Свирим музика още от палеолитната ера, отпреди 40 000 години, а музиката като терапия е документирана поне от библейските времена. Първият такъв експеримент е публикуван в журнала на Американската медицинска асоциация през 1914 г. Фонограф в операционна зала „като средство за успокоение и разсейване на пациентите от ужаса на ситуацията“, докато те лежат будни по време на операцията.
Сега, след като имаме анестезията, музиката се използва за успокоение на нервите преди операция. Обикновено използваме лекарства от рода на валиума, като мидазолам, продаван с името Версед, но той може да има много странични ефекти, включително понякога кара хората да са още по-възбудени. Така че, това проучване било направено, за да се види дали успокояващата музика има по-голям ефект на успокояване на тревожността от една стандартна доза от лекарството. И така, пуснали малко Кену Дж. и музиката подействала значително по-добре от лекарството: по-ниска степен на тревожност, по-нисък пулс и по-ниско кръвно налягане. Може би първият доклад на някаква терапия срещу тревожност, която работи не просто също толкова добре, но и по-добре от лекарствата с бензодиазепин. И разликата в страничните ефекти на успокояващата музика в сравнение е лекарството е очевидна: няма такива. Мекият джаз не води до следоперативен махмурлук. Изследователите предлагат да започнем да използваме музика вместо мидазолам.
Музиката може да бъде ефективна за намаляване на тревожността и болката и при децата, подлагащи се на дребни медицински и дентални процедури, помага при вземане на кръв, биене на ваксини – дори и за намаляване на болката при лумбална пункция, въпреки че очевидно Моцарт е безпомощен срещу болката при обрязване.
Но няма нужда от някое рандомизирано контролирано проучване, за да се докаже, че слушането на музика действа релаксиращо. Кажете ми нещо, което не знам. Добре, това не го знаех. Ако вземете човек с алергия към латекс и инжектирате латекс в кожата му, той ще получи голямо зачервяване на кожата. Ако повторите теста, след като е слушал Моцарт в продължение на 30 минути, зачервяването ще бъде много по-малко. Той ще има много по-малка алергична реакция. И ако си мислите, че това е налудничаво, се оказва, че с Бетовен не подействало; една и съща реакция преди и след. Добре, значи не е само музиката. Шуберт също не подействал, нито Хейдън или Брамс. Всички се провалили в намаляването на алергичната реакция. Значи ефектът на намаляване на алергичната реакция може да бъде специфичен за Моцарт. Моцарт изглежда много добре, но чакайте малко, може би Моцарт потиска имунната система като цяло. Това не е добре. Затова инжектирали химикал, който причинява реакция при всеки, не само при алергичните хора, и с Моцарт нямало никакъв ефект. Така че, изглежда че той потиска само патологичната алергична реакция. И ако това не е достатъчно, изследователите взели кръв на хората след музика, напъхали белите им кръвни клетки в съд на Петри с малко латекс и измерили антителата на алергичната реакция. Белите кръвни клетки от човека, изложен на музиката на Моцарт имат по-малка алергична реакция дори и извън тялото, в сравнение с клетките, взети от кръвта при Бетовен. Това е интересно.
Музиката може дори да повлияе на нашия метаболизъм. Всичко започва с това проучване. Установява се, че изразходването на енергия в покой, скоростта на метаболизма в покой, количеството изразходени калории в легнало състояние, е по-ниско при преждевременно родените бебета, когато слушат Моцарт, което и обяснява защо бебетата, слушащи музика, наддават по-бързо тегло, до такава степен, че те успяват да се приберат вкъщи по-рано. По-бързото наддаване на тегло е супер за бебетата, но не и непременно за възрастните. Възможно ли е слушането на музика да забави метаболизма и да допринесе за наддаване на тегло? Не. Това проучване не открива такъв ефект при възрастните. Но тук използвали Бах, не Моцарт, а Бах не действа и при бебета. Намаление на изразходваната енергия при Моцарт, но не и при Бах. Това навежда на мисълта, че може да бъде по-скоро „ефект, специфичен за Моцарт“ отколкото универсален „ефект на музиката“. Ами ако просто слушате музика по ваш избор? Повлиява ли метаболизма ви или не? Не знаехме досега. И се оказва, че слушането на музика изглежда всъщност увеличава скоростта на метаболизма, до такава степен, че изгаряме средно по 27,6 повече калории на ден дори само като лежим в леглото, въпреки че това се равнява на около шест бонбончета M&M. По-добре да използваме музиката да станем и да започнем да танцуваме или да тренираме. Музиката може не само да подобри удоволствието от тренировката, но и самото изпълнение – начин за подобрение на спортното представяне, който е законен.
Мъжете културисти може и да не са толкова ентусиазирани от този ефект, обаче. След слушане на музика само за 30 минути, нивата на тестостерон намаляват с 14% при младите мъже и се покачват с 21% при младите жени. Всички видове музика или само някои? 30 минути тишина нямали никакъв ефект: едни и същи нива на тестостерон преди и след. Но половин час Моцарт потиснал тестостерона, същото се случило и с джаз, поп музика, както и с грегорианско възпяване (няма отношение). Ами половин час слушане на любима музика? Нивата на тестостерон намаляват наполовина. Тестостеронът спада при мъжете, независимо каква музика слушат, а се увеличава при жените. Какво се случва? При мъжете тестостеронът е свързан с либидото, доминантността, агресивността, докато жените получават по-голямо увеличение на тестостерона от прегръдки, отколкото от секса. И така, може би сме еволюирали, използвайки музиката като начин да се уверим, че се разбираме като мелодичен студен душ, който да кара всички да се чувстват освежени.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/music-as-medicine/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари