Личната отговорност за здравето ни е едно от най-важните неща, които можем да направим. Редовният спорт, непушенето и здравословното хранене могат да помогнат за предотвратяване или дори лекуване на някои от най-често срещаните заболявания днес. Повече хора знаят това… така че защо не се хранят по-здравословно? Гледайте видеото, за да разберете.
Посланията в медиите относно храненето са често непостоянни и объркващи, но много американци знаят какво включва здравословното хранене. Наистина някой би помислил, че пиенето на кафява газирана захарна вода е полезно? Проблемът е, че те изглежда не пренасят знанието си в практиката.
Има голям брой причини, поради които хората имат трудности да променят навиците си. Въпреки че невежеството и объркването имат роля, мотивацията да се промени човек е много по-важна. Определено живеем в свят, който ни кара да ядем каквото си поискаме, независимо от последиците в дългосрочен план. Но един от основните проблеми да накараме хората да си променят поведението е нуждата да ги накараме да признаят нуждата от промяна.
Например, ако попитате хората колко месо ядат или колко мазни храни, яйца, сладки, алкохол, масло приемат, те твърдят, че консумират по-малко от средностатистическия човек. Така че, ако хората си мислят, че имат по-малък риск от другите, те ще пренебрегнат съвета да се хранят по-здравословно, мислейки си, че вече се хранят здравословно. Може би е така? Не, хората оценяват собствените си хранителни навици като по-здравословни, дори когато в реалността те са ужасни. Поради тази причина здравословните кампании трябва да накарат хората да разберат колко лошо реално се хранят. Но когато това стане, се случва нещо странно. Ако предизвикате хората да ви кажат как реално се хранят, те ще променят отговора си, за да изглеждат така сякаш се хранят по-здравословно от средностатистическия човек.
Когато благоприятното сравнение с рисковите поведения на другите е застрашено, хората не само намаляват оценките си относно това как те се отнасят в тези ситуации – „о, аз не ям толкова много месо“ – но също и смекчават значението на това поведение. „Месото така или иначе не е вредно.“
Това е същата приказка, която и пушачите си казват. Проучванията показват, че пушачите имат сериозна тенденция да подценяват всички рискове, свързани с пушенето, развивайки поредица илюзии и фалшиви вярвания, за да подкрепят избора си да продължават да пушат. Защо толкова много хора продължават да се палят въпреки вредните ефекти на пушенето върху тяхното здраве? Поради много от същите причини, заради които хората продължават да се хранят нездравословно. Първо те убеждават себе си, че имат по-малък риск отколкото другите хора, които имат същите навици. В допълнение към този оптимизъм, пушачите подценяват степента, в която пушенето повишава риска от рак на белите дробове, мислейки си, че пушачите, които пушат по 2 кутии на ден, имат само пет пъти по-голям риск от рак на белите дробове, докато всъщност рискът им е 20 пъти по-висок. Както и да е, много пушачи смятат, че ракът на белите дробове основно се определя от гените.
Много от рисковете, свързани с храната, споделят същите оптимистични възгледи, като например риска от инфаркт и сърдечно заболяване (убиец #1), затлъстяване, диабет и всички останали. Хората често са доста изобретателни в намирането на причини да вярват, че собственият им риск е по-малък от риска на техните връстници. Така че, може би поддръжниците на общественото здраве трябва да бъдат също толкова изобретателни в разбирането на произхода на този нереалистичен оптимизъм и в откриването на подходи, които да помогнат на хората да намерят по-точна причина за своята собствена уязвимост. Правят се всякакви неща в опит да се намали или премахне този предразсъдък, „но ние трябва да обмислим възможността намалението на оптимистичните предразсъдъци да доведе до намаление на самочувствието и психологическото благосъстояние“, ако хората започнат да осъзнават колко много рискуват и до колко вината е тяхна.
Това ми напомня на тънкото въже, по което лекарите трябва да вървят, казвайки на хората колко власт всички ние имаме над това да се сдобием с рак. Това е често цитираната статия, което изчислява, че можем да предотвратим приблизително 90% от рака при хората. (Но под „сегашните тенденции“ изследователят говори за тенденциите от 60-те години на миналия век, когато е публикувана статията.) Те си остават верни до ден-днешен, обаче, около половин век по-късно. Генетичните фактори не са основните причини за хронични заболявания. Използвайки еднояйчни близнаци, за да се види каква част наистина се дължи на гените, при всичките хронични заболявания, които разгледали, ракът имал най-малък генетичен компонент, отново само около 10% се приписва на лоши гени. Това, което се случва в семейството, са лоши навици.
Но когато излезете там и кажете на всички добрите новини за това колко власт имаме над това да не се сдобием с рак, какво да правим с хората, които вече имат рак? След като бъдат диагностицирани с рак, те често питат, „Защо аз? Нещо лошо ли направих? Моя ли е вината?“ Можете да си представите как посланието „ами, май да“ може да бъде опустошително за пациентите или за тези, които са оцелели. С други думи, послание, което има за цел да вдъхне кураж на хората да действат превантивно, може единствено да накара болните от рак да се чувстват виновни. Но истината си е истина, без значение колко е трудно да се приеме. Това, което трябва да направим, е да се опитаме да насочваме пациентите да преминат от чувство на вина към подход на отговорност. Те имат личен контрол; от сега нататък могат да направят друг избор. Трябва да им дадем усещане за съдействие в живота им. По-добре обаче е да се опитаме да предприемем тези стъпки преди да се появи ракът.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/why-dont-people-eat-healthier/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари