Палмовото масло е най-често използваната растителна мазнина в света днес. Ако разгледате която и да е преработена храна в кутия, чанта, бутилка или буркан, почти е сигурно, че ще има палмово масло. То не само съдържа основната наситена мазнина, която повишава холестерола и която се съдържа най-вече в месото и млечните, но и има притеснения относно безопасността на палмовото масло, имайки предвид, че то съдържа и един потенциално токсичен химически замърсител, известен като 3-монохлоропропан-1, 2-диол, или 3-MCPD, който се образува по време на термична обработка при рафиниране на растителната мазнина. Тези замърсители се оказват широко разпространени в рафинираните растителни олиа и масла, и всеки продукт с такова съдържание, включително адаптираните млека за бебета.
Намерен е във всички рафинирани растителни олиа, но някои са по-вредни от други. Най-ниски нива на токсични замърсители са открити в рапичното масло, а най-високи – в палмовото. Въз основа на наличните данни това може да доведе до значително количество излагане при хората, особено когато се използва за пържене на солени храни, като пържени картофи например. Всъщност, само пет пържени картофчета превишават прага на препоръчителния дневен прием. Ако ги ядете само от време на време, не би трябвало да има проблем, но ако ядете пържени картофи почти всеки ден, това определено може да бъде проблем за здравето ви.
Понеже препоръчителният дневен прием зависи от телесното тегло, са изчислени особено високи нива при бебетата на адаптирано мляко, вместо на кърма, тъй като адаптираното мляко е направено от рафинирани олиа, което – според Европейските власти по безопасност на храните – може да представлява риск за здравето. А изчислено излагане при бебетата в САЩ е три до четири пъти по-голямо.
Ако бебетата не получават кърма, на практика няма друга алтернатива, освен индустриално произведеното адаптирано мляко. Имайки предвид този факт, индустрията за растителни олиа трябва да намери начин да намали нивата на тези замърсители, а междувременно това е още една причина, поради която кърменето е най-доброто решение.
Какво могат да направят възрастните, за да избегнат това излагане? Ами, ако тези химикали са създадени в процеса на рафиниране на олиата, какво ще кажете да се придържаме към нерафинирано олио? Рафинираните мазнини имат 32 пъти по-високи нива на 3-MCPD, в сравнение с нерафинираните алтернативи, с изключение на запеченото сусамово олио. Сусамовото олио е нерафинирано – семената се изстискват – но понеже семената са запечени, 3-MCPD е възможно да се съдържа още преди обработването.
Олиата тип „върджин“ са си по подразбиране нерафинирани. Не са и ароматизирани – процес, чрез който се образува най-много 3-MCPD. Всъщност именно така можем да различим различните степени на преработка на зехтина. Ако вашият така наречен екстра върджин зехтин съдържа MCPD, той вероятно е разреден с малко рафиниран зехтин. Леснотата на измамата с фалшив екстра върджин зехтин, трудността на разкритието, икономическите цели и липсата на мерки за контрол допринасят към податливостта на екстра върджин зехтина към измами. Колко широко разпространен е този проблем?
От 88 бутилки от магазина, обозначени като зехтин екстра върджин, само 33 се оказват автентични. Добре, ами ако се придържате към най-добрите топ марки зехтин екстра върджин? 73% от тези проби също се провалили. Само около една на четири се оказват оригинални, а при нито една марка дори половината от пробите не минали теста.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/3-mcpd-in-refined-cooking-oils/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари