Приблизително 1 на 7 американци страдат от хронично бъбречно заболяване, а честотата е по-висока при тези с метаболитни рискови фактори, като високо кръвно налягане, диабет и затлъстяване. Това звучи като работа точно за растителното хранене, което се е доказало като важно средство за превенция и лечение на всички три от тези съвременни проблеми на обществото. Способността му за лечение на толкова много заболявания е довела до нарастващ интерес към приложението му за превенция и лечение на самото хронично бъбречно заболяване.
На теория има множество ползи от растителното хранене в справянето с бъбречно заболяване. Приемът на животински мазнини е свързан със загуба на протеин в урината, а други вещества, свързани с месото, като холин и карнитин, се превръщат в TMAO от лошите бактерии, което е свързано със сраствания на бъбреците. Растителното хранене има понижено натоварване с киселини, докато приемът на животински храни, като месо, яйца и мляко, повишава образуването на киселини и амоняк, за разлика от полезната алкализация от приема на плодове и зеленчуци. Фосфорът е растителните протеини е по-малко усвоим, което е хубаво нещо, ако имате проблем с бъбреците, особено в сравнение с добавените консерванти на основата на фосфор, които често се използват в преработката на месо. Наистина можем успешно да понижим нивата на фосфор в кръвта при пациенти с бъбречно заболяване само за една седмица на вегетарианска диета.
Високият прием на фибри може също така да изтегли от организма крайните продукти на гликация – така наречените гликотоксини – и да предотврати запека, което може да причини натоварване с калий при пациентите с бъбречни проблеми. Растителното хранене може и да намали вероятността за излагане на добавки на основата на калий. Голяма част от добавките с фосфор в месото имат също и калий.
И накрая, може да има и благоприятно влияние върху чревния микробиом, което да доведе до по-малко образуване на уремични токсини. Такива продукти на „гниенето“ се създават от гниещия протеин в червата, но растителното хранене е способно да намали уремичните токсини, което от части се дължи на повишения прием на фибри и понижения прием на протеини.
Колкото по-нисък е приемът на протеини, толкова по-бавно е развитието към бъбречно заболяване в краен стадий. А повишеният риск от развитие на бъбречно заболяване в краен стадий, свързано с прием на протеини, изглежда няма праг, което означава, че колкото по-малко протеини се приемат, толкова по-добре. Дори и ако просто намалите приема си на протеини с по 10 г на ден, това скромно понижение може да намали и риска от краен стадий на бъбречно заболяване и смърт с цели 50%. Това е невероятно. Ето едно рандомизирано контролирано проучване. Тук се опитали да накарат хората да минат на 0,6 г на кг протеин на ден, което е около 40 г на ден, но успели да свалят нивата само на около 60 г на ден, което на практика дори не е нископротеинова диета. Препоръчителният прием на протеин на ден е 0,8 г/кг, или около 50 г на ден, но преминаването от обичайния прием на протеин на 70 г към 60 г намалил риска от диализа или смърт със 77%. Вижте това. След 4 години над 25% от тези в групата със стандартно хранене били или мъртви или на диализа от заболяване в краен стадий. В групата с намален прием на протеини били по-малко от 10%.
Едно рандомизирано контролирано проучване доказва, че има големи ползи, но въпреки сериозните научни доказателства, много лекари все още не са убедени, че нископротеиновата диета може да помогне на пациенти с хронично бъбречно заболяване. Защо? Причините за този нихилизъм не са ясни, но може би да свързани с недостатъчни основни познания, липса на интерес в храненето и диететиката и ограничени познания върху най-новата научна литература.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/lower-protein-diet-proven-to-help-kidney-disease/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари