Разглеждането на графиките от големи проучвания върху понижаването на холестерола с помощта на статини предполага, че честотата на сърдечно-съдови събития, като инфаркти, ще е близо до нулата, ако LDL холестерола стигне под 60 с цел предотвратяване на първия инфаркт, и до около 30 за тези, които се опитват да предотвратят следващ. Но по-добре ли е да е по-нисък? И безопасно ли е изобщо да имаме такива ниски нива на холестерол?
Не знаехме до изобретяването на инхибитори на PCSK9. Ако това ви звучи познато, то е, защото това е генът, за който разказах в предишното си видео. Това е генът, който мутира, за да даде на хората такива ниски нива на LDL холестерол, и наистина, ето как Биг Фарма измисля идеята да се опита да осакати PCSK9 с лекарства. След инфаркт, интензивното понижаване на LDL холестерола под 70 наистина действа по-добре. Има по-малко смъртни случаи от сърдечно-съдови проблеми, инфаркти или инсулти при LDL под 30, в сравнение със 70 или повече, дори в сравнение с под 70. Има постоянно намаление на риска, дори и при старт от средно 63 и спад на LDL холестерола чак до 21, което не води до поява на някакви странични ефекти.
Може би това не трябва да е изненадващо, имайки предвид, че това са нивата, с които сме родени. Има и един друг вид генетична мутация, която оставя хората с нива на LDL от около 30 през целия им живот и е известно, че те имат изключително голяма продължителност на живота. Чакайте малко! Откъде дойде тази идея, че холестеролът може да падне твърде ниско?
Често повтаряното предположение, че понижаването на холестерола може да бъде опасно заради лишаването на клетките от холестерол, не е подкрепено от никакви доказателства и не отчита изключителните балансиращи механизми, които тялото ни използва. В крайна сметка, не забравяйте как сме еволюирали. До скоро повечето от нас ходеха напред-назад с нива на LDL от около 50, това са нормалните нива за хората. Липсата на доказателства, че ниските или понижените нива на холестерол са някак вредни, е в противоречие с множеството доказателства, че понижаването на холестерола предотвратява коронарното артериално заболяване, убиец #1.
Ами хормоните? След като човешкият организъм има нужда от холестерол за синтезиране на стероидни хормони, като хормоните на надбъбречната жлеза и половите хормони, има притеснение, че количеството няма да е достатъчно. Няма как да знаем обаче преди да тестваме. От десетилетия знаем, че жените на лекарства за понижаване на холестерола нямат проблем с производството на естроген. Нито че понижаването на холестерола повлиява функцията на надбъбречните жлези. Нито че уврежда функцията на тестисите по отношение на производството на тестостерон. Всъщност, статините подобряват еректилната функция при мъжете, което е очакван ефект от понижаването на холестерола. Но ще забележите, че тези проучвания разглеждат само понижаването на LDL холестерола до под 70. Ами ако имаме наистина нисък LDL?
При прием на инхибитори на PCSK9 повечето хора ще стигнат до нива от 40, а някои дори и под 15! И няма доказателства за влошаване на хормоналното производство на надбъбречните жлези, яйчниците или тестисите, дори и при пациенти с нива на LDL от под 15. Рискът от инфаркти намалява пропорционално с намаляването на LDL все повече и повече, дори и под 10 например, без очевидни опасения за безопасността, но това е при продължителен прием на тези лекарства. Най-дългото проследяване до днешна дата е около 6 години, с употреба на множество медикаменти за възможно най-голямо намаление на LDL холестерола. Можем да намерим утеха във факта, че хората с екстремни мутации на PCSK9, което води до доживотно намаление в нивата на LDL до под 20 през целия им живот, си остават здрави и имат здрави деца. Мутациите, които повлияват върху холестерола са всъщност причината за така наречения синдром на дълголетието, но това не означава непременно, че медикаментите са безопасни. Заключението е, че трябва да се опитаме да намалим LDL холестерола си колкото е възможно повече, но са нужни данни с проследяване на много по-голям период от време всеки път, когато се представят нов клас медикаменти. Дотук добре, но имаме само няколко години. Например, разбрахме, че статините повишават риска от диабет чак десетилетия по-късно, след като вече бяха одобрени и приемани от милиони. И да не споменаваме, че инхибиторите на PCSK9 струват по около $14 000 годишно.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-pcsk9-inhibitors-for-ldl-cholesterol-safe-and-effective/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари