Преди време съставих една статия, която включва всички смъртни случаи, причинени от предоставената медицинска грижа в тази страна. Сто хиляди смъртни случаи от странични ефекти от лекарства плюс всички смъртни случаи заради лекарски грешки и т.н., стигайки до заключението, че третата водеща причина за смърт в Америка е американската здравна система. Каква е реакцията на американската здравна система към това откритие? В крайна сметка това е публикувано в един от най-престижните медицински журнали, журнала на американската медицинска асоциация, от един от най-престижните лекари, Барбара Старфийлд, която буквално е автор на учебника по първична медицинска помощ. Когато беше попитана в едно интервю каква е била реакцията им, тя отговаря, че работата й по първичната медицинска помощ е била приета навсякъде, но откритията й относно това колко вредно и неефективно здравеопазването може да бъде, не получават никакво внимание. Да си спомним мрачната дистопия на Джордж Оруел, 1984, където странните факти са поглъщани от „дупката на паметта“, сякаш никога не са съществували. Излиза доклад след доклад, а отговорът е глуха тишина, както на думи, така и на дела, която не успява дори открито да дискутира проблема и води до хиляди смъртни случаи. Не можем просто така да игнорираме доклади. Трябва да направим нещо.
Първият доклад е от 1978 г. и предлага, че около 120 000 смъртни случаи могат да се предотвратят. Отговорът? Тишина за още 16 години докато не се публикува това язвително напомняне. Ако умножите 120 000 по 16, получавате 1,9 милиона предотвратими смъртни случаи, за които има пълно мълчание от лекарите. Мълчание означава никакви значителни усилия за намаляване на броя на тези смъртни случаи. Институтът по медицина след това публикува основополагащо проучване през 1999 г., което позволява още 600 000 смъртни случаи.
Сега някои неща най-накрая са се променили. Въведен е лимит на работните часове за стажантите по медицина. Стажантите и лекарите вече не могат да работят повече от 80 часа на седмица, поне по документи, и смените не може да са по-дълги от 30 часа. Това може и да не звучи като голяма крачка, но когато аз започнах стажа си, работех по 36-часови смени на всеки три дни. Това е 117-часова работна седмица. Какво толкова? Ами, когато стажантите и лекарите са принудени да карат всички нощни смени, те правят с 36% по-сериозни медицински грешки, 5 пъти повече диагностични грешки и имат два пъти повече „грешки във вниманието“. Това не звучи толкова зле докато не осъзнаем, че означава заспиване по време на операция. Би трябвало пациентът да е заспал по време на операцията, не хирургът. Влошеното представяне, също толкова лошо, колкото наличие на незаконни нива на алкохол в кръвта при шофиране, но все пак операциите се извършват. Не е изненада, че има 300% повече смъртни случаи на пациенти. Лекарите се считат за късметлии, и ако преминат през стажантството си без да убият никой. Не че семейството на починалия някога ще разбере. Лекарите, с редки изключения, не носят отговорност за своите действия.
Докладът на Института по медицина наруши мълчанието и донесе големи обещания за промяна, но това, което не направи, е да действа така, сякаш вярва в собствените си открития. Ако наистина вярваше, че минимум 120 души умират всеки ден от предотвратима смърт в болниците, щеше да сложи край. Както ако самолети на някоя самолетна компания се разбиват всеки ден, би се очаквало ФАА да се намеси и да предприеме нещо. Институтът по медицина би могъл да настоява лекарите и болниците незабавно да приемат поне минимален обем превантивни практики, като например, баркодове на лекарствата, за да няма смесване. Това правят, ако искате да си купите дори кексчета Twinkies от магазина. Вместо да пишат още един доклад, могат просто да предупредят колегите си, че публично ще порицават хората, които се противят на тези минимални практики, призовавайки за някакви по-стриктни санкции, но вместо това получаваме мълчание. Д-р Старфийлд не говори за мълчание, но тя за съжаление вече не е сред нас. По ирония на съдбата може би е починала от странични реакции от едно от лекарствата, за които тя толкова гръмогласно ни предупреждаваше. Тя приемала аспирин и едно кръворазреждащо лекарство, Плавикц, за да предпазват стента в коронарната й артерия от това да се запушва. Тя казала на кардиолога си, че получавала синини, кървяла повече, но това е рискът, за който човек се надява, че няма да надделее над ползите докато тя очевидно не си ударила главата докато плувала и не получила кръвоизлив в мозъка. Въпросът за мен не е дали тя е трябвало да приема две кръворазреждащи лекарства за толкова дълго или дали е трябвало да поставят стент, а дали е можела да избегне сърдечното си заболяване още в началото, което е на 96% предотвратимо при жените. Причина за смърт #1 при жените не е нужно никога да се появява.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-doctors-responded-to-being-named-a-leading-killer/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев