През 2007 г. научихме от КУРАЖ изследването, че ангиопластиката и стентовете не намаляват риска от смърт или инфаркт, но пациентите не изглежда да са си взели поука. Само 1% осъзнават, че няма ползи за смъртността или честотата на инфарктите. Може би защото кардиолозите не успяват да споменат тази дребна подробност. Човек може да си представи, че ако пациентите реално разберат, че всичко, което получават, че просто симптоматично облекчение, то тогава ще има по-малка вероятност да легнат под ножа. Но тогава, десет години по-късно, беше публикувано изследването ОРБИТА, което показва, че дори самото обещание за облекчение на симптомите е илюзия.
Последиците са дълбоки и далечни. Първо и най-важно, резултатите показват недвусмислено, че няма ползи от ангиопластиката и стентовете за стабилно сърдечно заболяване. Така че, на практика пациентите ще рискуват да си навредят без да има никаква полза. Така че, трудно е да си представим сценарии, при който един напълно информиран пациент ще избере инвазивна процедура напразно. Помните ли формата за съгласие за стентовете? Сега изглежда така.
И така, дали изследването ОРБОТА е последният пирон в ковчега за стентове при неспешни ситуации? Една статия в журнала по медицина на сърдечно-съдовата реваскуларизация не е съгласна, посочвайки на борда, че облекчението от ангината се появява и в двете ръце. С други думи, „стентовете помагат“ (дори и ако фалшивата операция без стент помага еднакво добре). Хей, ако поставя стент на един пациент и той има полза от „плацебо ефекта“, кой съм аз да се намесвам с ползите от тази „терапия“? Ами тогава защо не правим просто фалшиви операции? Поставянето на стент може да стигне до $40,000. Ще е по-евтино прост да се инсценира цялото нещо. Причината, поради която не трябва да продължава избирателно да поставяме стентове е, защото има брой на телата. По време на поставяне на стент, 2% от пациентите получават кървене или увреждане на кръвоносните съдове, и още 1% умират или получават инфаркт или инсулт. И след това, понеже имате нещо напъхано в гърдите си, 3% от пациентите имат кървене заради лекарствата, разреждащи кръвта, които трябва да се приемат, или защото те не действат, а стентът се съсирва и причинява инфаркт.
Защо продължават да се правят, след като не само нямаме никакви доказателства за ползи, но в много случаи има ясни доказателства, че няма никакви ползи? Един от източниците на противопоставяне може би е финансовата полза. Тези процедури печелят много пари на болниците. Не очаквайте да промотират промени в начина на живота ви скоро, нито лекарите бързо ще изоставят практиката, която изглежда е логична и подкрепя техния доход. Толкова ли е просто? Този известен цитат от Ъптън Синклеър за това как „е трудно да се накара един човек да разбере нещо, когато неговата заплата зависи от това той да не го разбере?“ Мислите ли, че това е просто цинизъм? Нека попитаме самите лекари.
Хиляди лекари били попитани, и 70% вярват, че лекарите правят ненужни процедури, когато имат полза от тях. Това е, което самите лекари вярват. И данни казват това. Оказва се, че лекарите взимат различни клинични решения за пациентите, въз основа на това колко им се плаща. Например, когато избират химиотерапия за рак на гърдата, увеличаването на дохода на лекаря с 10% може да доведе до 177% увеличение на вероятността да се избере едно пред друго лекарство.
Може би това е причината цезаровите сечения по-вероятно да се извършват в болници, стремящи се към печалба, в сравнение с болници без печалба. Опериране с комисионна. Ако плащате на хирурзите на процедура, ще увеличите процента операции на 78%. Може ли това да обяснява защо се правят 101% повече ангиопластики тук, в сравнение с която и да е друга богата страна? Едно проучване върху финансовите стимули на един лекар и избора на лечение в случай на инфаркт, установява, че те наистина отговарят на заплащането и отговорът е доста голям. Безусловно плановете, които плащат на лекарите повече за по-инвазивни лечения, изглежда водят до по-инвазивни лечения. И така, обикновено е често срещано за пациентите да получават различно лечение въз основа на това дали на лекаря се плаща на процедура.
Един от моите герои, д-р Колдуел Еселстин – който винаги се опитва да види най-добрите неща у хората – дори той трябваше да се пречупи и да признае, че компенсацията може би играе роля, след като излязоха на повърхността доказателства, че лекарите вземат милиони, като поставят ненужни стентове: лекари като Марк Мидеи, който поставил 30 за един ден. Сметката може да се равнява на един милион долара. В знак на благодарност, един консултант продавач от компанията за стентове похарчил $2000, за да му купи цяло бавно опушено прасе, десерт с праскови и всичките му допълнения. Направили сме страна, в която здравеопазването се осигурява така, обяснява завеждащия сърдечно-съдовата медицина в клиниката Кливланд. „Икономическите стимули са просто твърде силни.“
Източник: https://nutritionfacts.org/video/why-are-stents-still-used-if-they-dont-work/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари