Алулозата е нискокалорична захар, която съществува естествено в много малки количества, но днес се произвежда индустриално като търговски подсладител и се смята, че има предимства, сравними с еритритола като заместител на захарта. Предполага се, че предпазва от диабет, но това е при затлъстели мишки. Алулозата понижава LDL холестерола при хамстери на високомазнинно хранене и има сериозно влияние върху затлъстяването при мишки, консумиращи свинска мас, но какво да кажем за мъжете и жените?
В съд на Петри алулозата спира прекурсорите на мазни клетки от това да се превърнат в мазни клетки и намалява количеството на натрупаните мазнини в мазните клетки. Ето снимка преди и след, като мазнината е оцветена в червено, а обикновената захар се заменя с алулоза. Ето защо изследователите заключават, че алилозата е обещаващ заместител на захар при диета за отслабване, но няма как да знаем, докато не направим проучване.
Група хора приемали около 1 ч.л. алулоза половин час преди хранене и в сравнение с контролната група без захар, групата с алулоза започнала да изгаря повече мазнини. Изследователите стигат до заключението, че алулозата подобрява изгарянето на мазнини след хранене, което посочва, че тя може да бъде използвана като подсладител за контрол и поддържане на здравословно телесно тегло чрез подобрения енергиен метаболизъм. Добре, но първо, това са само 15 калории от мазнини, изгаряни през период от 4 часа. Оказва се, че хората не изгорили повече калории като цяло. Те просто преминали от изгаряне на калории от въглехидрати към изгаряне на мазнини и може просто да са компенсирали по-късно през деня.
Няма как да разглеждаме само едно хранене. Трябва да се проследи реалното тегло с времето. Ефектът от намаляване на теглото с помощта на един сироп, който включва около 5% алулоза, в сравнение с високофруктозен царевичен сироп. Резултатите показва значителен спад на телесното тегло, мазнините и обиколката на талията, но това била някаква марка сироп и всичко друго ще изглежда полезно в сравнение с високофруктозен царевичен сироп.
Това е проучването, което търсех. Оценка на ефекта от алулозата за намаление на телесните мазнини при хората. Над 100 души приемали или плацебо контрола – сукралоза – или 1 ч.л. алулоза два пъти дневно, или 1 и 1/3 ч.л. два пъти дневно, и въпреки че няма промяна на физическата активност или консумацията на калории между двете групи, телесните мазнини значително намалели при групата с алулозата. Учените дори им направили компютърна томография, за да могат да кажат откъде изчезват мазнините.
Спадът на телесните мазнини е бил само 900 г за 12 седмици, а спадът на коремните мазнини в групата с по-висока доза е почти пълно понижение на подкожните мазнини, отпуснатите повърхностни мазнини, не опасните висцерални мазнини, които се намират по-надълбоко и които наистина са ключови за здравето. И имаме загуба на телесни мазнини, въпреки че няма промяна в приема на калории, подобно на това, което се забелязва при мишките, но ефектът с мишките не се материализира: без забележими промени в LDL холестерола и в двете групи с прием на алулоза. Ами влиянието върху диабета?
Ако накарате хората да приемат напитка с до около 2 ч.л. алулоза – известна и като псикоза – или с голямо количество лесно усвоими въглехидрати, алулозата сама по себе си няма влияние върху глюкозата или концентрацията на инсулин в кръвта. И все пак, когато консумирате алулоза, заедно с рафинирани въглехидрати, има реално потискане на повишение на кръвната захар и инсулин, и то значително: 30% спад в нивата на кръвна захар и инсулин след 2 часа.
Смятаме, че причината е, че наличието на алулоза влошава усвояването на захарта през чревната стена, защото всички се състезават за пренасянето на захарта. Да, но къде се преобразува малтодекстрина? Какво да кажем за някое обичайно хранене?
И ето – при диабетици, които биха могли да използват малко потискане на скока на кръвната захар. Рандомизирано двойно тайно проучване с плацебо контролна група, което проверява ефекта от изпиването на 1 и 1/4 ч.л. алулоза в чаша чай с храната. И наистина, имаме значителен спад, въпреки че е само с 15%. Може да видите как са се опитали да преувеличат линията y.
Направили и втори експеримент: хората приемали малко над 1 ч.л. алулоза 3 пъти на ден с храненето в продължение на 12 седмици. Хубаво е да се види, че нямало никакви странични ефекти, но не е установено и никакво влияние върху отслабването, за разлика от другото проучване. Така че, данните около телесните мазнини са смесени, както и данните за кръвната захар. Това проучване не установява никакъв ефект от алулозата върху кръвната захар при здрави пациенти, за разлика от едно подобно проучване върху диабетици. Според един системен преглед и мета анализ на всички тези контролирани проучвания ползите за кръвната захар от алулозата нямат достатъчна статистическа значимост и не е ясно дали това само по себе си означава подобрение на контрола на кръвната захар с времето, така че може би не е достатъчно само да добавим алулоза към диетата. Ще се наложи реално да спрем приема на вредни и бързи храни.
Въпреки че способността за потискане на реакцията на кръвната захар е най-добре изучаваният аспект на алулозата, искам да покрия едно последно нещо: фактът, че алулозата удължава живота на един малък кръгъл червей, наречен „C. elegans“ посредством механизъм за ограничаване на храненето, въпреки че той се е хранил със същото количество храна. След два месеца само няколко процента от контролната група все още били живи, докато два пъти повече червеи от групата с нисък прием на алулоза и около 25% в групата с висок прием продължили живота си. Смятаме, че алулозата е подобрила експресията и активността на антиоксидантните ензими в тялото, удължавайки живота чрез заличаване на свободните радикали. Но кой го е грижа за дълголетието на кръглите червеи?
C. elegans е добре изучаван модел на остаряването и дълголетието най-вече заради удобството, но има и някои общи гени на дълголетието и пътища, които биха ни интересували. Би било добре да видим експерименти поне с човешки клетки и ето ги и тях. Ефектът от алулозата върху свободните радикали и оксидативния стрес в ендотелните клетки на човешката коронарна артерия – клетките, които обграждат вътрешността на артериите. Ако добавите малко захар, нивата на свободни радикали се повишават, но ако добавите същото количество захар с малко алулоза, ще изглежда сякаш никога не сте добавяли захар, а това означава възпиране на експресията на възпалителния показател, който играе роля в натрупването на атеросклеротична плака. Все още е твърде рано, обаче, за окончателни изводи относно клиничната значимост на тези данни.
В заключение, дали тези редки захари, като алулозата, са полезни алтернативи на традиционните подсладители? Предвид разнообразието на потенциалните ползи от алулозата, без да има известни недостатъци от метаболитните и токсикологични проучвания, алулозата може за момента да се окаже най-обещаващата рядка захар, но какво точно ни говори това? Нямаме много добри данни за хората. Като резултат от липсата на такива проучвания, може би в твърде рано да се препоръчват редките захари за консумация от хората.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-allulose-a-healthy-sweetener/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев