Колко устойчиво е отслабването от бариатричната операция? Повечето пациенти със стомашен байпас накрая връщат част от мазнините през първата една или две години след операцията, но пет години по-късно три четвърти поддържат поне 20% от загубата на теглото. Обичайната траектория за един човек, който в началото е затлъстял и тежи 130 кг, например, ще бъде след това с наднормено тегло от 80 кг две години след бариатричната операция, но след това ще се върне отново към затлъстяване с тегло от 93 кг. Това се дължи на поведението му на „пасищно животно“, при което пристрастените към храната хора преминават от преяждане, което става по-трудно след операцията, към изяждане на по-малки количества храна постоянно през целия ден. След осем години около половината от пациентите със стомашен байпас продължават да описват епизоди на неконтролируемо хранене. Както го описва един специалист по детско затлъстяване, „Виждал съм много пациенти, които слагат цял шоколад в блендера заедно със сметана, само за да подминат технически сложните пречки [като стомашния колан].“
Рекламите за бариатрични операции са пълни с вълшебни приказки от типа „живели щастливо до края на дните си“ и изключения от общите случаи, както един рекламен анализ гласи „щастливият романтичен край като в Пепеляшка“. Това може да допринесе към откритието, че пациентите често надценяват килограмите, с които ще отслабнат след процедурата и подценяват трудността на процеса на възстановяване. Операцията принуждава правенето на големи промени в хранителните навици и изисква бавно и старателно дъвчене, малки хапки. Стомахът ви преминава от големината на две меки топки до размера на половин топка за тенис в стомаха и половин топка за пинг-понг в случая на стомашен байпас или поставяне на колан.
Както можете да си представите, връщането на теглото след операция може да има сериозни психологични ефекти, тъй като много пациенти смятат, че са пропилели последния си шанс. Това може да обясни защо пациентите с бариатрична операция имат по-висок риск от депресия и самоубийство.
Тежкото затлъстяване само по себе си може да увеличи риска от самоубийствена депресия, но дори и при същото тегло тези, които се подлагат на операция, изглежда имат по-висок риск. При едни и същи ИТМ, възраст и пол, пациентите с бариатрична операция имат почти 4 пъти по-голям шанс от самоубийство, в сравнение с участници, които не са се подлагали на процедурата. Най-убедителните анализи на преди и след операцията показват, че рискът от сериозно самонараняване се увеличава след операция сред същите тези хора.
Около 1 на 50 пациенти с бариатрична операция накрая се самоубива или е приет в болница за самонараняване или опит за самоубийство. И това включва само потвърдени самоубийства и изключва маскирани опити, като свръхдози с „неопределени намерения“. Пациентите с бариатрична операция също имат повишен риск от случайна смърт, въпреки че това може да се дължи на промени в метаболизма на алкохола. Ако дадете на пациенти със стомашен байпас два шота с водка, поради променената им анатомия, нивата на алкохол в кръвта им ще се повишат далеч над законоустановения лимит при шофиране в рамките на няколко минути. Не е ясно дали това играе роля в увеличаването с 25% на проблемите с алкохола по време на втората година след операцията.
Дори и тези, които успешно са свалили излишните килограми и не ги връщат обратно, изглежда им е трудно да се справят. След 10 години обаче качеството на живота, свързано със здравето, се подобрява, психичното здраве обикновено значително се влошава в сравнение с периода преди операцията дори и сред тези, които са отслабнали най-много. По ирония на съдбата има често мнение, че бариатричната операция е за „измамници“, които поемат по лесния път като избират метода за отслабване с „полагане на малко усилия“.
Свалянето на килограмите може и да не свали стигмата на предишното затлъстяване. Проучванията показват, че в очите на другите, знаейки, че човек е бил дебел в миналото, винаги води до това да се отнасят към него като с дебел човек. Има и силни предразсъдъци против операциите, като например че тези, които избират скалпела, за да отслабнат, се оценяват най-негативно (например като се считат за по-малко физически привлекателни). Човек може да си представи как това да е предмет на предразсъдъци дори и след като се е присъединил към вътрешната група, може потенциално да подложи на изпитание психиката.
Може да има и неочаквани физически последствия с голямо отслабване, като сериозно увисване на участъци излишна кожа. Освен че тежи, неудобно е и пречи на движението, увисналата кожа може да доведе до сърбеж, раздразнение, дерматит и кожни инфекции. Подлагането на паникулектомия (премахване на стомашната „престилка“ от увиснала кожа) е скъпо и има процент на усложненията над 50%, а дехисценцията (отваряне на хирургическата рана) е най-често срещаното усложнение.
„Дори и ако операцията се докаже за ефективна дългосрочно,“ пише директорът основател на Центъра на проучвания и превенция в университета Йейл, „нуждата да се разчита на пренаместването на естествената ни стомашно-чревна анатомия като алтернатива на по-доброто използване на краката и вилиците (хранене и движение) прилича на социална пародия.“
В Средновековието гладуващите селяни сънували гастрономични утопии, при които храната падала от небето. Англичаните ги наричали Кралството на изобилието. Едва ли разказвачите от Средновековието са предричали, че много от техните потомци не само ще живеят за постоянно тук, но и ще си изрязват части от стомаха и червата, за да се справят с изобилието. Критиците посочват иронията в хирургичното изменение на здрави органи, само за да се превърнат в нефункционални – неспособни да усвояват – умишлено, особено когато става въпрос за операции на деца. Бариатричната операция за деца и тийнейджъри става широко разпространена и се извършва върху деца от едва 5-годишна възраст. Хирурзите защитават практиката като твърдят, че по време на израстването мазнините могат да оставят емоционални белези и „доживотно социално изоставяне.“
Защитниците на превантивната медицина твърдят, че бариатричната операция е пословичната „линейка на дъново на скалата“. В отговор поддръжниците на бариатричните операции за деца пишат: „Често се посочва, че трябва да се фокусираме върху превенцията. Разбира се, че съм съгласен. Обаче, ако някой се дави, аз няма да му кажа: „Трябва да се научиш как да плуваш“, не, ще го спася.“
Силен аргумент е, че ползите от бариатричната операция далеч надхвърлят рисковете, ако алтернативата е прекомерно затлъстяване, за което е изчислено, че отнема над 12 години от живота на човек. Въпреки че няма данни от рандомизирани контролирани проучвания, които да го подкрепят, в сравнение със затлъстели хора без операция, тези, които се подлагат на бариатрична операция, се очаква, че ще живеят значително по-дълго. Нищо чудно, че хирурзите постоянно определят операцията по избор като необходимост на живот и смърт.
Това обаче е погрешна дихотомия. Ползите надхвърлят рисковете, само ако няма други алтернативи. Може ли да има начин за здравословно отслабване без лягането на операционната маса? Именно за това става въпрос в книгата ми „Можем без диети“.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-sustainable-is-the-weight-loss-after-bariatric-surgery/
Превод, обработка и корекция: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари