Преди повече от един век гладуването беше признато не само като средство за справяне с „мозъчната отпадналост“, но и за удължаване на здравословното дълголетие. Ако това се окаже истина, FGF21 може би е липсващата връзка. FGF21 се характеризира като системен подобрител на дълголетието. Нивата му могат да се увеличат чрез продължително гладуване, но за щастие има и други не толкова драстични средства, като например приемът на повече въглехидрати или по-малко протеини.
Ако даваме на група хора нишестени храни, нивата им на FGF21 ще скочат значително. Най-здравословните източници вероятно са цели зърнени и бобови, тъй като бутиратът изглежда също увеличава нивата на FGF21, а него си го набавяме от фибри. Това е едно от нещата, което нашите полезни бактерии правят от храни, богати на фибри.
Циркулиращите нива на FGF21 се увеличават драстично и когато приемате само храни с ниско съдържание на протеини. Над 150% увеличение само за 4 седмици. И когато казвам ограничение на протеините, това означава ограничаване на приема на протеини от обичайния излишък, който повечето американци приемат, до препоръчителното дневно количество.
Препоръчителното количество протеин за повечето мъже е 56 г на ден, въпреки че повечето американци си набавят над 100. Ако вземете мъже, които си набавят обичайното прекомерно количество от около 112 г на ден и го намалите до 64 г, което отново е над препоръчителните 56, групата с „ограничения“ протеин продължава да си набавя повече от достатъчно – на практика можете да удвоите нивата на FGF21 в кръвта. Това може да обясни защо, въпреки че получават значително повече калории, те губят повече телесни мазнини. Как може да приемат по 300 допълнителни калории на ден и все пак да отслабнат с по 1 кг чисти телесни мазнини? Просто чрез свеждане на протеина до нормални нива. Кой не си е мислил за диета, която позволява прием на прекомерно количество калории, които се изгарят лесно чрез ускоряване на изгарянето на мазнини? Така че, може би трябва да намалим протеина, за да ускорим метаболизма, благодарение на FGF21.
Дори само режим със скромно ограничение в протеините до препоръчителните нива може да има значителни клинични ползи. Сега, това е след месец и половина. Едно подобно проучване открива, че дори по-малкото ограничение в протеините, прием на 73 г на ден при мъжете, води до 6 пъти увеличение на нивата на FGF21 само за една седмица, придружено от значително увеличение на инсулиновата чувствителност. Те стигат до заключението, че „разреждането на приема на протеини от храната“ подпомага метаболитното здраве при хората.
Доказателствата, според които по-ниският прием на протеини повлиява благоприятно на здравето, дълголетието и инсулиновата чувствителност, продължават да се увеличават, но до сега не бяхме сигурни каква е причината. може би FGF21 ще ни даде обяснение. Интересното при тези проучвания е, че протеините са били 9% от общите калории, което е същото количество като при японците от Окинава, когато са били едни от най-здравите групи с най-продължителен живот в света.
Може би си спомняте видеата ми върху ограничението на метионина с цел борба срещу рака и като стратегия за удължаване на живота. Метионинът е аминокиселина, която се съдържа предимно в животинските протеини и затова човек може да постигне ограничение на метионина като намали животинските храни. Това всъщност може да бъде и ефект на FGF21. Ограничението на метионина увеличава нивата на FGF21 толкова много, че това се смята за най-важното средство за метаболитно препрограмиране в ограничението на метионина. Някои протеини е по-важно да се ограничат за сметка на други. Най-високи нива на метионин се съдържат в месото. Бобовите (боб, грах, нахут, леща) имат около три пъти по-малко метионин от месото.
FGF21 се смята за потенциално средство за предпазване от рак, автоимунни заболявания, затлъстяване и диабет, благодарение на изцяло растителното хранене. Може би това е една от причините, поради които пълноценното растително хранене е доказано, че има такива невероятни резултати. Да вземем например работата на д-р Еселстин, която показва, че причина за смърт номер 1 на мъже и жени може до голяма степен да се спре, а рискът от инфаркт почти напълно да се елиминира, с помощта на пълноценна растителна храна с ниско съдържание на мазнини. Тези ползи не могат да бъдат приписани единствено на намаляването на холестерола, тъй като тези нови мощни медикаменти за понижаване на холестерола, които могат да накарат нивата на холестерол да са толкова ниски, колкото на хранещите се здравословно, но изглежда имат по-малък ефект. Забележителните ползи, съобщени от Еселстин, очевидно отразяват разнообразие от защитни механизми, свързани с пълноценното растително хранене, а FGF21 може да бъде един от тези механизми. Така че, не са само мазнините и холестерола, но и качеството и количеството на протеините изиграят роля. Но никога не е имало проучване, което да разгледа дали веганите наистина имат по-високи нива на FGF21… досега.
Радвам се, че не подминах това проучване просто така, въз основа на заглавието само. В допълнение към изучаването на затлъстели мишки от Нова Зеландия, учените проверили и нивата на FGF21, които циркулират в тези, които са само на растително хранене и след това премахнали месото от диетата на други хора, за да видят дали FGF21 ще се покачи. И… нивата на FGF21 били значително по-високи при хората вегани в сравнение с месоядните, като тези нива се покачили, когато месоядните преминали към вегетарианска диета само за 4 дни. И не само с малко. Нивата на FGF21 се повишили с 232% преди и след само 4 дни без месо.
Заключението е, че „различните подходи относно гладуването вероятно имат ограничен ефект, особено върху остаряването и други състояния, различни от затлъстяването, освен ако не се комбинират с достатъчно питателен модел на хранене, както е например при средиземноморската диета, която е предимно растителна и с умерен калориен прием, или „ниско протеиновата“ диета в Окинава, с което се има предвид препоръчителното количество протеини.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-boost-fgf21-with-diet-for-longevity/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев