Преди повече от 2 000 години Хипократ обявил: „Нека храната бъде ваше лекарство, а лекарството бъде ваша храна.“ Само че реално не направил така. Изглежда, че той всъщност не е казал такива думи. Няма съмнение за връзката между храната, здравето и заболяването в неговите писания, но кой го е грижа? Това е било преди 2 000 години, когато се е смятало, че заболяванията се появяват от лошо чувство за хумор.
Сега имаме науката и има огромно количество доказателства, които показват влиянието на здравословния начин на живот върху намаляването на смъртността по всички причини – което означава общият процент смъртност – както и предотвратяването на хронични заболявания, като коронарното сърдечно заболяване, диабет и рак. Но чакайте малко… тези заболявания не са ли просто наследствени? Ами ако просто имате лоши гени?
Според известния бивш председател на департамента по нутрициология в Харвард, за повечето заболявания, които допринасят за смъртността в западните народи, отдавна знаем, че негенетични фактори често са отговорни за поне 80% до 90% от риска. Знаем това, защото процентите на водещите причини за смърт, като сърдечно-съдовото заболяване и повечето видове рак варират до 100 пъти по света и когато хората мигрират от страни с нисък риск към страни с висок, процентът на заболяване почти винаги се променя според този в новата среда. В момента, например, сме успели да идентифицираме променливи поведенчески фактори, включително определени аспекти на храненето, наднорменото тегло, липсата на активност и пушенето, които отговарят за над 70% от риска от инсулт или поява на рак на дебелото черво, над 80% от риска от коронарно сърдечно заболяване и над 90% от риска от диабет тип 2. Всички тези заболявания могат да бъдат предотвратени с нашите собствени действия.
Ако повечето от силата е в нашите собствени ръце, защо изразходваме много повече ресурси за лечение, отколкото за превенция? И дори превантивните стратегии са сериозно пристрастни към фармакологията, а не към подобрения в диетата и начина на живот, които могат да бъдат по-изгодни. Например, лечението на високия холестерол със статини може да струва десетки милиарда всяка година, но оказва много малко влияние върху честотата на сърдечното заболяване. Проблемът се корени в това, че повечето фармакологични стратегии не обръщат внимание към скритите причини за заболяването, които не са свързани с недостиг на лекарства.
По ирония на съдбата хроничните заболявания, които могат най-много да се повлияят от промени в начина на живот, са същите тези, които са най-печелившо са лекувани от лекарства, защото, ако не си промените диетата, трябва да гълтате лекарства всеки ден до края на живота си. Така че, лекарствата, от които се печели най-много, са тези, които ни трябват най-малко. Въпреки че най-широко приеманите добре установени практики за лечение на хронични заболявания единодушно призовават за промени в начина на живот като първа линия на лечение, лекарите често не успяват да следват тези препоръки. И чрез игнориране на основните причини за заболяванията и пренебрегване на нуждата от приоритизиране на мерките за превенция, медицинската общност поставя хората в риск или поне така казват хора като този човек.
Традиционната медицинска грижа разчита основно на приложението на лекарства и операции след поява на заболяване, докато медицината на живота използва основно оптимално хранене с цели храни, растителна диета и движение с цел превенция, спиране и лечение на хронични състояния, които иначе биха довели до преждевременни увреждания и смърт, като се концентрира върху скритите причини за заболяването.
Д-р Адриане Фу-Берман, директор на прекрасната организация, която и аз имам честта да подкрепям, PharmedOut, написа страхотна статия, озаглавена: „Лекарите не трябва да бъдат кучета на каишка за фармацевтичните компании.“ Илюзията, че връзката между медицината и фармацевтичната индустрия е колегиална, професионална и лична, се поддържа внимателно от фармацевтичната индустрия, която реално разглежда всички трансакции с лекари в добре изчислени финансови термини. Биг Фарма е щастлива да играе ролята на щедър и гениален чичо, докато лекарите не пожелаят да дискутират теми, които са извън ограниченията, като например ползите от храненето и движението, или връзката между медицината и фармацевтичните компании. Нека не бъдем куче с каишка за Биг Фарма. Вместо да седим покорно в скута на господаря си, нека се обърнем и ухапем нещо крехко.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/lifestyle-and-disease-prevention-your-dna-is-not-your-destiny/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари