Химиотерапията е едно от най-често срещаните лечения за рак. Колко точно ефективна е за подобряване на преживяемостта и качеството на живот? Това видео и следващото ще отговорят на тези въпроси.
През следващите няколко десетилетия броят на новите случаи на рак ще продължи да расте. Печелим ли войната срещу рака? За съжаление, не, въпреки въвеждането на стотици нови противоракови медикаменти.
Войната срещу рака прилича на войната срещу тероризма. Без значение колко удари с дрон правите, почти невъзможно е да убиете всички лоши и без значение колко точни са бомбардировките, човек винаги трябва да има предвид съпътстващите щети. Токсичността от раковото лечение може да бъде изтощителна и не само по отношение на здравето. Има и „финансова токсичност“.
Патентованите противоракови лекарства са с цени от почти хиляда долара на ден. Дори и със здравна застраховка средната цена за пациентите при рак на гърдата IV стадий, например, може да достигне $190,000. Достатъчно лошо е, че човек се бори за живота си без да доведе семейството си до фалит едновременно с това – проблем, който все още е често срещан дори и днес.
Кой може да забрави апокрифната история на Уолтър Уайт, който работел на две места със здравна застраховка и отново не можел да си позволи лечението за рак? Сега, не всеки иска да направи собствена лаборатория за метамфетамини, но много искат да рискуват всичко на един път. Голяма част от пациентите с рак признават желанието си да обявят фалит или да продадат домовете си за лечението. Не са ли оправдани високите цени, ако новите и иновативни лечения предлагат значителни ползи за пациентите? Може би ще се шокирате, ако разберете, че много медикаменти за рак, одобрени от Агенцията по храните и лекарствата, нямат клинични ползи.
Как тогава са били одобрени от Агенцията по храните и лекарствата? Повечето одобрения на медикаменти за рак са основани на слаби или непроверени сурогатни крайни точки, а проучванията след пускането им на пазара рядко валидират ефективността и безопасността на тези лекарства за централните крайни точки на пациента. Нека ви обясня какво означава това. Новите медикаменти за химиотерапия се одобряват въз основа на така наречените сурогатни крайни точки, което означава, че вместо да се гледа това, което наистина ни интересува – оцеляването или качеството на живот – лекарствата се одобряват въз основа на неща като процент на реакция, свиване на тумора и т.н. Но кой го е грижа дали туморът се свива, ако това реално не удължава качеството или количеството живот? Това е някак противно на здравия разум, но самото свиване на тумора, видяно на рентген или на ЯМР, не е непременно свързано с подобрения в преживяемостта или симптомите. Всъщност, повечето проучвания, които реално са проследили хората, откриват слаба връзка с преживяемостта. Най-новият изчерпателен анализ открива, че 90% от този вид проучвания имат много слаба връзка с преживяемостта като цяло.
От 36 нови лекарства за химиотерапия, одобрени от АХЛ, въз основа на тези сурогатни крайни точки, веднъж след като реално са били тествани в реалния свят, само 1 на всеки 7 реално удължава живота, половината напълно се провалили, а останалите останали неизследвани, което разкрива, че повечето одобрения на ракови медикаменти не е доказано или изобщо не подобряват клинично релевантните крайни точки. Прекомерно високите цени на лекарствата са достатъчно неприятни за работещите лечения, но да се таксуват уязвими пациенти за лекарства без дори доказателства, че те реално подобряват преживяемостта и качеството на живот, е безотговорно.
Защо АХЛ не изисква доказателства, че лекарствата за химиотерапия реално носят ползи на пациентите, преди да ги одобрят? Фармацевтичните компании казват, че настояването за рандомизирани контролирани проучвания със смислени мерки ще отнемат твърде много време, но намаляването на времето за проучвания с помощта на суроганти крайни точки, вместо на оценката на общата преживяемост, се изчислява на едва 11 месеца. Така че, вместо да отнеме 7,3 години на едно лекарство да излезе на пазара, ще отнеме 8,2 години. Да, вижте, искаме да изкараме тези лекарства колкото е възможно по-скоро, но само ако те наистина ще помогнат на хората.
Подобряват ли медикаментите срещу рака преживяемостта или качеството на живот? Няма нужда да знаем, според счупената ни регулаторна система. Нещата не са много по-добре в Европа. Едно системно оценяване на одобрените лекарства за химиотерапия показва, че повечето излизат на пазара без доказателства за ползи за преживяемостта или качеството на живот. И дори години по-късно продължава да няма заключителни доказателства, че тези лекарства имат някакви ползи, а когато се оказва, че имат, те често са незначителни.
Ето защо статии в журнала на Националния институт по рака цитират Ханс Кристиян Андерсен, авторът на приказката „Новите дрехи на царя“. Всички проучвания стигат до едно заключение: само малка част от новите лекарства срещу рак, одобрени от американските и европейските власти в последните години, осигуряват клинично значими ползи за пациентите. Всъщност, някои смъртни случаи, свързани с раково заболяване, са подпомогнати или дори причинени от токсичните ефекти на химиотерапията, а не от самия рак. Въз основа на един преглед с десетки хиляди пациенти с рак, при 27% от случаите самото лечение за рак е причинило или е ускорило смъртта. Добре, но може би този риск си струва, ако потенциалните ползи са достатъчно големи. И това е темата на следващото видео, „До колко химиотерапията подобрява преживяемостта?“
Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-effective-is-chemotherapy/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари