Това видео, както и следващото, са свързани с предразсъдъците около теглото и дискриминацията, които са чувствителна тема за много хора. Каква роля играе това в здравеопазването? Гледайте, за да разберете повече за тази важна тема.
Описана като последната „приемлива форма на предразсъдъци, стигмата за телесното тегло е обект на ожесточена дискриминация и стереотипи за хората със затлъстяване. 50 жени с наднормено тегло били помолени да пишат в дневник всеки път, в който се почувстват дискриминирани заради теглото си. Само за 1 седмица над хиляда случаи са записани. Една жена с наднормено тегло очаква да бъде тормозена или обиждана, да се натъкне на физически ограничения (като например невъзможност да се побере на някоя седалка) или да бъде дискриминирана (като например да получи по-лошо отношение в ресторанти или магазини) средно по около три пъти на ден. Затлъстелите мъже съобщават за три пъти по-малко дискриминация от жените със същото тегло; така че може би при тях това се случва само по веднъж на ден.
Те не са просто параноици. Проучвания с професионални актьори, представящи се за кандидати за работа, които са с наднормено тегло привидно с помощта на магията на Холивуд и театралните протези, имали значително по-голяма вероятност от дискриминация срещу самите тях отколкото когато се появяват с нормалното си тегло. Тези предразсъдъци около теглото се оказват особено големи срещу жените с наднормено тегло, в сравнение с мъжете.
Може да се открие подобно отношение и в различни анкети. В едно сравнение от 16 стигматизирани социални групи, като хомосексуалисти и бездомни, само пристрастените към наркотици и пушачите били с по-високо ниво на отвращение от хората с наднормено тегло. Изследователите отбелязват, обаче, че има наистина връзка: хората със затлъстяване са „оценявани със същото отвращение, както политиците.“
Стигмата на теглото започва изненадващо от ранна детска възраст. 3-годишните деца описват своите затлъстели наборчета като „зли“, „глупави“, „мързеливи“ и „грозни“. Има едно известно проучване, публикувано през 1961 г.
Децата на летните лагери и в училищата от различен социален, културен и етнически произход в Калифорния, Монтана и Ню Йорк били помолени да оценят следните изображения според това, което им харесва най-много, включително дете с патерици, с шина на крака, дете в инвалидна количка, дете с липсваща една ръка, дете с проблем на лицето или друго дете с наднормено тегло. Във всяка група деца имало „забележително единодушие“. Затлъстелите деца винаги били последни.
Това се случва обаче преди няколко десетилетия. През 2003 г. изследователите публикували проследяващо проучване 40 години по-късно. Проучването било повторено и… заглавието му го издава: „Стигматизацията на затлъстелите деца“ се влошава. Детето с наднормено тегло е харесвано още по-малко! Това е в съответствие с тенденциите в обществото при почти 70% скок на дискриминацията във връзка с теглото, проследявана в национални проучвания от средата на 90-те години.
Отношението на учителите не помага много. Над 1/4 от учителите и останалият персонал в училищата смятат, че затлъстяването е „едно от най-лошите неща, които могат да ви се случат.“ Дори родителите могат да имат предразсъдъци, да осигурят по-малко средства за колежа на затлъстелите си дъщери в сравнение с по-слабите им братя и сестри. Както коментират двама изследователи по затлъстяването, „Има силен предразсъдък наистина, когато родителите дискриминират собствените си деца.“
Ами лекарите? Едно представително национално запитване установява, че над половината от лекарите гледат на затлъстелите пациенти като на „странни, непривлекателни, грозни и несъобразяващи се хора.“ Около 1/4 от сестрите са съгласни или напълно съгласни с твърдението: „Грижата за един затлъстял пациент обикновено ме отблъсква.“
Този антагонизъм може да има сериозни последствия за здравето на тези, които имат най-голяма нужда от него. Например, затлъстелите жени имат по-висок риск от развитие на рак на шийката на матката, рак на ендометриума и на яйчниците; и все пак, за тях е по-малко вероятно да бъдат прегледани. Тежко затлъстелите пациентки имат една наполовина шанс от това да получат препоръчителния си преглед на тазовото дъно. Част от това може да се дължи на нежелание от страна на пациентките, но някои лекари просто им отказват. Sun Sentinel попитали гинеколозите във Флорида и установили, че 1 на 7 от тях отказва да преглежда по-дебели жени, например като поставя граници за теглото на новите пациентки, започвайки от 90 кг.
Дори лекарите, които приветстват затлъстели пациенти, се оказва, че ги отпращат много бързо. Лекари, които приемали медицинския картон на пациент с мигрена, представен с нормално тегло, наднормено тегло или затлъстяване, казват, че дават на затлъстелия пациент с около 28% по-малко от времето си. И по-малко качествено време. Записаните прегледи установяват, че лекарите обикновено показват по-малка емоционална връзка с пациентите с наднормено тегло.
Дори специалистите по затлъстяване признават, че имат ясно отношение против мазнините и теглото. Ситуацията се влошава при запитвания между 2001 и 2013 г., специалистите по затлъстяване описват дебелите хора като значително „по-мързеливи, глупави и безполезни.“ Дори в медицинската литература ще намерите текстове като този, извадка от аналите на учебници по вътрешна медицина: „затлъстяването е естетично престъпление: грозно е.“
Добрата новина е, че лекарите изглежда успяват да скрият своето отвращение. В едно проучване, озаглавено „Затлъстелите пациенти надценяват уважението на лекарите към тях“, въпреки негативното отношение, което лекарите имат към своите затлъстели пациенти, същите тези пациенти изразяват удовлетворение от своите лекари. Изследователите заключават: „Въпреки че лекарите успешно играят ролята си, липсата на истинско уважение предполага, че… автентичността на връзката между пациента и лекаря трябва да се постави под съмнение.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/weight-bias-hating-their-guts/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев