Имам няколко видеа за храните, които могат да предизвикат Паркинсон, но как можем да използваме храната за лечението му? Това видео и следващото разглеждат бобовите като средство за лечение на това заболяване.
Минаха вече два века от появата на есето на Джеймс Паркинсон за треперещата парализа, което описва заболяване, характеризиращо се с тремор и проблеми при движението. Днес възможното лечение включва хирургично имплантиране на електроди в мозъка. Трябва да има по-добър начин.
Знаем от 50-те години на миналия век, че Паркинсон се появява в резултат на дефицит на допамин в мозъка. Защото тогава да не се приема диета с високо съдържание на допамин? Разнообразието от плодове и зеленчуци съдържа същия допамин, който се произвежда и от нашия мозък. За съжаление допаминът не може да преминава през кръвно-мозъчната бариера и затова не е ефективно лечение. Допаминовият прекусор, обаче, известен като л-допа или леводопа може да премине от кръвта към мозъка, където след това се превръща в допамин от един ензим, наречен декарбоксилаза. Не бихме искали леводопа да се превърне в допамин извън мозъка, защото тогава той не може да влезе, затова се дава на хората инхибитор на декарбоксилазата, който сам по себе си не може да достигне до мозъка, затова и пречи на леводопа преждевременно да се превърне в допамин преди да навлезе в мозъка, където ни трябва.
Така че, консумацията на храни, богати на допамин, не помага, ами ако консумираме храни, богати на леводопа? Над 1 500 години преди д-р Паркинсон да излезе на дневен ред, един индийски лекар улучва право в целта и дори предлага лечение, кадифен боб, растението с най-високо съдържание на л-допа. Може ли да има начин за спиране на епидемията от Паркинсон с помощта на растителни храни?
Леводопа е златният стандарт за лечение на пациенти с Паркинсон, но повечето пациенти с Паркинсон в районите с нисък доход не могат да си позволят дълготрайна ежедневна употреба на леводопа. В селските райони на Африка, например, е изчислено, че само 15% от пациентите се лекуват с леводопа, защото цената на ежедневното лечение с леводопа е около 1 долар на ден, което е половината на доходите на повечето хора. Същото е и с други региони на юг. Л-допа е неналичен или твърде скъп. Така че пациентите често използват кадифен боб на прах като заместител или добавка към лекарството.
Но действа ли? Няма как да знаем… докато не направим проверка. Кадифеният боб и заболяването Паркинсон – рандомизирано двойно тайно клинично проучване. Оказва се, че доза от 30 г, което се равнява на около 3 с.л., води до надежден и устойчив антипаркинсон ефект при всички пациенти и действа много по-бързо отколкото лекарството, значително по-дълго отколкото лекарството и значително по-добре отколкото лекарството според друго двойно тайно рандомизирано проучване.
Леводопа при кадифения боб изглежда е 2-3 пъти по-потентен в сравнение със същата доза под формата на хапче, а за причина се смята наличието на съединение, което е инхибитор на декарбоксилазата и в растенията.
Добре, но това са проучвания с единична доза. Ами хроничната употреба на кадифения боб при Паркинсон? 14 пациенти с напреднал стадий на Паркинсон получават печен кадифен боб на прах или стандартното лекарство, след това се сменят периодично през няколко месеца и се разглеждат промените в качеството на живота, дейностите, симптомите при движение и при стоене на едно място, времето с добра мобилност без проблемни неволни треперения и се оказва, че кадифеният боб действа толкова добре, колкото лекарството при всички мерки на ефективност, включително качеството на живот. Ето видео на човек с Паркинсон, който е лекуват изцяло с прах от кадифен боб в продължение на 14 години преди и след лечението: Добре, можете ли да изпънете и двете си ръце? Стиснете пръстите си на дясната ръка. След това на лявата… И сега се обърнете… Отворете и затворете лявата, дясната… обърнете се.
Въпреки ефективността, е малка вероятността това евтино билково лекарство да получи лиценз – и неслучайно. Първо, вкусът очевидно е ужасен. Второ, нямаме точни данни за продължителност от над няколко месеца. Въпреки че кадифеният боб може да е част от решението за справяне с Паркинсон в страните с ниски доходи, в страните с високи доходи е възможно хората да предпочетат лекарствата, само защото „това е по-естествена терапия“, но изследователите не подкрепят пациентите и лекарите да използват растението, при положение, че има достъпни лекарства. Така че, леводопа под формата на хапче трябва да си остане първа линия лечение на Паркинсон. Кадифеният боб на прах, обаче, се понася по-добре от определена група пациенти. Някои пациенти имат психологически проблем с приемането на хапчета и ако откажат, то определено бобовите могат да са от полза. Но в противен случай, добавките от кадифен боб страдат от същите проблеми, които имат и всички добавки, а именно липса на достатъчна регулация и контрол на качеството. Има всякакви марки на пазара, но няма сравнителни проучвания коя е най-добрата, а качеството на продуктите може да варира, но няма как да знаем… докато не направим проверка.
6 марки продукти с кадифен боб били поръчани през интернет и повечето, 4 от общо 6, имали огромно несъответствие между твърденията на етикета и истинското съдържание на л-допа, а само два продукта едва се доближавали. Останалите продукти съдържали значително по-малко, под 10% в два от случаите. Жалко, че няма хранителен източник на л-допа, който можем просто да приемаме вместо добавка. Чакайте малко. Л-допа първоначално е открит преди повече от един век в баклата. Възможно ли консумацията на бакла да помогне за лечението на Паркинсон? Ще разгледаме този въпрос в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/treating-parkinsons-disease-with-velvet-beans-mucuna-pruriens/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари