Едно проучване от университета в Северна Каролина не открива никаква връзка между фибрите в храната и дивертикулита, сравнявайки групата, която приемала най-високите количества, 25 г, три пъти повече от групата с най-нисък прием на фибри. Те стигат до заключението, че диетата с ниско съдържание на фибри не е свързана с дивертикулит. Университетът изпраща съобщение за медиите: „Високата консумация на фибри не предпазва от дивертикулит.“ Медиите публикуват статията. „Проучване установява, че високият прием на фибри може и да не предпазва от дивертикулит.“ Посетих блоговете за палео диетата и дори медицинските журнали: една важна статия поставя под въпрос теорията за фибрите за развитието на дивертикулит. Други статии обаче поемат по пътя на критиката. За да разберем това, нека се обърнем към едно друго заболяване, предизвикано от хранителни дефицити, скорбут.
Медицински експерименти върху затворници в щата Айова показват, че клиничните симптоми на скорбут се появяват само 29 дни без прием на витамин C. Експерименти върху пацифисти по време на Втората световна война показали същото нещо, че са нужни около 10 мг витамин C на ден, за да се предотврати появата на скорбут. Представете си да се върнете във времето отпреди няколко века, когато продължавали да се опитват да разберат какво е скорбут. Д-р Джеймс Линде имал тази радикална теория, че цитрусовите плодове могат да излекуват скорбут. Ами ако бяха подготвили експеримент, който да тества тази налудничава теория, при който да дадат на едната група моряци сока от едно парче лимон, а на другата – три парчета лимон на ден? Ако след един месец в морета няма разлика в честотата на скорбут, можем да видим заглавия като това. Печатарите на брошури ще рекламират шумно проучването, което установява, че диета с нисък прием на витамин C не е свързана с появата на скорбут.
Вижте, едно парче лимон има само 2 мг витамин C, а за да се предотврати скорбут са нужни 10 мг. Тук ще сравняват 2 мг на ден към три пъти повече, 7 мг – една доза на дефицити на витамин C към друга доза на дефицит. Нищо чудно, че няма да има разлика в честотата на скорбут. Ние сме еволюирали, хранейки се с толкова много растения, че е много вероятно да сме приемали около 600 мг витамин C дневно. Ето защо тялото ни биологично е свикнало да приема витамин C. Ами фибрите? С какво количество фибри сме свикнали? Над 100 г на ден. Групата с най-висок прием на фибри в проучването от Северна Калорина е приемала едва 25 г, което е по-малко от препоръчителния минимум, който е около 32 г. Те не са достигали дори до минимума. Сравняват една диета с недостиг на фибри с друга диета с недостиг на фибри. Нищо чудно, че няма разлика в честотата на дивертикулит.
Африканското население, при което на практика няма случаи на дивертикулит, се храни с големи количества зеленолистни зеленчуци, подобно може би на това, което сме правили преди няколко милиона години. Те са приемали растителни храни със съдържание на 70 до 90 г фибри на ден.
Повечето вегетарианци не консумират дори толкова цели растителни храни, въпреки че някои го правят. Поне достигат препоръчителния минимум и имат по-малко дивертикулит. Това е сравнително малко проучване, обаче. 35 години по-късно 47 000 били проучвани, което потвърждава, че вегетарианската диета и високият прием на фибри от храната са свързани с по-нисък риск както от прием в болница, така и смърт от дивертикулит. И имали достатъчно хора, които да проучат. В сравнение с тези, които приемали по една порция или повече месо на ден, хората, които приемали по-малко от половин порция, имали 16% по-нисък риск; пескетарианците – без месо, с изключение на риба – с 23% по-малко, въпреки че и двата не са статистически значими. Но вегетарианството се оказва, че е: 35% по-нисък риск. А хората на изцяло растително хранене изглежда имат 78% по-нисък риск.
Както с всички интервенции в начина на живот, това действа, ако го направите. Диетата с високо съдържание на фибри действа, ако наистина има много фибри.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-fiber-really-prevent-diverticulosis/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев