Охратоксинът е описван като токсичен за имунната система, за развиващия се ембрион, за бъбреците, нервната система, а също има и канцерогенни свойства – но това е при проучвания с животни. Охратоксинът причинява бъбречна токсичност при определени животински видове, но няма достатъчно документирани доказателства за странични ефекти при хората. Ето защо се смята само за възможен човешки канцероген.
Селскостопанската индустрия уверява, че сегашните нива на охратоксин са безопасни дори и сред тези, които консумират много замърсени храни. В най-лошия случай малките деца ще приемат много овесени зърнени закуски, но дори тогава рискът им от рак се смята за незначителен, а хората, които са против регулативните стандарти, твърдят, че може да приемате над 42 чаши овесена каша на ден и да не се притеснявате. Откъде са взели тези изчисления?
Определят така наречения праг на дозата при животните – дозата на токсина, която дава 10% увеличение на патологията – и после, понеже е добре да сме предпазливи, разделяме тази доза на 500 като един вид фактор на безопасността, за да развием поносимия дневен прием.
При риска от рак можете да видите дозата на тумора – дозата, която увеличава честотата на тумори при лабораторни животни с 5% – и я приложите към „приема, водещ до незначителен риск от рак“, като ефективно включите фактор на безопасност от 5000 пъти. Изглежда като произволен принцип? Но какво иначе трябва да направим? Не може умишлено да даваме на хората това нещо и да видим какво ще се случи. Въпреки че хората го ядат по цял ден. Не може ли просто да проследим група хора и тяхното хранене с времето и да видим дали тези, които приемат повече пълнозърнести храни, като овесени ядки например, са по-склонни да имат рак или живеят по-кратък живот?
Каква е връзката между приема на пълнозърнести и смъртността от всички причини, взети заедно, от сърдечно-съдови заболявания и рак? Всеки допълнителен грам пълнозърнести храни на ден е свързан не само с по-нисък риск от рак, но също и с по-нисък риск от смърт от всички причини. Това са всички големи проучвания върху рака. Всяко едно от тях има по-нисък риск от рак.
Заключението е, че няма потвърдени странични ефекти в тези проучвания на населението. Това не означава, че охратоксинът е безвреден, но какъвто и риск да има, той не превишава известните ползи от консумацията на пълнозърнести храни. Всъщност, здравословните съставки на самите цели зърна, като антиоксидантите, могат директно да намалят влиянието на микотоксините чрез предпазване на клетките от увреждане, така че приемът на много плодове и зеленчуци също може да помогне. По един или друг начин, здравословното хранене може да играе значителна роля в намаляването на риска.
В обобщение, здравословните храни като пълнозърнестите, са полезни, но не чак толкова полезни, поради охратоксина; докато не толкова здравословните храни, като вино и свинско, са по-вредни заради микотоксина. Охранотоксинът е намерен, например, в 44% от изследваното свинско месо.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/should-we-be-concerned-about-the-effects-of-ochratoxin/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари