В САЩ терминът „бърза храна“ често се използва за описание на нездравословните категории храна, като сладки, сладолед и чипс. Няма обаче ясно определение, ето защо изследователите по храненето измислили концепцията за свръх преработени храни.
Терминът свръх преработена „храна“ описва индустриалните формули, които често се виждат в тези дълги списъци на съдържанието, и които, наред със сол, захар и мазнини, обикновено не се откриват в никоя готварска книга, като например различни овкусители, оцветители, подсладители, емулгатори и други добавки, използвани за имитация на истинска храна или с цел прикриване на нежелано качество на крайния продукт. Това малко или много съответства на идеята ми за храни в категорията на червена светлина от системата на светофара. И наистина, по-голямата част от храната на хората попада в червено: газирани напитки, сладолед, сладки торти, повечето видове хляб и зърнени закуски, готови продукти, които само се затоплят, пилешки крилца, рибени пръчици, наденици, бургери, хотдог… Има драстично увеличение в свръх преработените храни. Всъщност, в САЩ хранителната индустрия е доминирана от тях. Над 200 000 продукта бяха оценени и 71% класифицирани като свръх преработени.
И разбира се, те не са само в хранителните магазини. Напитките с добавена захар и преработените храни са навсякъде, дори и в нехранителните магазини, осигурявайки силен тласък да се консумират продукти, които са наситени с калории, но бедни на хранителни вещества. Както бившият президент на Coke се изрази, те искат да държат Кока-Кола „на една ръка разстояние“. Друга голяма компания за сладки изделия се похвали: „Ние ги слагаме навсякъде: хранителни магазини и супермаркети, бензиностанции, кабинети на хиропрактиците, боулинг зали и хранителни магазини – което вече споменахме. Не съжаляваме.“
Дотук сме стигнали днес. Каква част от храната, която консумират децата в САЩ, е класифицирана като бърза и вредна? Невероятно, но 56% до 70% от храната на нашите деца и юноши за целия ден е бърза храна. Добре, но децата са си деца. В САЩ над половината от калориите, приемани от цялото население, са от бързи храни. Всъщност, по света свръх преработените храни са над 50% от калорийния прием в страни с висок доход на населението. Нищо чудно, че нездравословното хранене е убиец номер 1 на човечеството, водещ рисков фактор за смърт на планетата Земя.
Какви са точно последствията за здравето? Биологичните ефекти от съвременните храни са изследвани върху плъхове и показват как гризачите започват да се тъпчат, наддават тегло драстично, има възпаление, както и метаболитни и когнитивни аномалии. И точно когато свръх преработените храни превземаха пазара, беше открито едно ново хранително разстройство, тъпчене, което прерасна в най-често срещаната форма на хранителни разстройства. И не е изненада, храните, с които хората се тъпчат, са на 100% свръх преработени. И казвам, че не е изненада, защото тези храни са създадени така, че не можете да си вземете само по едно. Хората не се тъпчат с броколи.
Около 9 от 10 проучвания са открили, че консумацията на свръх преработени храни е свързана с тежки последствия за здравето и то не само затлъстяване, но и рак, диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, синдром на раздразненото черво, депресия, слабост, смърт от всички причини, което означава просто по-кратък живот. Проучвания върху младежите добавят и астма към списъка, както и по-голямо увреждане на ДНК. Нито едно проучване не потвърждава връзка между свръх преработените храни и ползи за здравето на човека.
Точно обратното, хората с ниска консумация на месо и висока на фибри, както и с прием на минимално преработени храни, имат далеч по-малко хронични заболявания, радват се на по-малко затлъстяване и живеят по-дълго без болести. Но повечето открития произхождат от наблюдателни проучвания. Няма как да знаем със сигурност дали свръх преработените храни са причината докато не се провери.
Никога не е имало рандомизирано контролирано проучване върху свръх преработените храни досега. 20 души били заключени в едно болнично крило и всеки получавал както свръх преработена, така и непреработена храна за по 14 дни. И ето я уловката: храненето съответствало на едни и същи калории, захар, мазнини, фибри и макронутриенти. В отговор на критиката, производителите сега предлагат преформулиране на продуктите си, като стоят далеч от свръх преработените, но просто ги изменят леко, като им добавят малко фибри, например, или намаляват съдържанието на захар, мазнини или сол. Ето защо изследователите искали да дадат на участниците в проучването едно и също количество калории, захар, мазнини, фибри, въглехидрати и протеини във всяка една от диетите, за да се опитат да изолират ефекта на свръх преработването. Например, дават на хората Cheerios и мъфин за закуска в седмиците на свръх преработената храна, или Макмъфин със сирене и яйца, пуешки бекон и портокалов сок, а в другия период – овесена каша с боровинки и бадеми. И двете храни имат едно и също количество захар и мазнини, но непреработената храна е представена по-скоро в цялата си форма. За обяд групата със свръх преработената храна получава пуешки сандвич с обезмаслено кисело мляко, компот от праскови, печен чипс и лимонада без захар, в сравнение със салата с черен боб, авокадо и ядки, заедно с грозде и ябълки при групата с непреработена храна. Едно и също количество калории с инструкциите да се хранят толкова, колкото поискат.
Какво се случило? При свръх преработената храна хората изяждали с около 500 калории повече на ден, така че не е изненада, че качили по 1 кг, а с непреработената храна свалили по 1 кг. Причината не е само дисбаланса на хранителни вещества в свръх преработените храни, затова и лекото изменени на съдържанието няма да ги направи по магичен начин здравословни. Но това би предпочела индустрията. Преформулирането е свързано с ненатрапчива стратегия, която създава идеята за хранителни подобрения без реална промяна в храненето. Това, което тази стратегия показа, обаче, е, че може би е по-добре да се ограничи консумацията на свръхпреработени храни като цяло.
Защо индустрията ги обича толкова много? Те се правят с много евтини съставки, като царевичен сироп, който се плаща от данъкоплатците, а това позволява огромна корпоративна печалба. Но на каква цена? Хранителната индустрия прибира над 1 трилион долара, но въпреки това повечето пари в здравеопазването отиват за лечение на хронични заболявания, предизвикани от същите тези храни, като например диабет и сърдечно заболяване; може да се каже, че губим тройно повече от това, което хранителната индустрия печели. Индустрията твърди, че в съвременното общество е нереалистично да се съветват хората да избягват свръх преработените храни, имайки предвид социално ограниченото време и трудностите около приготвянето на храната. Но това е в съответствие със същата кампания за пропаганда и дезинформация, която индустрията за преработени храни използва от десетилетия, за да привлича семейства. Тези, които си мислят, че здравословните храни не се приготвят лесно и удобно, никога не са виждали ябълка.
Това е отговорът на есето на д-р Лустиг за преработените храни като провалил се експеримент. Не ми харесват неговите обвинения, но оценявам предписанията му. „Има само едно спасение – истинската храна.“ Трябва да започнем да мислим извън рамките.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/ultra-processed-junk-food-put-to-the-test/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари