Това, което научихме от опита си с цигарите, както пишат двама известните учени, е колко силно печалбата може да мотивира „дори на цената на милиони животи и невъобразими страдания.“ „Тютюневата индустрия играе мръсни игри и милиони хора умряха.“ До колко важи същото за хранителната индустрия? И преди съм говорил за това как хранителната индустрия използва същите техники, както тютюневата индустрия. Какво ще кажете да използваме същия наръчник за справяне с тютюнопушенето, който да противодейства и на кризата със затлъстяването?
Тютюнът е една от най-големите победи на здравеопазването. Процентът пушачи намалява от 42% през 1965 г. до едва 15% през 2016 г. Това е от около 5 от 12 на 2 от 12 души. Благодарение на този спад, цигарите сега водят до смъртта само на около половин милион американци всяка година, докато храненето ни днес убива стотици хиляди повече от това. В момента водещата причина за смърт в Америка е храненето на американците.
Можем ли да използваме същите стратегии, които са били толкова успешни в борбата срещу тютюневата индустрия? Може би не е случайно, че три от най- рентабилните интервенции срещу затлъстяването изглежда са извадени директно от политиката срещу тютюна: (1) данъци върху нездравословните продукти; (2) ясни етикети от лицевата страна на опаковката; (3) ограничение на рекламирането, насочено към децата.
Налагането на данъци върху цигарите се смята за най-ефективното оръжие срещу процента пушачи. Данък от 25% на опаковка за справяне с някои от обществените разходи за пушенето е свързан с цели 9% спад в процента пушачи. Световната здравна организация изчислява, че 70% увеличение на цената в световен мащаб може да предотврати до 1/4 от всички смъртни случаи, свързани с цигарите, по света.
Приемането на същите данъци от алкохола и цигарите за хранителните продукти е предложено от самия Адам Смит през 1776 г. в неговия труд „Богатството на народите“: „Захарта, ромът и тютюнът са стоки, които не са потребни за живота, консумират се почти навсякъде по света и затова подлежат на високи данъци.“ Хората имат право да пушат, пият и да ядат мазни храни, логично, но може би трябва да поемат част от финансираните от държавата болнични разходи, които водят след себе си. Ако е така, защо да не таксуваме директно затлъстелите хора?
Таксуването на хората въз основа на теглото им е предложено още през 1904 г. в британския медицински журнал, един вид стратегия паунд за паунд (всъщност само 7 шилинга и 6 пенса на паунд). Това не само е можело да компенсира държавната хазна, но и да подтикне промяна в поведението. „Данъкът върху мазнините“, гласи предложението, „ще има и много добър ефект върху здравето на нацията чрез приемането на реформа за нездравословните навици на хранене и пиене.“
Дори данък по 1 стотинка на грам за подсладените със захар напитки може да докарва милиарди долари годишно в щати като Тексас и Калифорния. Данък от 10% върху мазните храни на национално ниво може да докара половин трилион долара за десет години. Дори и ако се комбинира със субсидия, която да понижи разходите за плодове и зеленчуци с 10%, очаква се чистите приходи да са стотици милиарди долари. Но дали това би променило реално навиците на хората?
Дори и разликата от малката цена (около 10%) между оловния и безоловния бензин успя да отдалечи цялостната автомобилна индустрия от оловото. Възможно ли е по същия начин американците да преминат на ябълки и да откажат ябълковия пай? Един системен преглед на наличните доказателства предполага, че финансовите инициативи и деинициативи, свързани с храната, действат. Колкото по-евтини са плодовете и зеленчуците, толкова повече хора ще кажат, че биха си купували, и колкото по-високи данъци се слагат на нездравословните храни, толкова по-ниска ще е консумацията. Въз основа на този модел, данъкът върху наситени мазнини – съдържащи се предимно в мазното месо, млечните продукти и бързите храни – има потенциал да спаси хиляди животи всяка година.
Но такъв данък няма ли непропорционално да повлияе върху бедните хора? Да, те ще имат всъщност най-голяма полза! Също както данъка върху цигарите. Класическият аргумент на тютюневата индустрия е, че данъците върху цигарите са „нечестни“ и „регресивни“, утежняващи най-много положението на бедните, на което здравеопазването отговори: „Ракът е нечестен;“ ракът утежнява най-много положението на бедните. Така че, очаква се данъците да доведат до най-много печалба за най-малко пари.
Фактът, че тютюневата индустрия се бие със зъби и нокти срещу данъците за цигарите – от това да измисля нови фронтови групи до явното купуване на политици – предполага, че данъците могат наистина да променят модела на консумация, но много от доказателствата за промяна на хранителните навици не са основани на данни от реалния живот. Можете да поставите хората на модерни 3D симулатори на супермаркет и да откриете, че 25% намаление на плодовете и зеленчуците изглежда увеличава покупките със същото количество – с по около 1 кг на седмица. Но виртуалните зеленчуци няма да ни донесат реална полза. Работи ли това в реалния живот? Очевидно да.
Най-големият частен здравен застраховател в Южна Африка започна да предлага до 25% връщане на парите при закупуване на здравословни храни на стотици хиляди домакинства, до $799 на месец в американски долари. Защо им е да дават пари? Защото очевидно действа – увеличаване на консумацията на плодове, зеленчуци и зърнени храни, докато в същото време се намалява консумацията на храни, богати на добавена сол, захар и мазнини, включително преработено месо и бързи храни.
Защо просто директно да не се плаща на хората за отслабване? Един системен преглед установява, че 11 от 12 проучвания върху финансовите инициативи за отслабване описват положителни резултати. Единственото, което не успява да открие ползи от директните парични стимули, предлагало само по $2.80 на ден. При децата може да минете само с една монета или със стикер, за да ги накарате да изберат сушен плод пред курабийка за закуска след училище, въпреки че веднага след като съблазнението приключило, приключили и промените в поведението.
Дори и ако направят инициативите постоянни, ще трябва да плащат за тях. В САЩ всеки похарчен долар за преработена храна или мляко се изчислява на чисти $2 спестявания от разходите за здравеопазване. Всеки похарчен долар, който да прави зеленчуците по-евтини, носи чисти $3, а субсидиите върху пълнозърнестите храни предлагат над 1000% възвръщаемост на инвестицията. Дори 1% намаление в средната цена на всички плодове и зеленчуци може да предотврати почти 10 000 инфаркта и инсулта всяка година.
Ами данъците, които са по-малко популярно от субсидиите? В Европа голям брой държави са приели данък върху храни с високо съдържание на захар или сол, но Дания е първата, която представя данък върху наситените мазнини. Отнема на агробизнеса около 1 година да го смаже, което показва колко слаби са лекарите и медицинските специалисти при опит да се справят с корпоративната сила. Всичко това се дължи на „огромния дисбаланс“ между политическото влияние, упражнявано от здравеопазването в сравнение с това на лобитата на индустрията.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/using-the-cigarette-tax-playbook-against-big-food/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари