Това е първото видео от поредицата с 4 части върху микотоксините, като охратоксин и афлатоксин. В тази поредица ще разгледаме какви са тези вещества, в кои храни се съдържат и до колко трябва да се притесняваме за консумацията им.
Във Франция било сравнено излагането на замърсители от храната между вегетарианци и хора, които консумират месо, а резултатите показали, че излагането на постоянни органични замърсители, като полихлорирани бифенили и диоксини е значително по-ниско сред хората, които се хранят предимно с растителна храна поради липсата на консумация на храни от животински произход – въпреки че те наистина да имали по-голямо изчислено излагане на някои микотоксини, гъбични токсини, които се съдържат в мухлясалите храни.
Има различни видове мухъл на планетата и по-голямата част са безобидни, но през последните няколко години определени видове токсини в мухъла, като афлатоксин и охратоксин, изкачат в зърнените закуски. Взети са стотици проби от рафтовете на супермаркетите и около половината се оказали замърсени с охратоксин, например; с изключение на тези от Пакистан. А Пакистан има субтропичен климат с мусони и наводнявания, които водят до размножаване на гъбичките.
Но подобни резултати излизат в Европа, Сърбия, Испания, Португалия. След това откриват микотоксини в зърнените закуски в Канада. Ами зърнените закуски в САЩ?
Били събрани 144 проби и подобно на други държави, около половината съдържали охратоксин, но само около 7% превишавали максималния лимит, установен от Европейската комисия. Какво е значението на откритието на охратоксина в зърнените закуски в САЩ? Това беше последното най-голямо проучване до днешна дата, включващо почти 500 проби на зърнени закуски в САЩ. Общият процент бил около 40%, въпреки че само 16 нарушавали европейските стандарти, всички зърнени закуски с охратоксин били на основата на овесени ядки, което прави около 1 на 13 проби от зърнени закуски с овесени ядки замърсени.
Охратоксинът все повече и повече се регулира от много страни, за да се минимизира хроничното излагане. Ето ги сегашните регулации за микотоксини в зърнените бебешки храни по света, например. Някои държави са много стриктни, както е в Европейския съюз, други държави не толкова, а една държава по-специално няма никакви стандарти. Няма изобщо никакви регулации за охратоксина в САЩ.
Ами ако се придържаме към биопродукти? Човек би очаквал реално да са по-зле поради факта, че фунгицидите не са разрешени в биопроизводството. Микотоксичните концентрации обаче обикновено са подобни или дори по-малко, в сравнение с конвенционалните продукти.
Например, в една от зърнените закуски изследователите намерили подобен вид замърсяване, какъвто и в бебешките храни. Не може да се заключи, че един продукт е по-добър от другия от гледна точка на микотоксините. Въпреки липсата на фунгициди, биосистемите изглежда основно могат да поддържат замърсяването с микотоксини на ниско ниво. Но какво точно означава това, имайки предвид колко широко разпространени са? Колко притеснени трябва да сме за последиците за здравето от дълготрайното излагане на този мощен микотоксин?
Ако разгледате кръвни проби, взети от групи от населението преди десетилетия, понякога 100% от хората се оказват с положителна проба за охратоксин в кръвта им. В един или друг смисъл те са неизбежни замърсители на храните, тъй като засичането на микотоксини невинаги е лесна задача и те могат да останат скрити. И веднъж след като храните са замърсени, микотоксините не се унищожават при готвене. И така, има ли храни, които просто трябва да се стремим да избягваме поради по-висок риск от замърсяване? Именно това е въпросът, който ще засегнем в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/ochratoxin-in-breakfast-cereals/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари