Колко струва човешкият живот? В идеалния случай няма да имаме етикет за цена. Всеки ценен живот е от неизмерима стойност, но има ограничени ресурси и политически решения, които да се направят, а това води до невероятни статии като тази: рентабилността на 500 животоспасяващи интервенции, 587 по-точно, с разходи от над 10 милиарда долара спестени с всяка година живот. Като цяло, средно една интервенция струва $42,000, това е цената за 1 година живот на един човек, поставяне на мигащи светлини на железопътния прелез. Как ще оправдаете отказа да се сложат? Можете да спасите повече човешки животи със същите пари, ако добавите набраздена настилка по магистралите. Но ако наистина ви е грижа за спасяването на живота на шофьорите, ще спасите почти сто пъти повече животи, ако инвестирате същите пари в медийни кампании за окуражаване на хората да си слагат колан.
Но ако наистина искате стойност, ако искате да предотвратите катастрофи за най-малко пари, има някои интервенции, които ви спестяват повече ресурси, отколкото самите те струват. Да, повечето интервенции струват $10 000 или повече за година спасен живот, но вижте това. Те не само са неутрални относно разходите, но можете и да спасявате животи докато спестявате пари – най-лесно постижимата цел!
Проучвания показват, че „програмите за здраве могат да спестят пари.“ Не само да спестят повече отколкото харчите, но и потенциално да утроят парите ви чрез инвестиране в здраве. Но тъй като участието на служителите е почти винаги доброволно, това повлиява върху избирателните предразсъдъци, а именно идеята, че по-здравите хора са просто привлечени към програмите за здраве така или иначе. И наистина, в годината преди някоя здравословна интервенция, хората, които впоследствие се записват, вече имат по-ниски медицински разходи и по-здравословни навици в сравнение с тези, които не са участвали; нищо чудно, че ще се справят по-добре отколкото неучаствалите им колеги, дори и ако програмите за здраве нямат никакви ползи. За щастие има голям брой рандомизирани контролирани проучвания върху програмите за здраве, за да се види дали може да се докаже причина и следствие, за да се отговори на въпроса: „Работят ли програмите за подпомагане на здравето?“, много важен въпрос, предвид факта, че индустрията за здраве на работното място днес е мултимилионна индустрия.
Едно от най-новите рандомизирани контролирани проучвания е публикувано в журнала на американската медицинска асоциация. Хиляди служители ефективно са разпределени към програма за здраве на работното място в BJ’s Wholesale Club и въпреки че участниците в програмата съобщават, че са променили в положителна насока навиците си, като например да тренират редовно, няма значителни разлики в клиничните показатели за здравето им или в разходите и оползотворяването на средствата. Според авторите трябва да намалим очакванията си за финансова възвръщаемост на инвестициите в програмите за здраве, поне в краткосрочен план.
Някои смятат, че дори и програма с неутрални резултати, т.е. не натоварва компанията с допълнителни разходи, но води до значително подобрение на здравето на хората, може да си струва инвестицията, но може би доказателствата, които показват ограничени или никакви конкретни ползи от програмата за здраве, трябва да насърчават компаниите и служителите да оценяват критично програмите и да се опитат да ги подобрят. В едно проучване със 162 компании, например, само 1/3 предлагат консултация със специалист по хранене. И дори и при тази консултация е нужно повече от опитите да се убедят хората да се грижат по-добре за себе си. Нужно е организацията да създаде среда, в която здравословният начин на живот е опция по подразбиране. Какво рекламират в кафенето, например? Какво се сервира по срещите и както има в автоматите за храна?
Да, една здравна програма в PepsiCo не успява да спести на компанията пари, но се съмнявам един от компонентите на програмата на PepsiCo е да казват на служителите си да не ядат или пият нито един от техните собствени продукти.
Всъщност, ако се върнем назад към случая на BJ, да, няколко процента повече служители казали, че тренират редовно, но когато става въпрос за хранене, имало пълен провал по отношение на неща като пиене на по-малко газирани напитки или прием на повече плодове и зеленчуци. Нищо чудно, че здравето им не се подобрило.
В един системен преглед от системни прегледи върху ефективността на промените в храненето и работата, средното подобрение в приема на плодове и зеленчуци е общо 0,7 порции на ден. Нищо чудно, че тези програми не са успешни.
В Богатството на народите Адам Смит пише, че работниците е по-малко вероятно да са продуктивни „когато често са болни в сравнение с когато са като цяло в добро здраве.“ Болестта „винаги намалява производството на индустрията.“ Може би просто им трябват повече от 0,7 порции плодове и зеленчуци на ден.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/workplace-health-and-wellness-programs-put-to-the-test/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари