Наскоро студенти по медицина съобщават за извършването на прегледи на тазовото дъно върху жени под упойка, без тяхното съгласие или знание, с обучителни цели, и това води до буря от противоречия и призив за по-сериозна регулация. Но тези така наречени „скорошни доклади“ са отпреди 20 години. Калифорния е първият щат, който обявява това за незаконно, но тези ранни победи бързо изчезнаха.
Тази практика, известна от края на 18 в., до голяма степен е била неопровергавана, до едно проучване от 2003 г., което съобщава, че 90% от студентите по медицина в 4 медицински университета в района на Филаделфия извършват прегледи на тазовото дъно върху жени под упойка за обучителни цели, въпреки че едно последващо проучване открива, че процентът е по-нисък. Заключението? Прегледите на тазовото дъно на жени под упойка без тяхно съгласие: все още се случват. Как може това да продължава десетилетие след десетилетие, когато медицинските етици наричат тези практики неморални и непростими, практика, която трябва веднъж завинаги да спре. Някои учебни заведения гласуват за спиране на практиката. Но за съжаление тези ранни победи бързо спират. В същото време, в което някои учебни заведения обновяват своите политики, други затъват още повече и публично защитават практиката.
Като медицинска образоваща институция, Асоциацията на професорите по акушерство и гинекология пише: „Трябва да балансираме между свободата на жените да решават и задължението си да развием новото поколение лекари.“ Някои особено груби факултети по медицина претендират, че пациентите без здравна застраховка имат дълг към обществото да участват, тъй като те получават субсидирана от данъци грижа. Регулациите за спиране на тази практика се смята, че поставят неподходящи и ненужни бариери по пътя на медицинските студенти, които трябва да научат фундаментални медицински умения и ето защо трябва да спрат. Така че не е изненада, че студентите по медицина продължават да извършват прегледи на тазовото дъно на жени под упойка.
Професионалните медицински общества признават поне устно идеята за искане на изрично съгласие, но въпреки тези препоръки, доказателствата показват, че тази практика е все още жива. Непозволеното използване на жени не е само местен феномен, приписван на няколко лоши медицински учебни заведения, а международен проблем.
Дори след #Азсъщо, дори след Лари Насар, известният американски гимнастически лекар, беше осъден на един век в затвора, и за какво? Докосване на интимните части на жените без тяхно съгласие. И все още има жени, които се използват като предмет на изучаване за тези прегледи без тяхно позволение, без тяхното съгласие.
Една актуализация от 2020 г. от Центъра за биоетика в Йейл гласи: „Забравената на котлона тенджера продължава да ври.“ През последните 30 години няколко страни както вътре, така и извън рамките на медицината, са обявили сериозна опозиция, но все пак такива аргументи все още не са произвели значителна институционална промяна. Да, има изразяване на думи от медицинските асоциации, които препоръчват забрана на прегледите на тазовото дъно; тези твърдения обаче са препоръчителни и непълни. Те просто нямат капацитет да извършат системна промяна, както е доказано от бездействието на институциите. В отговор на неспособността на медицинската професия да се самокритикува, девет щата са издали закони, ограничаващи тази практика; така че, ако живеете в Айова, Илинойс, Юта, Орегон, Мериленд, Вирджиния, Ню Йорк, Калифорния или Хавайските острови, има поне написани закони, които да предотвратят това.
Но, разбира се, ако сте под упойка, как дори ще разберете дали студентите по медицина се редят на опашка да ви прегледат или не? Пациентите са в най-лошата позиция относно знанието какво се случва, тъй като те са в безсъзнание и могат да бъдат използвани по начини, които не оставят никакви физически знаци, а прегледите често остават недокументирани в медицинските им досиета. Така че, когато медиите изгубят интерес, както се е случвало десетилетие след десетилетие, каква е мотивацията за обучителните факултети или болниците доброволно да се променят? Може би, когато лекарите започнат да бъдат заплашвани със съд, те ще започнат да взимат информирано съгласие от пациентите. Както пише един коментатор: „болничните администратори, които позволяват на студентите по медицина в своите факултети да извършват прегледи на тазовото дъно върху несъгласили се жени под упойка, трябва да се консултират с адвокат относно дефиницията на насилие в своята юрисдикция.“
Решението е просто: просто попитайте. Попитайте жените за разрешение. Това си е тяхното тяло, техният избор. Но опитът показва, че значима и пълна промяна за всички болница е малко вероятна, докато някоя болница или лекар не плати солидна сума в някое съдебно производство за тази грешка с етична оценка. Да се надяваме, че този ден ще дойде скоро, за да може тази забравена на котлона тенджера да заври и прелее.
Някои защитават практиката като безвредна и казват, че искането на съгласие ще увеличи вероятността пациентите да казват не, което ограничава важна част от обучението на студентите. Когато за първи път писах за тази практика преди повече от 20 години в книгата си „Сърдечна недостатъчност“, която разказва за времето в медицинския университет, говоря за това как получавах същите коментари от състудентите си, отговор от типа на „Ами, как тогава ще се научим?“. Дори самото задаване на такъв въпрос означава загуба на малко от притежаваната човечност. Отговорът, разбора се, е че трябва да се обучаваме с жени, които дават съгласието си! И за да направим това, ще трябва вероятно първо да установим връзка с пациента, доверие, дори да говорим с тях. Може би ще трябва да се отнасяме с тях като с човешки същества.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/ending-the-hidden-practice-of-pelvic-exams-on-unconscious-women-without-their-consent/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари