В последните години мухълът е обвиняван за всякакви видове неясни субективни симптоми, но нямаме достатъчно научни доказателства, че мухълът има нещо общо с тях. Тази идея обаче за „синдрома на токсичния мухъл“ обзема съзнанието на обществото, увековечена от недобри хищнически практики от тези хора, които печелят пари като изследват домовете за мухъл или урината и кръвта на хората. Но всички тези тестове просто допълнително пропагандират дезинформацията и създават ненужни и често непосилни цени за пациентите, които са отчаяни да намерят диагнозата си. „Продължителната вяра в този мит се усилва от тези шарлатани, които вярват, че ваксините за морбили причиняват аутизъм, че хомеопатията действа, че флуорът във водата трябва да се премахне…“
Замърсяването на храната с токсичен мухъл обаче се появява като легитимен проблем, за който трябва да вземем мерки, може би дори по-важен от други замърсявания, които могат да си проправят път в хранителната верига. Стотици различни видове са открити, но само един е класифициран като известен канцероген при хората, и това е афлатоксинът. Охратоксинът, за който говорех преди, е възможен човешки канцероген, но знаем, че афлатоксинът със сигурност причинява рак при хората. Всъщност афлатоксините са сред най-мощните канцерогени, които са ни известни.
Например, изчислено е, че около една пета от всички случаи на рак на черния дроб може би да причинени от афлатоксини, а тъй като ракът на черния дроб е третата водеща причина за смърт от рак по света и убива толкова бързо след диагнозата, приносът на афлатоксините към този смъртоносен рак е доста значителен. И веднъж след като си проправи път към храната, няма нищо, което можете да направите, за да го премахнете. Готвенето, например, не помага. Веднъж след като стигне до зърнените посеви, месото, млякото и яйцата от животните, които консумират тези посеви, вече е твърде късно. Трябва да предотвратим замърсяването преди да е станало късно, и именно това правим в продължение на десетилетия в тази страна. Поради регулациите на правителствата, компаниите почти „винаги събират проби за афлатоксина, което води до почти един милиард долара загуби всяка година, а това може и да се влоши, ако климатичните промени влошат замърсяването с афлатоксин в Царевичния пояс на САЩ.
Така че, на ниво потребители това е по-скоро обществен здравословен проблем в по-малко индустриализираните страни, като африканските държави, където условията са налице и фермерите не могат да си позволят да изхвърлят зърно на стойност един милиард долара. Наистина, афлатоксина остава заплаха за общественото здраве в Африка, селските райони на Китай и югоизточна Азия, засягайки над половината световно население, което обяснява защо преобладаването на рак на черния дроб в тези райони е 30 пъти по-високо, но не е сериозен проблем в САЩ или Европа.
Например, само около 1% от американците имат различими нива на афлатоксини в кръвта. Защо дори 1%? Агенцията за контрол на храните и лекарствата работи за минимизиране на нивата на тези токсини колкото е възможно повече, но вместо това става колкото е възможно по-практично. Например, в Калифорния има увеличение на неприемливо високи нива на афлатоксин в шамфъстъка, бадемите и смокините. Неприемливи в Европа, тоест, засяга възможността ни за износ, но не и непременно неприемливи за потребителите в САЩ, тъй като тук позволяваме приема на два пъти повече замърсяване с афлатоксин.
Смокините са уникални, защото могат да се изсушават на самото дърво. Това ги прави особено податливи на производство на афлатоксин. Би било интересно да разберем каква е консумацията на смокини при 1% от американците, които имат положителна проба за токсина. Ако смокините са виновни, аз бих посъветвал хората да разнообразят консумацията на сушени плодове, но ядките са толкова полезни за нас, че наистина е добре да ги приемаме редовно. Ползите за сърдечно-съдовото здраве надвишават канцерогенните ефекти, предотвратявайки хиляди случаи на инсулти и инфаркти за всеки един случай на рак на черния дроб. „Така, ползите за здравето на хората чрез повишаване на консумацията на ядки ясно превишават рисковете, свързани с повишено излагане на афлатоксин.“
Така че, афлатоксинът е най-вече проблем в развиващите се страни и поради това той си остава до голяма степен пренебрегван проблем за здравето в световен мащаб. Там, където отдават внимание на проблема, това до голяма степен се дължи на нуждата от по-стриктни регулации за внос в по-богатите държави, а не на това да се предпазят милиарди хора от ежедневно излагане.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/should-we-be-concerned-about-aflatoxin/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари