Въпреки че често чуваме за новите лекарства срещу рак, че са огромен напредък, който спасява животи, повечето от тях носят по-скоро умерени ползи. В последното си видео аз цитирах една нова статия в журнала на Националния институт по рака, според която повечето нови лекарства срещу рак не осигуряват никакви клинично значими ползи. Поне след като се докаже на по-късен етап, че са неефективни, те се изтеглят от пазара, нали? Не! Дори и след като проучванията докажат, че новите лекарства нямат клинично значими ползи в сравнение не само с по-стари лекарства, но и в сравнение с нищо, например при използването на захарно плацебо хапче, повечето лекарства за химиотерапия запазват одобрението си от АХЛ и остават на пазара, дори и при същите безобразно високи цени. Всъщност, най-скъпото лекарство, което разгледали, струващо $169,836 годишно, не подобрява изобщо общата прогноза за преживяемост, а влошава качеството на живот. $169,000, само за да се почувствате по-зле без никакви ползи. Защо да плащаме и стотинка за лечение, което не помага?
И дори и да подобрява преживяемостта, какво точно означава това? В момента тенденцията за Биг Фарма е да провежда големи проучвания, които може и да открият статистически значими, но често тривиални разлики в крайните точки на преживяемостта. Например, вижте това известно проучване. Добавянето на второ лекарство, ерлотиниб, към гемцитабин при напреднал стадий на рак на панкреаса, значително удължило общата прогноза за преживяемост. Да, хората имали повече странични ефекти, но тук не говорим просто за свиване на тумора. Хората живели значително по-дълго. Плацебо групата живеела само 5,91 месеца, докато групата с добавяне на лекарството оцеляла цели 6,24 месеца? Чакайте малко. Хората живели само една трета от месеца по-дълго? Това са само 10 дни. Всички тези странични ефекти и пари за средно по 10 дни по-дълъг живот? Ето защо лекарите не трябва да използват статистическия жаргон – значителни подобрения в преживяемостта – докато информират пациентите си за ползите от новото лечение. Когато пациентите чуят думата „преживяемост“, те не си представят 1 седмица и половина.
Ако вземем заедно всички нови лекарства за химиотерапия, които са били одобрени през последните години, средната обща преживяемост е 2,1 месеца. Сега вижте, 2 месеца са 2 месеца, не искам да омаловажавам това, но с времето запитванията показват, че пациентите очакват много повече. Невероятно е, че 3/4 от пациентите с метастазен рак на белите дробове или дебелото черво не съобщават, че разбират факта, че химиотерапията им е малко вероятно да излекува рака. Това е главното лечение, но се оказва, че химиотерапията никак не лекува; тя просто добавя няколко допълнителни седмици или месеци. Защо на повечето пациенти им се спестява тази информация? Те не са твърде големи оптимисти, все пак, както обяснява един изследовател. Те имат погрешната представа, че лечението предлага шанс за излекуване, а това не е така. Пациентите са лишени от възможността да претеглят рисковете и ползите и да решат сами за себе си какво да се случи със собственото им тяло.
Ако попитате пациенти с рак, повечето искат поне половин година, за да асимилират страничните ефекти, а това предполага, че повечето пациенти с рак може и да не изберат химиотерапията, ако знаят колко незначителни са ползите. Но вижте, всеки е различен. Един интервюиран пациент казва, че дори една седмица по-дълъг живот би си струвала; докато друг казва, че не би искал да се подлага на химиотерапия дори и при мисълта за още 2 години живот; не би искал нищо да се намесва в качественото време, което му остава. Така или иначе хората заслужават да знаят истината. Убедителен е фактът, че самите онколози и сестри изразяват все по-малко желание да приемат като лечение интензивната химиотерапия, имайки предвид нейната токсичност. Повечето лекарства за химиотерапия са цитотоксични, действа като убиват раковите клетки, но убиват и някои от здравите клетки като взаимна вреда, заради което те могат да навредят на нервите ни, да причинят нелечима сърдечна недостатъчност, да свалят лигавицата на червата или да увредят имунната ни система.
Фармацевтичните компании често омаловажават рисковете, например когато описват този медикамент за рак на гърдата с думите приемливи странични ефекти за повечето пациенти, или този медикамент за рак на панкреаса с управляем и предимно лечим профил на безопасност. Това са проучвания, публикувани в топ медицински журнали. Естествено е, че читателите ще приемат тези твърдения за истина. Ако реално погледнете данните, обаче, броят на сериозните, дори животозастрашаващи странични ефекти, е двойно по-голям или дори 5 пъти по-голям при новия медикамент за рак на гърдата. А управляемите и най-често лечими странични ефекти очевидно не се отнасят до тези хора, които са убити от медикамента. Харесва ми как дори включват един измамен документ. Приемлива токсичност. Приемлива за кого? Управляеми? Сериозните проблеми и смъртните случаи няма как да се считат за управляеми. И вероятни? Кой би искал да приема лекарство, чиято токсичност може да се опише като вероятна? Благоприятни? В сравнение с какво? Поносими? Това го решава пациентът. Всеки медикамент, който води до смърт, няма как да се счита за безопасен.
И все пак, пациентите може и да смятат, че си струва да се поеме рискът. За някои видове рак имаме невероятни проучвания. Рак на тестисите, например. Има вероятност, която е по-голяма от 1 на 3, че химиотерапията ще ви помогне да живеете поне още 5 години. Същото е и с Ходжиковия лимфом, относително рядка форма лимфом. Но дори когато изследователите опитали да надценят ползите, при най-често срещаните форми на рак – на дебелото черво, белите дробове, гърдата и простатата – шансовете изглежда са по-скоро около 1% или 2%.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-much-does-chemotherapy-improve-survival/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари