Дивертикулите са провиснали участъци от червата ни. Лекарите обичат да използват аналогията с гумите, високото налягане в червата може да ги принуди да се надуят като балон през слаби места в чревната стена, като някоя вътрешна тръбичка, която пробожда износен протектор на гумата. Ето така реално изглеждат. Тези джобове могат да се възпалят и инфектират, ако продължим с аналогията с гумата, да се спукат, изливайки фекална материя в стомаха или пикочния мехур, а това да доведе до смърт. Симптомите варират от липса на такива към леки болки и подуване до болки, които ви правят недееспособни и изискват спешна медицинска намеса. 9 от 10 души, които умират от заболяването, никога не са знаели, че го имат.
Но добрата новина е, че може да има начин да се предотврати. Дивертикулитът е най-често срещаното чревно заболяване, което засяга до 70% от хората на 60-годишна възраст. Ако е толкова често, обаче, може би е просто неизбежно следствие от остаряването? Не, това е ново заболяване. През 1907 г. са докладвани 25 случаи в медицинската литература. Не при 25% от хората, а 25 случаи, точка. И е трудно да се пропусне при аутопсия. Преди сто години, през 1916 г. дори не се споменава в медицинските и хирургичните учебници. Загадката е разрешена чак през 1971 г.
Как така едно заболяване, което е било почти неизвестно, е станало най-често срещаното увреждане на дебелото черво в Западния свят само за период, равен на един живот? Сърджънс Пейнтър и Буркит смятат, че дивертикулитът е заболяване на дефицитите, причинено от недостиг на фибри. В края на 19 век се въвеждат кръглите мелници за брашно – те допълнително премахват фибрите от зърното и ние сме започнали да се тъпчем с храни, бедни на фибри, като месо и захар. След няколко десетилетия дивертикулитът става необуздан.
Това си мислели, че се случва. Също както е лесно да се прокара бучка масло през гума на колело, лесно е да и се изместят голямото, меко и влажно съдържимо на червата. Опитайте да прокарате по този начин бучка катран. Когато се храним с храна бедна на фибри, фекалиите ни стават малки и твърди, ето защо червата ни трябва да работят усилено, за да ги прокарат, а това натрупване на напрежение може да доведе до тези издутини. В крайна сметка диетата с ниско съдържание на фибри може понякога да доведе до буквално разкъсване на самото дебело черво.
Ако тази теория е вярна, то хората, които приемат много фибри, ще имат по-нисък процент на дивертикулит. И именно това е установено. Над 50% от афро-американците на 50-годишна възраст е установено, че имат дивертикулит, в сравнение с по-малко от 1% от африканците в Африка, които традиционно се хранят с растителна храна. По-малко от 1% означава 0 случаи от 2 000 поредни аутопсии, 2 случая от 4 000 в Уганда. Това е около хиляда пъти по-ниска заболеваемост.
Ами това по-ново проучване, което заключава, че диетата с ниско съдържание на фибри НЕ е свързана с дивертикулит? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/diverticulosis-when-our-most-common-gut-disorder-hardly-existed/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев