През 1974 г. е публикувана една известна статия, която сравнява недохранването от лечението със скелет в болничния шкаф – фактът, че много пациенти в болниците са недохранени, се определя от редакционния борд на журнала на АМА като шокиращ. „Дори един случай е твърде голям проблем,“ и все пак, до ден-днешен проблемът си стои. За хората със сериозни заболявания е необходимо дори още по-специфично хранене, но не и по-малко количество, и независимо от това недохранването продължава, включвайки цели 50% от хоспитализираните пациенти.
Етическият принцип на справедливостта изисква всеки пациент да получава достатъчно храна, предвид факта, че недохранването в болницата е свързано с повишен риск от болести и смърт, но дали има причинно-следствена връзка? Наистина ли по-малкото количество храна ни разболява повече, или дали разболяването просто ни кара да ядем по-малко? Няма как да знаем докато не проверим. Но етично ли е да караме пациенти да гладуват? Храненето няма ли да помогне повече? Оказва се, че няма. Не едно, а 22 рандомизирани контролирани проучвания, включващи хиляди недохранени пациенти, откриват, че наистина можете да ги угоявате, но това няма да има влияние върху клиничните резултати. Всъщност, понякога може да влоши нещата. Може би тялото отслабва апетита ви нарочно.
От Хипократ насам гладуването се предлага като лечение за остри и хронични заболявания, въз основа на наблюдение, че когато хората се разболеят, те често губят апетита си, така че, може би това е част от мъдростта на тялото ни и не трябва да го принуждаване да се храни? Добре, но това е било преди 2400 години. Какво сме научили оттогава?
Заедно с високата температура, намаляването на консумацията на храна наистина е един от най-честите знаци за инфекция, често смятан за нежелано проявление на заболяване, но това всъщност е активен и полезен защитен механизъм. Очевидно, хроничното недохранване може да влоши защитните ни сили, но данните показват, че в краткосрочен план имунната функция може да се подобри чрез понижаване на приема на храна. Някои данни са направо шокиращи, 95% живи в сравнение с 95% мъртви след една и съща инфекция, но това било при мишки, които гладували 48 часа. Очевидно не можем да рандомизираме хората при смъртоносна инфекция, но това, което се доказва, е че кръвта от гладувалите мишки е почти 8 пъти по-добра в убиването на бактериите нашественици в съд на Петри. Тя драстично подобрява способността на белите кръвни клетки да убиват патогените. Не можем ли просто така да изследваме хората?
Можем. Изследователи накарали хората да гладуват в продължение на 2 седмици с по 80 калории на ден и белите им кръвни клетки показали същото това подобрение на активността за убиване на бактериите, увеличение в производството на антитела и активност на клетките убийци средно с по 24% по-висока. Това е особено интересно, защото естествените ни клетки убийци не само помагат за изчистване на инфекциите, но и също убиват раковите клетки. Всъщност, именно по този начин се измерва активността на естествените клетки убийци, като се поставят срещу клетките K562 – това са туморни клетки, клетки на левкемията. Две седмици гладуване подобрили способността на кръвта да убива раковите клетки с 24%.
Така че, гладуването наистина подобрява противораковия имунитет, или по-поетично казано „стимулира апетита на имунната система за рак.“ Защо гладуването не се използва повече за лечение на рака?
До скоро терапията с гладуване не се смяташе за опция за лечение при рак, а това е свързано с факта, че целта при палиативното лечение на рак е да се избегне загуба на тегло и да се противодейства на синдрома на отслабването, наречен кахексия, който е основната причина за смърт в много случаи на рак.
Туморите са ненаситни, бързо се разширяват и им трябват много енергия и протеини, затова тялото ни метаболитно се репрограмира, започва да се разгражда, за да ги храни. То прави това, като предизвиква възпаление в цялото тяло. Хората не само губят апетита си. Основната разлика между загубата на тегло, наблюдавана при раковата кахезия и тази при стандартното гладуване, е липсата на възстановяване на самото хранене.
Например, теглото на един пациент рак започва да пада. Нищо чудно: той приема само по няколкостотин калории на ден. Така че, в допълнение към приема на около 100 г протеин на ден, лекарите напъхали тръба във вената му и започвали да преливат по 4 000 калории дневно. Никакъв ефект. Той продължил да отслабва. Хранителните интервенции за лечение на кахексията нямат голям успех. Най-доброто лечение за раковата кахексия е да се третира причината и да се излекува самия рак. Всъщност, може би принуждаването на пациентите с рак да приемат повече храна е добре дошло за тумора. Както по време на бременността, когато плодът си набавя хранителни вещества за сметка на майката, туморът е първи на опашката за хранене. Може би загубата на апетит, когато имаме рак, е дори защитна реакция.
Но през 60-те беше създадено пълно парентерално хранене – нямаше вече нужда хората да се хранят; всички хранителни вещества, от които се нуждаят хората, могат да се влеят директно във вените и така се ражда съвременната ера на храненето. Стана широко разпространено и се превърна в индустрия за милиарди долари. Но трябва ли да се прибягва до тази система за хранене при недохранените пациенти с рак? Отговорът не е толкова очевиден. При провеждане на десетки рандомизирани проучвания, резултатите бяха както разочароващи, така и изненадващи. Парентералното хранене не само не успява да осигури ползи за тези пациенти; то води до вреди. Не само че не дава никакви ползи за преживяемостта, но има и увеличение на усложненията и инфекциите, както и намаление на реакцията на тумора към химиотерапията, което се предполага, че се дължи на всички тези допълнителни хранителни вещества, стимулиращи растежа на тумора.
По подобен начин, оралните интервенции при недохранени пациенти с рак, като приема на бутилки Ensure, нямат ползи за преживяемостта. Въпреки липсата на ясни ползи, изненадата на много онколози относно идеята пациентите с рак да гладуват се дължи на притеснението, че те вече не се хранят достатъчно. Но няма как да знаем, докато не го изследваме, а именно това ще направим в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/fasting-for-cancer-what-about-cachexia/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари