Краткосрочното гладуване по време на химиотерапия може да започне да разрешава дългогодишния проблем с повечето лечения за рак: как убием тумора без да убиваме пациента? Краткосрочното гладуване, например за 48 часа преди и 24 часа след химиотерапия, може да намали страничните ефекти, да намали токсичността от химиотерапията. Потенциалните ефекти на потискане на тумора от гладуването, например влиянието му върху растежа на тумора, метастазите и прогнозата, не са оценени досега. Не, за съжаление с „не са оценени досега“ имам предвид, че все още не са оценени до ден-днешен. Така че, в отговор на въпроса дали да се гладува или не преди химиотерапия, трябва да се подчертае, че дадените доказателства от проучвания върху хора са все още много ограничени.
Някои хора твърдят, че намаляването на самите странични ефекти може да подобри ефективността, тъй като пациентите ще могат да понесат по-високите дози. Например, увреждането на сърцето и черния дроб, свързани с широко предписваните противоракови лекарства, ограничават пълния им терапевтичен потенциал. Не е ясно, обаче, дали максимизирането на поносимата доза химиотерапия може да постигне по-дълъг живот или по-добро качество на живота. За сега мисля, че трябва просто да сме удовлетворени с по-малкото странични ефекти в името на по-малкото странични ефекти.
Някои лекари призовават да се внимава и са притеснени относно недохранването. Това притеснение е отразено в официалните насоки по хранене при пациентите с рак. Поради риска от недохранване ден или два няма да навредят, но понеже пациентът може да се изкуши да продължи гладуването без ясни доказателства за ползи, те смятат, че гладуването по време на химиотерапия не трябва да се препоръчва.
Защитниците на гладуването са съгласни, че пациентите със сериозна загуба на тегло, загуба на мускулна маса или недохранване – вероятно не са добри кандидати дори и за краткотрайно гладуване. Но от стотиците пациенти, които са били проследени, няма доказателства за сериозни странични ефекти по отношение на недохранването или загубата на тегло при краткотрайно гладуване или диета, наподобяваща гладуване. И тези пациенти, които наистина отслабнали по време на гладуването, възстановили теглото си преди последващия цикъл на химиотерапия без значителни вреди.
Но вижте, дори и да има риск, тук говорим за рак. Компромисите са основата на играта. Хората са готови да понесат риска от тежки, дори животозастрашаващи странични ефекти постоянно. Дори ако се облекчават само някои от страничните ефекти, може би си струва да се опита.
Разбира се, междувременно Биг Фарма се опитва да измисли медикаменти, насочени към това да наподобят ползите от гладуването. Въпреки че лекарствата, които наподобяват гладуването, може и да са за предпочитане от пациенти, които по-скоро биха пили хапчета, отколкото да гладуват, ще минат години преди да излязат на пазара и е трудно да си представим лекарства, които да са толкова ефективни и безопасни, както гладуването. Има ли нещо, което можем да вместим в диетата си, за да получим подобни ползи без да се налага да гладуваме?
Начинът, по който работи гладуването, е чрез намаляване на нивата на хормона на растежа, който подпомага появата на рака, известен като инсулинов фактор на растежа 1. Именно понижените нива на IGF-1 посредничат за диференциалната защита на нормалните и раковите клетки в отговор на гладуването и подобряват способността на химиотерапията да убива рака, но пощадяват нормалните клетки. Откъде знаем това? Понеже възстановяването на IGF-1 е достатъчно, за да потуши предпазващия ефект от гладуването. Вижте това. Ето растежа на две линии ракови клетки, рак на гърдата и меланома, в съд на Петри, след като са били изложени на химиотерапия. Процентът преживяемост спада от 60% на 20%. Но същата тази доза при гладуващи клетки действа по-добре. Същата доза, същото гладуване, но ако накапем малко IGF-1, ползите от гладуването изчезват.
Така че, намаляването на сигнала на IGF-1 може да осигури двойна полза чрез защита на нормалните клетки, докато същевременно намалява развитието на тумора и може дори да помогне за предотвратяването на рака. Както обясних и преди във видеото „Как да не умрем от рак“, важно видео и за животинските протеини, а това издава и самата идея, но гладуването не е единственият начин за намаляване на нивата на IGF-1. Да, няколко дни гладуване могат да понижат нивата наполовина, но това е до голяма степен, защото намаляваме и приема си на протеини. Протеините са основни детерминанти на циркулиращите нива на IGF-1 при хората, което предполага, че намаленият прием на протеини може да стане важен компонент в интервенциите против рак и остаряване, най-вече намалението на животинските протеини.
Ако сравните хората на изцяло растително хранене, които приемат препоръчителното количество протеин за ден, 0,8 г на кг телесно тегло, и ги сравните с хора, които са също толкова слаби, но се хранят с повече стандартни за Америка протеини, преминаването към диета с ограничение на калориите може и да намали IGF-1 малко, но растителното хранене може да го намали повече. Пълноценното растително хранене не само понижава активността на IGF-1, забавяйки процеса на остаряване, но може и да обърне гените на младостта срещу рака.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/fasting-mimicking-diet-before-and-after-chemotherapy/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари