През 2017 г. с много шум започнаха да обозначават броя на калориите във всяко ястие от менюто на веригите ресторанти в страната. Не би ли трябвало потребителите да имат нужното знание, за да правят по-здравословни избори за храна извън дома си? Логично е, че калорийната информация в менюто ще помогне на потребителите да ограничат приема си на храна в рамките на дневните си нужди от енергия, но не става така. Оказва се, че етикетите с калориите не са ефективни, може би намаляват средно едва по 8 калории на хранене.
Това не е изненадващо. Защо? Също както стойността на предната част на етикета според системата на светофара се определя от упоритото противопоставяне на хранителната индустрия, така може и да се оцени безполезността на упоменаването на калориите върху етикета с тази лекота, с която се приемат някои други законови норми. Макдоналдс доброволно започна да публикува информация за калориите в цялата страна през 2012 г., след като се установи, че в Ню Йорк едно правило за съдържанието на етикета няма значителен ефект върху поведението на потребителите. Според проучванията, такива етикети могат да затвърдят „представата, че ресторантите са загрижени за благополучието на потребителите“, докато същевременно се внимава да не се подкопае атаката срещу Биг Мак.
В същото време Макдоналдс обяви планове за добавяне на сезонни храни в менюто си. Колко циничен трябва да си, за да не разпознаеш поне това като нещо хубаво? По ирония на съдбата, добавянето на здравословни опции може реално да накара хората да правят дори още по-лоши избори. Готови ли сте да се шокирате?
Ако предложите на хората избор от гарнитури – нещо нездравословно, като пържени картофи или нещо по-неутрално, като печени картофи – само около 10% от хората с голям самоконтрол ще изберат пържените картофи. Браво на тях. Пържените картофи са толкова нездравословни, обаче, че като благопожелатели на здравето ще добавим трета, още по-здравословна опция от печените картофи – салата, която да се хареса повече на организма. Тогава, вместо да изберат между наслаждението от пържените картофи и по-неутралните печения картоф, те трябва да изберат наслаждението, неутралността или здравословната опция. Дори и ако никой не избере салатата, повечето ще решат да хапнат печените картофи, а не пържените, нали? С колко надолу падат пържените картофи, като се добави салатата? Отиват нагоре, утрояват се до 33%. Без салатната опция само 1 на 10 избира пържените картофи, но този резултат скача до 1/3 от хората само при вида на салатата.
Същото се случва когато предложите на хората избор между чийзбургер с бекон, пилешки сандвич или веган бургер. В сценария „без здравословни опции“, при който хората получават чийзбургер, пилешки сандвич или сандвич с риба, 17% избират бургера. Ако замените сандвича с риба с веган бургер, предпочитанията към чийзбургера с бекон се удвояват до 37%. Как е възможно само видът на здравословна опция да накара хората за изберат нездравословни храни?
Статията, описана в тази поредица експерименти, е озаглавена „Делегираното изпълнение на целта: Когато наличието на здравословна опция води иронично до нездравословен избор.“ Идеята е, че при вида на салатата или веган бургера, хората мислено си казват, че ще ги изберат някой следващ път, като това им дава извинение да се поглезят сега.
Има един завладяващ бъг на човешката психология, наречен самолицензиране. Това е когато ние несъзнателно се оправдаваме за нещо, което ни отвлича от целите ни, след като сме направили нещо, което ни води по-близо до тях, както оправданието, че сме изяли една поничка, защото сме отслабнали много миналата седмица. Ние се самонаграждаваме с наслаждение, което ни тегли назад.
Ако дадете на пушачи „добавка с витамин C“, те постепенно ще започнат да пушат повече цигари отколкото, ако им дадете нещо като „плацебо“ хапчета, въпреки че и двете групи получават идентични захарни хапчета. Хората в групата, които мислели, че приемат добавки, пушили почти двойно повече, може би мислейки си на подсъзнателно ниво, че след като са направили нещо добро за своето здраве, ще могат да си позволят „да си поживеят малко“, което може би всъщност ги е довело до това да живеят по-малко.
Можете да видите как това влияе върху начина ни на живот. Хората, които приемали плацебо хапчета с мисълта, че това са хранителни добавки, не само имали по-малко желание впоследствие да тренират, но и се движели с около 1/3 по-малко. В сравнение с тези, които знаели, че хапчетата са плацебо, подведените участници имало и по-голяма вероятност да изберат шведска маса пред „здравословната биохрана“. Дали ще ядат повече? Едно начално проучване, озаглавено „Освобождаващият ефект на добавките за отслабване върху контролирането на диетата“ проверява.
Едната група участници знаела, че приема плацебо, а другата – известна добавка за отслабване – всъщност същото плацебо – и след това тайно били наблюдавани с какво се хранят. Не само че участниците с добавката приемали повече храна, но и те избирали по-малко здравословни опции. Също така приемали с около 30% повече сладко в една лъжлива „дегустация“ и си поръчвали повече напитки с добавена захар. Затова и изследователите стигат до заключението: „Хората, които разчитат на хранителни добавки за защита на здравето си, може би плащат скрита цена: проклятието на лицензираното самонаслаждение.“
Това, което делегираните проучвания за изпълнение на целите добавят е, че не само че напредъкът към една цел оправдава вземането на решения, които ни подриват, но дори само обмислянето на напредъка може да има подобен позволяващ ефект. Забележете, че участниците в проучването не само са били подтикнати да направят нездравословен избор, а са направили най-нездравословния избор. Човек би си помислил, че дори и ако хората не бяха избрали салатата или вегетарианската опция, наличието на по-здравословна алтернатива би могло поне да ги окуражи да изберат нещо между другото: не толкова здравословно, но не и най-нездравословното, но вместо това те отиват в другата посока.
Сравнение с най-нездравословните бисквити Ореос, покрити с шоколад, обикновени Ореос или златни Ореос, добавянето на „нискокалорийна“ опция Ореос удвоява вероятността участниците в проучването да изберат директно най-изкушаващите бисквити, покрити с шоколад. Това се дължи на друга нелогична приумица на човешката психология, неделикатно наречена „ефектът какво по дяволите“. Това се случва, когато забранената бисквитка може да накара хората на диета да изядат целия пакет. Веднъж след като си се отклонил от целите си, защо пък да не стигнеш до края? След като хората решат, че следващия път ще си вземат салата и се поглезят само този път, е възможно да изберат най-изкушаващото нещо за ядене.
Ореолът на здравословните храни може дори да изкриви нашите възприятия. Ако покажете един бургер на хора, които искат да отслабнат, нищо няма да се случи, но ако ги накарате да изчислят броя калории, средният отговор ще бъде 734 калории. Ако тогава им покажете същия този бургер, но придружен с три стръка селъри, те ще предположат, че общият брой възлиза на 619 калории. Смятат ли, че селърито има отрицателни калории? Не, повечето знаели, че селърите също има калории, но съпоставянето между бургера и селърито кара бургера да изглежда по-здравословен. Същото нещо се случва, когато добавите една ябълка към сандвич с бекон и сирене, гарнитура салата към чили с телешко или малко моркови към стек със сирене. Около сто калории изглежда сякаш изчезват. Ефектът на ореола на здравето може да обясни защо хората са по-склонни да си поръчат десерт и повече напитки с добавена захар заедно с някоя здравословна алтернатива в Subway в сравнение с един Биг Мак в Макдоналдс, въпреки че алтернативата, използвана в проучването – пълнеж от шунка, салам и пеперони – имала 50% повече калории като за начало.
Дори само мисълта за здравословни храни има същия ефект. Ако покажете на хората снимка на Биг Мак, те ще предположат, че има 646 калории. После добавете думите „За вашето здраве, яжте поне пет вида плодове и зеленчуци на ден“, и след това изведнъж същият този бургер в същата реклама ще има само 503 калории според тях. Самото предлагане или дори само рекламата на салати и плодове може да донесе награди на Макдоналдс и да засили лоялността на потребителите без, по ирония на съдбата, да помогне на здравето им.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-healthy-fast-food-options-lead-to-healthier-choices/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев