Има едни нови ядки на пазара, наречени бадеми бару, които се продават под името „барука“ или просто ядки бару. На практика не са ядки, а семена, които са характерни за бразилската савана, известна като Серадо, която за съжаление е сред най- застрашените екосистеми в света. През последните 30 години масовото отглеждане на добитък и отглеждането на култури за охранване на този добитък са унищожили голяма част от тази екосистема. Така че, ако можем да не сечем местните дървета за продажба на ядки бару например, това би било добре за здравето на екосистемата. Ами нашето собствено здраве?
Въпреки че ядките бару са известни и консумирани от много хора, няма достатъчно проучвания за биологичните им свойства. Те наистина имат много полифенолни фитонутриенти, което вероятно е причината за високата им антиоксидантна активност, а 90% от фитонутриентите се съдържат в обвивката. Хранителни ли са? Да, естествено. Но имат ли някакви специални ползи за здравето (не само за лечение на дебели мишки)?
Групите, които са консумирали ядки бару, имат по-нисък холестерол, което посочва, че имат и по-голям потенциал за употреба в превенцията и контрола на проблемите с холестерола. Но техните групи са били с плъхове, а сравнението било със свинска мас. Като цяло всичко понижава холестерола, ако се сравни със свинската мас. Независимо от това, няма никакви докладвани случаи за ефектите от бадемите бару върху човешкото здраве, до това проучване. Едно рандомизирано контролирано проучване с хора открило, че приемът на около 20 г на ден в продължение на шест седмици довел до 9% спад в LDL холестерола. 20 г се равняват на около 15 ядки или една шепа.
Също както много други проучвания върху ядки, въпреки че участниците в проучването били инструктирани да добавят ядки към обичайната си диета, нямало наддаване на тегло, вероятно защото ядките са толкова засищащи, че неволно намалявате приема на други храни през деня. Как ви звучи 9.4% спад в LDL холестерола? Ами, това е спадът, който се получава от приема на обикновени бадеми, въпреки че макадамията и шамфъстъкът действат дори още по-добре, но при тях количествата са били много по-големи. Изглежда, че 20 г ядки бару действат също толкова добре, колкото 73 г бадеми, така че на порционна или на калорийна основа ядките бару наистина изглеждат специални.
Има проучвания и с по-ниска доза, които показват подобни или дори още по-добри резултати. Тук хората получавали по 25 г бадеми само за 4 седмици и постигнали около 6% спад. А в това проучване им давали само 10 г бадеми на ден, тук говорим само за 7 бадемчета на ден и това довело до 30% спад в същото време, както ядките бару. Три пъти по-добре при половината доза с обикновени бадеми.
Основната причина, поради която сме по-уверени с обикновени бадеми, е че проучванията с тях са правени отново и отново, над дузина рандомизирани контролирани проучвания, докато при единственото друго проучване върху холестерола и ядките бару нямало значителна полза за LDL холестерола, дори и при същата доза от 20 г за още по-продължително време – осем седмици. Греда.
Основната причина, поради която бих предложил други ядки, обаче, е че няма как да се сдобиете с ядки бару в суров вид. Те съдържат определени съставки, които трябва да се деактивират от топлинната обработка преди консумация от хората. Така че, причината, поради която суровите ядки са за предпочитане, е заради крайните продукти на гликацията, така наречените гликотоксини, за които е известно, че допринасят към повишен оксидативен стрес и възпаление.
Гликотоксините присъстват естествено в несготвени храни от животински произход, но сухото готвене, като гриловането например, може да влоши нещата. Трите вида храни с най-високи нива са бекон, грилован хотдог и печена пилешка кожа на барбекю (нищо друго дори не е близо до тях.) Пилешките крилца от Макдоналдс също са тук, но както и да е, всяка една храна с високо съдържание на мазнини и протеини може да произвежда крайни продукти на гликация при достатъчно висока температура. Въпреки че растителните храни обикновено съдържат относително ниски нива на КПГ, дори и след готвене, има някои високо мазнинни и високо протеинови растителни храни.
Например варено тофу, както в супа, е ето тук, но същата порция пържено тофу е ето тук. Отново, с повечето растителни храни това не е никакъв проблем. Ето една сурова ябълка, а ето и печена ябълка. Няма особено значение, тъй като не е богата на мазнини или на протеини. Изненадах се, че зеленчуковите бургери са с толкова ниски нива, дори когато са печени или пържени. Но ядките и семената са на територията на тофуто, особено когато са печени, ето защо препоръчва сурови ядки и семена, както и ядкови тахани, когато имате избор.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-baruka-nuts-the-healthiest-nut/
Превод, обработка и корекция: Цветомира Енчева и Петър Енчев