Това е поредица от 4 видеа върху бариатричните операции, най-често срещаната от които е тази с гастропластика и стомашен байпас, като и двете водят до големи промени в стомашно-чревната анатомия на човека. И така, колко безопасни са тези процедури и колко добре действат за отслабване? Не пропускайте да разберете.
Лечението на затлъстяването отдавна е замърсено от жаждата за измамна печалба, измамници и шарлатани. Дори съвременната област на бариатричната медицина (произлиза от гръцката дума baros, която означава тегло), е нападната от „коварното изображение на корупцията“. Подмамени от пропагандирането на вълшебни куршуми за бързо отслабване без усилия, хората обвиняват себе си за това, че не успяват да разберат чудото или си представят себе си с крайно увреден метаболизъм. От другата страна на спектъра са прекалено песимистични лекари на мнение, че дебелите хора са си родени дебели и не можем да направим нищо за това. Истината е някъде по средата.
Трудността да се излекува затлъстяването се сравнява с научаването на чужд език. Това е постижение, което всеки може да достигне с достатъчна инвестиция на енергия, но е необходимо винаги сериозно време и усилия. А при тези, които се задържат, повечето ще си върнат голяма част от загубеното тегло. Според мен причината е трудността, а не липсата на сериозност. На пушачите може и да им отнеме 30 опита, за да спрат окончателно цигарите. Също както спирането на цигарите, това е просто нещо, което трябва да се направи. Както казва председателят на Асоциацията за изучаване на затлъстяването, не е нужна „воля“, за да извършваме важни задължения, като например да ставаме през нощта, за да нахраним бебето; това е просто нещо, което трябва да се направи.
Колективният ни отговор не изглежда да съвпада с реториката или реалността. Ако затлъстяването е такава „национална криза“, „която достига притеснителни граници“, определена от ръководителя на здравната служба в САЩ като „също точно толкова опустошителна, колкото тероризма“, защо сме толкова безразлични? Например, правителствата предлагат на хранителната индустрия да предприеме „доброволни инициативи за ограничаване на пазара от нездравословни опции за храни, насочени към децата.“ Дали не сме предали вече и сме отпуснали контрола?
Безразличната ни реакция към епидемията на затлъстяването е обобщена от една национална инициатива на съвместна работна група на американското общество по нутрициология, института за хранителни технологии и международния съвет по информация за храненето: „подходът на малките промени“. Тъй като малките промени са „по-постижими“, предложенията включват „използване на горчица вместо майонеза“ и „изяждане на 1, вместо на две понички сутрин за закуска.“ Малко прилича на използването на нож за масло в бой с огнестрелни оръжия, но само с един кроасан.
Поддръжниците на подхода с малките промени се оплакват, че за разлика от другите пристрастености, напр. алкохол, кокаин, хазарт или цигари не можем да съветваме затлъстелите ни пациенти да се откажат от пристрастяващия елемент напълно, тъй като „никой не може да се откаже от храната“. Но само защото трябва да се храним, не означава, че трябва да ядем боклуци, както само защото трябва да дишаме, не означава, че трябва да дишаме от края на цигарата.
Ами ако вкараме скалпел в боя с огнестрелни оръжия вместо това? Употребата на бариатричните операции експлодира от около 40 000 процедури, отбелязани в първото международно проучване през 1998 г. до стотици хиляди всяка година само в САЩ. Първата развита техника, чревен байпас, включвала изрязване на около 5 м от червата. Над 30 000 чревни байпаса са извършени преди разкриване на „катастрофалните“ „опустошителни резултати“, включително чернодробно заболяване, предизвикано от дефицит на протеини, което често водело до чернодробна недостатъчност и смърт. Това неблагоприятно начало е запомнено като „една от черните точки в историята на хирургията“.
Днес смъртността след бариатрична операция се смята за „много ниска“, като се случва сред може би при 1 на 300 до 1 на 500 пациенти. Най-често срещаната процедура е стомашната гастропластика, известна също като ръкавна гастректомия, при която по-голямата част от стомаха е премахната завинаги. Остава само една тясна тръбичка в стомаха, за да противодейства на това колко храна хората могат да изядат на едно ядене. Иронично е, че много пациенти избират бариатричната операция, убедени, че „диетите няма да им подействат“, докато реално именно това е операцията – принудителна диета. Бариатричната операция може да смята за форма на вътрешно затваряне на челюстите.
Стомашният байпас, известен като Roux-en-Y стомашен байпас, е втората най-често използвана бариатрична операция. Тя комбинира ограничения – пробождане на стомаха с телбод и превръщането му в торбичка, която е по-малка от топка за голф – с неусвояване на храната чрез промяна на анатомията и подминаване на първата част от тънките ви черва. Изглежда, че е по-ефективно отколкото само изрязването на по-голямата част от стомаха. Води до загуба на около 63% от излишното тегло, в сравнение с 53% при ръкавната гастректомия. Но стомашният байпас носи по-голям риск от сериозни усложнения. Много хора са изненадани да научат, че новите хирургични процедури не изискват изследвания преди пускане на пазара или одобрения от агенцията по храните и лекарствата и до голяма степен са изключени от строгия регулативен контрол.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-mortality-rate-of-bariatric-weight-loss-surgery/
Превод, обработка и корекция: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари