Това е първото от 5 видеа за почистването на езика. Какво означава почистване на езика и кой е най-ефективният начин за това? Гледайте поредицата, за да разберете.
В последната поредица видеа за халитозата разгледахме ползите от приема на храни с високо съдържание на фибри с цел намаляване на халитозата. Смята се, че ефектът се дължи на „самопочистването“ на устата при дъвченето на храната.
Меките храни обаче, както повечето бързи храни, са направени така, че направо да ги поглъщаме, и те не могат достатъчно да изстържат покритието на езика, затова оставаме с това покритие, бяло-сив слой от микроорганизми, особено в края на езика. При гниенето на остатъците по езика, се произвеждат летливи серни съединения, като водороден сулфид, газ с миризма на развалени яйца. Процесът на гниене е отговорен за 90% от случаите на лош дъх. Имам видео за методите за намаление на образуването на тези съединения, но ако не желаете или не искате да промените храненето си, натуралните механизми за самопочистване може и да не премахнат покритието на езика, ако това е много дебело, а в този случай механичното почистване на езика може да премахне остатъците, но често почистването на езика не се смята за рутинна част от устната хигиена. Трябва ли да бъде? Нека разберем.
Освен ако имате гнойни джобове от пародонтоза, най-вероятният източник на лош дъх е повърхността на езика ви. И не е като да има само едни лоши бактерии. Стотици различни бактерии могат да произведат същите летливи серни съединения от съдържащите сяра аминокиселини, концентрирани в животинските протеини. Ето защо пробиотиците не успяват да променят емисиите. Всъщност, ако сравним микробиома на езика при здрави хора с този на хората с лош дъх, ще видим, че те имат почти едни и същи бактерии, така че може би причината не е толкова видовете бактерии, които имате на езика си, а по-скоро количеството на бактерии, които живеят там. Проучвания върху населението предполагат, че употребата на стъргалки за език е свързана с по-малко тежки симптоми на халитоза, но може би хората, които използват стъргалки за език, са също и по-внимателни относно устната си хигиена по други начини. Единственият начин, по който със сигурност да разберем е като направим проучване.
Първо, обаче, малко история. Остъргването на езика и миенето на зъбите се практикуват от векове на много континенти по света, но на други места са били напълно неизвестни. „Защо да почистваме езика си“, пита тази статия в журнала на американската дентална асоциация. Зъболекарите, хигиенистите и производителите на пасти, четки и конец за зъби отдавна подчертават необходимостта от премахване на зъбната плака с цел предотвратяване на кариеси, но защо толкова много американци имат два безупречни блестящи реда зъби, разделени от орган, покрит с милиони микроорганизми, от които излиза силна лоша миризма?
Първо, как влияе почистването на езика върху образуването на зъбна плака? Ако спрете напълно да си миете зъбите, има ли значение дали ще си почиствате езика? Не. Ако спрете да си миете зъбите, плаката така или иначе ще се натрупа. Ами ако продължите с миенето на зъбите, но добавите и почистване на езика наред с това? Никакъв ефект върху натрупването на плака по зъбите, което предполага, че повечето от образуващите плака бактерии може би не идват от езика, въпреки че друга причина за липса на ефект от почистването на езика за образуването на плака може да се дължи на факта, че почистването на задната част на езика е трудно, защото може да ви се догади.
Ами гингивитът, възпалението на венците? Хората, които почистват езика си, обикновено имат по-малко кървене, което предполага и по-здрави венци, но няма как да знаем дали има причинно-следствена връзка докато не направим проверка. Рандомизирано контролирано клинично проучване, почистване на езика или без почистване на езика, и… няма особена разлика.
Ами почистването на езика като средство за намаляване на киселоннообразуващите бактерии, които причиняват кариеси, наречени стреп мутанти? Това проучване показва ползи в сравнение с използването на ленти за устна хигиена с марката Листерин или изплакване със солена вода, но другото проучване не установява значителен ефект. Може би бактериите са толкова големи, че остъргването на езика премахва само малка част или може би е като помитането на един килим, при което просто преместваме нещата от едно място на друго. Заключението е, че проучванията, разглеждащи ролята на почистването на езика и натрупването на плака или възпаление на венците, показват противоречиви резултати, затова, въз основа на медицинската литература изглежда няма данни, които да оправдават редовното почистване на езика. Единственото изключение може би е лошият дъх. Действа при лош дъх, което ще разгледаме в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/effects-of-tongue-scraping-on-plaque-gingivitis-and-cavities/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари