За повече от един век гладуването започва да се възприема като лечение и вероятно „страхотен инструмент по пътя на здравеопазването,“ особено за подмладяване на тялото, но преди всичко, на ума. Но ако накарате хората да гладуват дори само за 18 часа, те ще огладнеят и ще са раздразнителни. След един или два дни позитивното настроение спада, негативното настроение се покачва, а след 72 часа хората могат да се почувстват тъжни, самообвиняващи се и да страдат от загуба на либидото. Но после започва да става нещо странно. След няколко дни хората преживяват „породено от гладуването подобрение на настроението… намаление на тревожността, депресията, умората и подобрени нива на енергия.“ И именно това показват всички проучвания. Веднъж, след като преминат през критичния момент, гладуващите често преживяват „увеличени нива на жизненост и… подобрение на настроението, субективно усещане на благополучие и понякога дори еуфория.“ И нищо чудно, след като тогава вече и нивата на ендорфин могат да се повишат с почти 50%.
Подобрението на настроението, бдителността и спокойствието имат определено количество еволюционна логика. Да, тялото ви иска първоначално да се чувства зле, за да продължите да ядете всеки ден, когато има налична храна, но ако изкарате няколко дни без храна, тялото ви започва да осъзнава, че не може да ви накара да се върнете в пещерата – трябва да се мотивирате да излезете и да намерите някакви калории.
И така, може ли гладуването да се използва за проблеми на настроението, като например депресията? Да, страхотно е, че може да накараме хората да се чувстват по-добре след няколко дни гладуване, но критичният въпрос се развива около „устойчивостта на подобрението на настроението с времето“, веднъж след като започнете отново да се храните. Няма как да знаем… докато не тестваме.
Интересното е, че малкото публикувани доказателства, които имаме, идват от Япония и бившия Съветски съюз, а някои от тях са си просто абсурдни. Като това проучване, което включва жени с разнообразие от симптоми, които изследователите излагат най-вече като дължащи се на семейни проблеми. О, съпругът ви не се отнася с вас правилно? Какво ще кажете за малко електрошокова терапия? Това обаче не изглежда да е помогнало особено, така че какво ще кажете за терапия с гладуване? Разбира се, гладуването довело жените до глад, но за това имаме торазин. Ако се инжектират постоянно с антипсихотично лекарство за успокоение, те ще продължат напред.
И така, какво се случило? Кой го интересува какво се е случило? За какво изобщо са ни тези резултати? Но другото проучване пропуснало торазина. Десет дни гладуване, но там също ги държали в леглото по цял ден, напълно изолирани, без контакт с външния свят. И така, ако хората се подобряват или влошават, ще бъде невъзможно да се изолират само ефектите от компонента на гладуването. Но те очевидно се подобрили с ефикасност, вероятно демонстрирана при 31 от общо 36 пациент, страдащи от депресия. Стигат до заключението, че терапията с гладуване може да осигури алтернатива на употребата на антидепресанти, което я прави „един вид шокова терапия“. Хората са толкова облекчени, че могат отново да се хранят, да излязат от самотното си обитание, дори само да излязат от леглото, те съобщават, че се чувстват по-добре. Да, но това било в деня на изписването. Как се почувствали на следващия ден, следващата седмица, следващия месец? Гладуването е по дефиниция неустойчиво, така че в идеалния случай това, което бихме искали да видим, са един вид дълготрайни ефекти.
И така, това, което направили изследователите, е да проследят няколкостотин пациенти, не само няколко месеца по-късно, а няколко години по-късно. От 69, които очевидно страдали от депресия, 90% съобщили, че се чувстват добре или отлично в края на 10-дневното гладуване и забележителното е, че години по-късно 87% от 62, които отговорили, твърдели, че все още се справят добре. Тук нямало контролна група, така че не знаем дали те са щели да се чувстват също толкова добре или по-добре без гладуването, а и това са техни собствени доклади, така че може би има пристрастност на отговорите, при които хората се опитват да удовлетворят изследователите, или може би в противен случай отново ще изпаднат в дупка. Нямаме идея, но имаме добри доказателства за краткотрайните ползи за настроението. Въпросът е защо.
В допълнение към ендорфините, когато човек гладува, имаме скок на серотонина, така наречения хормон на щастието, но има промяна и в НФПМ, невротропичен фактор, произхождащ от мозъка, който се смята, че играе важна роля в промяната на настроенията. И не само, защото можем да развеселим гризачи по този начин. Хората с тежка депресия имат по-ниски нива в кръвта си. Проучвания с аутопсии на жертви на самоубийство показват само наполовина нивата на НФПМ в определени области на мозъка, в сравнение с контролните групи, което предполага, че това може да играе важна роля в поведението при самоубийствата.
Можете да увеличите нивата на НФПМ с антидепресанти и електрошок, или с ограничение на калориите – 70% увеличение на нивата след три месеца при намаление с 25% на калориите от храната.
Но има ли нещо, което можем да добавим към храната си, за да повишим нивата на НФПМ, за да можем да получим ползите без да огладняваме? Ще разберем в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/fasting-to-treat-depression/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари