Ако потърсите думата хеви метъл в база данни на националната библиотека по медицина, по-голямата част от резултатите ще са свързани със замърсяване с тежки метали при рибите, например, поради което е толкова трудно да се изясни ролята на приема на риба в здравословното хранене, а това обяснява и пет пъти по-голямата вероятност от поява на автоимунни заболявания, като детски артрит, например.
Но търсенето на думата heavy metal също изкарва и резултати като тези „рисковете от хеви метъл музиката“. Тук говорят за травми от скачането наоколо, но по-вероятно е да се нараните по време на концерт на алтернативен рок. Това, за което трябва да се тревожите, са Goo Goo Dolls, не за Nine Inch Nails.
Добре, да, загубата на слух вследствие на слушане на музика е сериозен проблем, но това е резултат от всякаква силна музика. Интересно е, че клиничните препоръки включват „правилото за 80-90“, не повече от 80% от максималната сила на звука на лични аудио устройства за не повече от 90 минути на ден. Но не това показва науката; „не превишавайте 60% от максималната сила на звука“ може и да има по-голяма научна обосновка, но хората са разбрали, че тийнейджърите просто пренебрегват това, ето защо приели по-приемлив съвет.
Предполагах, че ще видя доста сатанични панически глупости от 80-те, когато родителите са били опечалени заради самоубийства и са започнали да съдят хеви метъл музиканти. Какви доказателства имали родителите? Има едно малко научно проучване докато… то не опитало да свърже броя на абонаментите за списания за хеви метъл в страната с процента самоубийства на младежи. Шегувате се.
Нещата още се объркаха, обаче, когато изследователите се обадиха на психиатричните институции, представяйки се за разтревожени родители, защото синът им е започнал да слуша хеви метъл, въпреки поясненията, че синът им не проявявал никакви симптоми на умствено заболяване, без лекарства и алкохол и се справял добре в училище. Десет от дванадесетте места смятали, че синът им има нужда от прием в психиатрично заведение. Представете си какво би сторило това на едно дете! Ако се върнем с няколко десетилетия назад във времето, се оказва, че металите били значително по-щастливи в младежките си години и изглеждали по-добре психически в сравнение с връстниците си.
Някои проучвания са просто странни. Наистина ли пациентите с Паркинсон ходят по-добре, докато слушат „Yellow Submarine“ или „Master of Puppets“?
Други проучвания са просто… Музикантите, свирещи хеви метъл, имат по-висок пулс от тези, които изпълняват „съвременна християнска музика“. Не е голяма изненада.
Някои проучвания са доста сладки: влиянието на музиката върху безопасността на пациентите по време на операция – ветеринарните пациенти. Кастрация на котета с поставяне на малки слушалки на главите им. Оказва се, че „Адажио за струни“ е по-успокояваща отколкото AC/DC.
Един преглед на терапията с музика за пациенти хора предупреждава, че трябва да се внимава при насочване на пациентите да избират своята музика, тъй като „хаотичната музика“, като хип-хоп и метал, не лекува човешките клетки – с не по-малко от три цитата, въпреки че два от тях не казват нищо, а третият е медицински бюлетин, който цитира мнение на друг човек.
Но аз се разрових малко и се оказва, че раковите клетки на стомаха харесват метъл. Ако им пуснете „Cannibal Corpse“ и сравните с Бетховен, 12 часа метъл увеличават растежа им в съд на Петри. Но кой си слага слушалки на стомаха? Или на гърдите?
В едно проучване Моцарт убива един вид ракови клетки на гърдата, но не и друг вид; в друго проучване само 5-та симфония на Бетховен подействала, а Моцарт се провалил тежки, след като съдчетата на Петри се обградили от колонки на малка платформа. Как изобщо публикуват тези неща?
Истинската опасност от хеви метъла е хедбенгингът. „Хедбенгинг е съвременна форма на танц, която се състои от яростни огъващи и разтягащи движения на главата“, които са характерни за хеви метъл музиката. Броят на феновете не е ясен, но при някои има опасност от прекалено потапяне в музиката. Въпреки че като цяло това се смята за безопасно, усложненията за здравето, приписвани на тази практика, включват разкъсване на каротидната артерия, нараняване на белите дробове, камшичен удар и фрактури на врата, или в този случай субдурален хематом. Този човек казва, че е правел хедбенгинг на един концерт на Motörhead и цялото това люлеене напред назад и ускорение може би са довели до разкъсване на свързващите вени и до кървене в черепа му.
Свързващите вени правят мост между мозъка и покритието на вътрешността на черепа, а ако вените се разкъсат, може да се натрупа кръв по черепа и да компресира мозъка. Скъсването на свързващите вени е доказано при трупове в резултат на хедбенгинг (отново, сериозно проучване върху метъла). Прилича на един вид синдром на разтърсване на бебето, но при възрастните.
Изследователите заключават, че техният случай служи като доказателство в подкрепа на репутацията на рок енд рола на Motörhead, но аз смятам, че истинското заключение е, че потенциално опасно усложнение като това може да е резултат от едно на пръв поглед хубаво действие. А някои от кръвоизливите в мозъка могат да бъдат много големи. Хммм, защо е имал главоболие след парти с хедбенгинг? Ето я томографията. Всичко това е кръв, която притиска мозъка.
Невероятно е, че е оцелял, за разлика от този човек тук обаче. Не само вените могат да се разкъсат. Има два вида артерии, които си проправят път към черепа – каротидните артерии отпред и вертебралните артерии отзад – а можете да разкъсате и двата вида. Едно 15-годишно момче участвало в хедбенгинг и разкъсало каротидната си артерия, което довело до масивен инсулт; той останал наполовина парализиран, не можел да говори и починал в кома след една седмица.
Ами вертебралните артерии отзад? Те са вклинени в черепа, което ги прави податливи на срязващи сили от прекомерно движение на врата и именно това се случило: един барабанист, свирещ хеви метъл, разкъсал стената на артерията. Сега, очевидно всичко това е много рядко и засяга вероятно по-малко от един на всеки хиляди души. Какво могат да направят метълите, за да намалят риска си? За да предотвратят нараняване, поради такова люлеене на главата, обхватът на движението на главата и врата трябва да се намалят; метълът трябва да се замени с музика с по-бавно темпо (успех с това); честотата на люлеенето на главата може да бъде само на всеки втори тон (това не е лоша идея); или трябва да се използва предпазна екипировка (като скоба за врата?).
Проведено е едно малко официално проучване върху световния феномен на хедбенгинга; изследователите подготвили теоретичен модел на удряне на главата с достатъчно физични термини, за да направят всеки учен щастлив: ъглово разместване, синусоидално движение в сагиталната равнина, амплитуда на кривата на разместване. Участници в проучването: метъли, които си удрят главите. Но имаме нужда от контролна група: спокойно слушане на музика.
Крива на нараняванията на главата; крива на нараняванията на врата, въз основа на темпото на хедбангинга и ъгъла на размахване на главата. При средно темпо се опитваме да поддържаме обхвата на движение на под 75 градуса, нещо такова. Значи, за да минимизират риска от наранявания на главата и врата, хората, които си размахват така главите трябва да намалят обхвата на движение на главата и врата. Имаме отново „лична предпазна екипировка“. „За съжаление е трудно, ако не и невъзможно да се променят навиците на феновете на хеви метъла.“ Може би се нуждаем от обшити с метал скоби за врата.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-dangerous-effects-of-heavy-metal-music/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев