Тези две видеа съдържат описания, които са трудни за възприемане от някои хора: практиката на студентите по медицина да извършват прегледи на тазовото дъно на жени под упойка без тяхното съгласие и знание. Това беше актуална тема през годините, но очевидно не достатъчно, след като практиката продължава и до ден-днешен.
От „Сърдечна недостатъчност“, книга, която написах за времето си в медицинския университет: „Бях напълно екипиран и чаках пети в опашката. В университета по медицина Туфтс медицинските студенти – особено мъжете – извършват прегледи на тазовото дъно на жени под упойка без тяхното съгласие и знание. Жените идват за операция и веднага след като бъдат упоени, всички се събираме; оформя се опашка вляво.“ „Научаваме много повече от умения за преглед. Възползвайки се от уязвимостта на жената – докато тя лежи гола и в безсъзнание на масата – ние научаваме, че пациентите са инструменти, които експлоатираме за собственото си обучение.“
Използването на жени пациентки за демонстрация на прегледи на тазовото дъно без тяхно знание или съгласие си остава малка мръсна тайна на медицинските университети. Това е много стара практика, която продължава и до ден-днешен в медицинските университети по света. Нарича се модел на „автомат с монети“ за прегледи на тазовото дъно, при което студентите се редят на опашка, за да чакат реда си. Само че не е автомат за кафе, а е интимните части на една жена.
Наречена е възмутителна обида над достойнството и автономността на пациента. Практиката показва липса на уважение към тези пациентки като личности, а това разкрива морална безчувственост и злоупотреба с власт. Това е поредният пример за начина, по който лекарите злоупотребяват със своята власт и показват нежелание да се образоват по отношение на етиката, особено относно жените пациенти. „Не мисля, че някой от нас дори се замисля за това“, казва директора на медицинските програми за обучение на студентите в медицинския университет Джон Хопкинс. „Обучението на студентите по медицина е станало толкова стандартно.“
Когато се разбра за тази практика в Нова Зеландия, председателят на Медицинската асоциация излезе пред телевизията и каза: „До скоро не беше проблем… Много съжалявам, че жените се чувстват така сякаш са били наранени и правата им са били нарушени по този начин. Никога не сме имали такива намерения.“ Един журналист го попитал тогава дали наистина той не си и помислял, че жените биха възразили? „Всичко, което мога да кажа е, че не е имало никакви възражения…“ „Възможно ли е причината да е“, пита интервюиращият, „трудността за жените под упойка да разберат какво се случва?“
Много болници и медицински университети публично защитават тази практика, твърдейки, че това докосване и изцяло подходящо и ясно попада под информираното съгласие на пациента при извършване на операцията. В крайна сметка, пациентите са наясно, че посещават болница за обучение на лекари и затова знаят, че студентите активно ще участват в тяхната грижа. Въпреки че изследователите са установили, че много пациенти не знаят, че това е обучаваща болница, или че студенти по медицина се включват в грижата за тях, поради умишлени лъжи и измама.
Едно проучване върху студенти по медицина установява, че 100% от тях са представени на пациентите като „доктори“. Докато преминават през обучението си, има „ерозия на отношението на студентите по медицина пред пациентите относно факта, че те са студенти.“ Докато студентите преминават през обучението си по медицина, тяхното чувство за отговорност да информират пациентите, че те са просто студенти, се оказва, че намалява, особено, ако съществува възможността да се извършва неинванзивна процедура. Това може да е причината, поради която студентите по медицина изглежда развиват това отношение „не питай, не говори“, когато става въпрос за поискване на съгласие за преглед на тазовото дъно при пациентки под упойка. Над една трета от 1600 попитани студенти по медицина в страната не са съгласни с твърдението: Болниците трябва да вземат изрично позволение за това студент да участва в прегледи на тазовото дъно“.
В крайна сметка, твърдят лекарите, извършването на преглед на тазово дъно не е по-интимно от поставянето на ръцете в хирургически разрез. Напъхването на пръстите във влагалището на една жена е не по-малко интимно отколкото прегледа на очното дъно от един офталмолог, и всяко противно на това твърдение е поредният опит да се оправдае тази фикс идея с политическа коректност. „Лично аз“, казва един професор по медицина, „бих предпочел да видя едно ново поколение на добре обучени лекари… отколкото нация от жени, чието влагалище е предпазено от телесна повреда, която студентите по медицина може да извършат.“
Националното запитване стига до заключението: „Пациентите, приемани в обучителни болници, не отстъпват своите човешки права със самото действие на прием в болницата.“
Възможно ли е на жените просто да не им пука? Проучванията показват, че почти 100% от попитаните жени казват, че биха искали да знаят дали ще бъдат прегледани вагинално от студентите по медицина. Добре, след като пациентите искат да бъдат информирани, защо просто поне не помолим за разрешение? „Не можем да питаме жените“, отговаря медицинският университет. „Ако ги попитаме, те може и да откажат.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/medical-students-practice-pelvic-exams-on-anesthetized-women-without-their-consent/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев