Три широко разпространени подхода за обяснение на опустошенията от рискованите решения: информирайте хората (например с поставяне на етикети), побутвайте хората (например, като им предлагате финансови стимули), или директно се намесете, за да направите дейността по-малко вредна. Кое смятате, че е предотвратило повече фатални случаи с автомобили? Задължението за обучение на шофьора, поставянето на етикети относно риска от катастрофи или премахването на човешкия елемент като цяло чрез подсигуряване, че всички въздушни възглавници са инсталирани? Има кампании за образоване относно захарта и реклами на различни места в обществения транспорт, които информират хората колко захар се съдържа в безалкохолните напитки, или билбордове с надпис „Хотдогът причинява рак на дупето“, които информират за връзката между преработеното месо и колоректалния рак. Има ли начин да се произвеждат продукти, които са по-безопасни?
Забраната върху трансмазнините ни дава полезен урок. През 1993 г. проучването върху харвардските медицински сестри открива, че високите прием на трансмазнини увеличава риска от сърдечно заболяване с 50%. Оттам започва историята с транс мазнините в Дания и завършва 10 години по-късно със забрана върху добавените трансмазнини отново там през 2003 г. Трябваше да минат още 10 години, обаче, преди САЩ дори да започнат да обсъждат забраната. А през това време трансмазнините убиваха средно десетки хиляди американци всяка година, което доведе до загубен здрав живот заради заболявания като менингит, рак на шийката на матката и множествена склероза. Ако толкова много хора страдаха и умираха, защо на САЩ им отне толкова много време, за да предложат предприемане на действия?
Битката за трансмазнините в Ню Йорк може да се разглежда като микрокосмос на националния дебат. Имаше сериозна опозиция от хранителната индустрия, която се оплакваше от правителствената намеса с израза, че градът се е превърнал в „държавна бавачка“. Тъй като трансмазнините естествено се съдържат в месото и млечните продукти, животновъдството повтаря аргумента на института по съкращаването, че може всичко да се приема, но умерено. Критиците твърдят, че тези предложения са началото на хранителния фашизъм. Но именно ресторантите и хранителната индустрия ограничиха избора на потребителите като напълниха пазара с тези опасни мазнини.
Ако фанатиците на тема храна успеят да забранят добавените трансмазнини – ето още един аргумент – какво следва? Корпоративните интереси витаят около тези подвеждащи аргументи, за да се опитат да отвлекат вниманието от самия факт, че умират хора. Ами ако правителството се опита да ни накара да ядем броколи? Това всъщност беше повдигнато в един казус от Върховния съд относно политиката на Обама. Главният съдия Робъртс предложи на Конгреса да започне да предлага на всеки да си купува зеленчуци, страх, заради който съдия Гинсбърг нарече броколите ужасни. Технически погледнато Конгресът може да задължи американците да приемат повече растителна храна, пише съдия Гинсбърг, но въпреки това човек не може да предложи хипотетичната и нереална възможност за вегетарианска държава като правдоподобен аргумент. Както се изрази един учен: „Съдиите и адвокатите ходят по хлъзгавото въже на аналогиите; те не могат да стигнат до края.“
Ню Йорк най-накрая спечели битката срещу трансмазнините, запазвайки позицията си на лидер в общественото здраве. Например, Ню Йорк забрани боята с олово 18 години преди предприемането на федерални действия, въпреки десетилетия недвусмислени доказателства за вредите. При сравнение на процентите инсулт и инфаркт преди и след забраната на трансмазнините в различни области на Ню Йорк, изследователите изчислиха, че това успешно намалява смъртността от сърдечно-съдови проблеми с 5%. Години по-късно по същия модел забраната стигна национални размери. Как успя общественото здраве да победи, след като се провалиха опитите в миналото за регулации на хранителната индустрия? Ако бяхте ме попитали какви са шансовете за приемане на национална забрана на трансмазнините, щях да отговоря: „Няма начин“.
В Дания, както се изрази един водещ датски кардиолог, „Вместо да предупреждаваме потребителите за трансмазнините и да им казваме какво представляват те, ние просто ги премахнахме.“ Но ние сме американци! Както казват тук: „Можете да сложите и отрова в храната, ако поставите правилния етикет.“ Ако хората знаеха рисковете, продължават аргументите, то те трябва да могат да ядат каквото си поискат. Но това е при положение че са им дадени всички факти, а това невинаги е така, имайки предвид системните лъжи на индустрията, както се изразява един професор по етика на здравето. Предвид пристрастието към хищническа измама и манипулация, намесата на правителството се смята за нужна, но как точно ще стане това?
Първо, има изискване за поставяне на етикет. Производителите трябваше да започнат да добавят трансмазнините към съдържанието на продуктите върху етикетите. Привидно целта беше да повлияят потребителите, но е възможно да е имали по-голямо влияние върху производителите. След като трябваше да им разкрият истината, компаниите се събраха, за да преформулират продуктите си с цел да са конкурентоспособни без трансмазнини.
Само няколко години след задължителните етикети, над 5 000 продукта представиха на етикетите си наличие на малко или никакви трансмазнини. KFC бяха преди време съдени за това, че имат едни от най-високите нива на трансмазнини в храните си, а сега пускат реклами, в които майката казва на бащата пред децата им, че KFC има нула грама трансмазнини, а бащата крещи, „Да, бейби! Уауууу!“ и започва да яде пържено пиле от кофата. Това беше тайната, за да се приеме забраната. Веднага след като основните играчи на хранителната индустрия преформулираха продуктите си и започнаха да се хвалят за това, след като вече нямаше толкова заложени пари на масата, нямаше и достатъчно политическа воля, за да се блокира забраната и добавените трансмазнини бяха извадени от играта.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-we-won-the-fight-to-ban-trans-fat/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари