През 2019 г. д-р Дейвид Катц и негови колеги, включително един от любимите ми изследователи, Дейвид Дженкинс, публикуваха инициатива за подновяване на определението за качество на протеините. Преобладаващото определение изглежда има повече общо с биохимията отколкото с влиянието върху човешкото здраве. Популярната идея, че протеините са полезни и колкото повече, толкова по-добре, заедно с определението за качеството на протеините, което е в полза на животинските протеини, дава впечатлението, че приемът на повече месо, яйца и млечни е желано и предпочитано, но това е директно в противоречие с насоките по хранене, които вместо това се опитват да насърчават приема на повече растения. Въпреки че недостигът на протеини все още преобладава в много райони по света, той е много рядък в индустриализирания свят, където най-голямата заплаха за общественото здраве не е нещо като квашиоркор – недостиг на протеини/калории – а идва от хроничните заболявания.
През 2016 г. беше публикувано едно проучване от Харвард, което включва над 100 000 души и открива, че заместването на животински протеин с растителен е свързано с по-нисък риск от преждевременна смърт. Най-вредните са преработеното месо, като бекона, както и яйчният протеин, белтъците на яйцата, но замяната дори с 3% на който и да е животински протеин с растителен такъв, преработено месо, непреработено месо, пиле, риба, яйца или млечни, е свързана със значително по-нисък риск от безспорно най-важната крайна точка от всички: смъртта. Да, но как разбираме, че причината е протеина? Изследователите изолирали фактори, като прием на наситени мазнини, а това навежда на мисълта, че причината не е само животинската мазнина.
Добре, но как тялото разпознава разликата между растителния и животинския протеин? Нали протеинът си е протеин? Не. За разлика от животинския протеин, растителният е като цяло с ниско съдържание на аминокиселини с разклонена верига, например, а ниската консумация на аминокиселини с разклонена верига подобрява метаболитното здраве. Може би причината е IGF-1, хормон на растежа, който подпомага появата на рак и се засилва от приема на така наречените висококачествени животински протеини. Подозираме, че връзката с IGF-1 е причинно-следствена, тъй като хората, които се раждат с по-високи нива на IGF-1, независимо от това с какво се хранят, наистина имат по-голям риск от диабет тип 2 и сърдечно заболяване.
Или може би е нещо, което изследователите от Харвард не са предвидили, като токсичните замърсители, диоксини и ПХБ, след като те обикновено се натрупват в хранителната верига от крави, прасета, пилета и риба и затова накрая се оказват в чинията ни. Така че, растителните протеини са също и важна стъпка към разрешаване на проблема с вредни замърсители.
Ако не смятате, че 100 000 души са достатъчни, какво ще кажете за 400 000? NIH-AARP е най-голямото кохортно проучване върху храненето в историята. И отново, замяната на 3% само от калориите от различни източници на животински протеини с растителни такива е свързана с 10% спад на общата смъртност, а ползата е двойно по-голяма, ако спрете и яйцата. Това не е изненада, тъй като консумацията на яйца е свързана с по-висок риск от развитие на сърдечно-съдово заболяване.
Ако вземем всички проучвания върху приема на протеини от храната и смъртността, ще видим, че хората, които приемат повече протеини, обикновено живеят по-кратко, но това основно се дължи на вредната връзка с животинските протеини. Приемът на растителен протеин е обратно свързан със смъртността, което означава, че тези, които приемат повече растителни протеини, обикновено живеят по-дълго. Повече животински протеин може да означава по-голяма смъртност, докато повече растителен протеин се свърза с по-малка смъртност. Така че най-доброто и от двете страни ще бъде да увеличим приема си на растителни протеини за сметка на животинските протеини. С други думи, както заключава един мета анализ от 2020 г., „Хората трябва да се окуражават да увеличават приема си на растителни протеини, за да могат да намалят евентуално риска си от смърт.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/animal-protein-vs-plant-based-protein/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев