки че разликата не достига статистическа значимост.
Жените вегетарианки се оказва, че нямат по-висок риск от каквито и да било фрактури, включително фрактура на китката в този случай, въпреки че сред вегетарианците тези, които консумират най-малко растителен протеин, имат най-висок риск от фрактури. Тези, които консумират бобови растения всеки ден, или ядки, или вегетариански бургери, имат 1/3 по-малко фрактури на китката, в сравнение с вегетарианците, които консумират бобови или други високопротеинови храни по-малко от три пъти в седмицата. Така че, хората на веганско или вегетарианско хранене имат повишен риск от фрактури, освен ако не си подсигурят адекватно количество и разнообразие от храни с високо съдържание на протеини, като пълнозърнести храни, ядки, бобови, грах, нахут или леща. Това е една от причините, поради които препоръчвам в приложението Daily Dozen да се приемат пълнозърнести и бобови храни всеки ден.
Фрактурите на бедрената кост са още по-сериозен проблем. Хората, приемащи бобови, всеки ден, имат по-нисък риск от фрактури на бедрената кост с над 60% в сравнение с 40% по-нисък риск при протеините от животински произход, а растителните алтернативи на месото са някъде по средата с около 50% по-нисък риск от фрактури на бедрената кост.
Какво е заключението за растителното хранене и здравето на костите според този преглед от 2020 г.? На теория растителното хранене в дългосрочен план може да намали риска от остеопороза, но това още предстои да се докаже. Това, което знаем, е че растителното, когато се подсигурят адекватни нива на калций и витамин D, няма вредни ефекти върху здравето на костите. Но това е публикувано август, 2020 г. През ноември 2020 г., проследяването на проучването отпреди 12 години, за което говорих в последното видео за сравнителния риск от фрактури при вегетарианците и невегетарианците, с откритието, че хората, които не ядат месо, особено веганите, имат по-висок риск от костни счупвания като цяло, включително остеопороза и фрактури на бедрената кост. Оказва се, че има около 20 повече случаи при веганите за всеки 1000 души за период от 10 години. Така че, ако наистина има причинно-следствена връзка, веганското хранене ще означава годишно 1 на 500 шанс от костни фрактури, които иначе няма да има.
Дали е защото не са приемали достатъчно бобови? Очевидно не, тъй като веганите, които си набавят повече протеин, също имат по-висок риск. Може би защото не са си набавяли достатъчно калций? Очевидно не, тъй като веганите, които си набавят достатъчно калций, също имат по-висок риск.
Ами костите и витамин B12? Ако си спомняте EPIC-Оксфорд, откъдето идват данни за костите, това е същата група вегани британци, които са имали и сериозен дефицит на B12. Над половината вегани имали дефицит на B12, защото не са приемали адекватна добавка B12 или храни, обогатени с B12. Това може да доведе до високи нива на хомоцистеина, което не само да увеличи риска от инсулт, но и да увеличи активността на клетките, които се хранят с кости. Това е било в съд на Петри, но наистина има ниска костна минерална плътност при хората с вроден дефект, което да води до висок хомоцистеин в кръвта. Ето защо високият серумен хомоцистеин може да се смята за фактор, който да намали както костната маса, така и нейното качество, но няма как да знаем със сигурност, докато не направим проучване. Лечението за понижаване на химоцистеина не успява да намали риска от костни фрактури. Накрая, ефектът от дефицита на B12 за здравето на костите предстои да бъде установен.
Добре, но как да обясним по-високия процент счупвания сред веганите? Изследователите заключават, че според техните открития костното здраве при веганите изисква по-нататъшни изследвания, но има и някои улики. Повишеният риск от фрактури както за общи фрактури, така и специфично за фрактури на бедрената кост, е от значение само за хората с ИТМ под 22,5, което се равнява на 59 кг при жена със средна височина. Така че, част от проблема е, че веганите обикновено са доста слаби. Защо хората с наднормено тегло и затлъстяване са предпазени от фрактури? Замислете се. Те си имат възглавнички при падане. По бедрата има повече мекота. Също така, има и един ензим при мазните тъкани, който преобразува естрогена, ето защо жените увеличават риска си от рак на гърдата с по 1% за всеки килограм, който наддават. Но естрогенът може да има и ефект на предпазване на костите. Можем да получим най-доброто и от двете страни, като консумираме соеви храни, които предотвратяват костна загуба и същевременно са свързани с по-нисък риск от рак на гърдата както за естроген рецептор положителни тумори, така и естроген рецептор отрицателни тумори. Хората със затлъстяване и наднормено тегло имат по-силни кости само заради тежестта си. Те носят по 45 кг допълнително тегло и така тренират активно само докато се разхождат из стаята. Така че, разликата между риска при веганите и този при месоядните вероятно поне отчасти се дължи на разликата в ИТМ.
Аз залагам обаче на витамин D. Великобритания се намира на географската ширина на Канада. Слънчевите лъчи са под такъв ъгъл през зимата, че нивата на витамин D сред веганите британци спадат до под оптималните нива. В идеалния случай трябва да имаме около 75 наномола на литър, или 30 нанограма на милилитър в зависимост от това какви единици се използват, което веганите достигат през лятото. В крайна сметка това е витаминът на слънцето. Но през зимата недостатъчният прием на витамин D, който се съдържа в млечните продукти или в естествено състояние при мазните риби, ако веганите в този регион не приемат добавка през зимата, нивата им на витамин D може да паднат твърде ниско.
Рандомизираните контролирани проучвания показват, че самият витамин D изглежда не намалява честотата на счупвания, но увеличаването на нивата на витамин D и калций едновременно върши работа. Така че, може би причината е комбинацията между относително ниския прием на витамин D и калций сред веганите, която води до по-висок процент фрактури. Няма как да знаем със сигурност докато не се направи проверка, а когато това стане, бъдете сигурни, че ще има видео по темата.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/vitamin-d-may-explain-higher-bone-fracture-risk-in-vegans/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев