Ангиопластиката, процедура, при която малък балон се вкарва в стеснена коронарна артерия, която захранва сърцето, за да я принуди да се отвори и да подобри кръвопотока, е изследвана чак през 1992 г. в едно рандомизирано контролирано проучване. И тя не успява да предотврати инфарктите, както и не успява да покаже никакви ползи за продължителността на живота. Но тук проследили хората само шест месеца и включили хора с относително леко заболяване, които може би не са били достатъчно болни, за да имат полза. Представям ви проучването МАСС, което включва хора с тежки блокажи, които достигат чак до тяхната главна лява артерия – вдовица (коронарното артериално заболяване – вдовица е също и убиец номер 1 при жените) и ги проследили в продължение на години. И няма разлика в последващата смъртност или сърдечни удари. Добре, но имало само около 200 пациенти. Може би ползата е толкова фина, че просто ни трябва по-голям брой пациенти, за да се отрази ефекта. Представям ви проучването РИТА-2, което разделя над хиляда пациенти и те наистина получават ясна разлика в риска от бъдеща смърт и сърдечен удар, но в обратната посока. Групата с ангиопластиката преминава през два пъти по-голям риск, в сравнение с тези, преминали през фалшива операция.
Добре, но това е било още преди стентовете да дойдат на мода. Вместо само да се поставя балон на артерията, какво ще кажете за перманентно поставяне на стент, метална тръбичка, която да държи артерията отворена. Това би трябвало да помогне, което ни води до МАСС-II и… отново никаква полза. Добре, но това е само след една година, и все пак никаква полза пет години или дори десет години по-късно. Изследването Кураж беше голямото нещо, което рандомизира хиляди пациенти и се провали главоломно.
Да, но това са предимно голи метални стентове, но модерните нови стентове за елиминиране на лекарства, които бавно освобождават медикаменти. Ами високорисковите групи: тези с диабет, тези с по-сериозни заболявания, тези със 100% блокирани артерии дни след сърдечен удар? И мета анализ след мета анализ – 5 проучвания с 5 000 пациенти – и никакво намаление в смъртността, сърдечните удари или дори само сърдечната болка. Десет изследвания с над 6 000 пациенти и никаква ползва за оцеляване, сърдечни удари или облекчение на болката. Сега сме с над десетина големи изследвания и нищо: никаква полза от ангиопластиката и стентовете. „Освен това, множество анализи не успяват да идентифицират дори една-единствена високорискова подгрупа със стабилно заболяване, която да има полза…“ Как е възможно това? Физически се отваря кръвопотока.
Причината, поради която не действа, е, защото по-голямата част от сърдечните удари в реалния живот се причиняват от стесняване с под 70%; така че, плаките в артериите, които ви убиват, обикновено не са тези, които ограничават кръвопотока. Ето две атеросклеротични плаки. Тази притиска кръвопотока толкова много, че можете да я видите на ангиограма и я оправите със стент. Проблемът е решен, животът е спасен, нали? Не, защото именно невидимата плака, която дори не нарушава кръвопотока, ще ви убие. Повечето сърдечни удари са причинени от необструктивни плаки, които не нарушават кръвопотока дори с 50%.
Има една погрешна концепция за задръстените тръби, за която е трудно да се премахне, според която холестеролните плаки бавно и неумолимо посягат на кръвопотока, като накрая напълно го прекъсват, а това предизвиква сърдечен удар. На практика коронарното артериално заболяване е възпалително заболяване, при което холестеролът от кръвта, която се задържа в артериалните стени, причинява възпалителна реакция, като една пъпка. Когато тези пъпки се изстискат, те причиняват кръв в артериите, които запушват мястото. Преди разкъсването, тези плаки често не ограничават кръвопотока и може и да са невидими за ангиографията и стрес тестовете. Ето защо те не се влияят от ангиопластиката и стентовете.
Старите плаки са като стари белези от пъпки. Най-тънките блокажи се състоят най-вече от калцифицирана и дебела фиброзна съединителна тъкан. Все пак тя може да се разкъса и да ви убие, но има толкова много малки лезии, които се зараждат и които са скрити от поглед. Начинът, по който се визуализират коронарните артерии, е чрез ангиограма, при която се прави рентгенова снимка там, където се инжектира тази черно изглеждаща боя в артериите; така че, можем да видим само плаки, които ограничават кръвопотока. Ето защо се получават тези илюстрации с върха на айсберга, идеята на които е да се подчертае, че повечето атеросклеротични плаки в коронарните артерии не се виждат добре с ангиография. За да разберем наистина какво се случва в артериите на хората, трябва да се обърнем към аутопсиите. Уилям Клифорд Робъртс вероятно е най-известният сърдечно-съдов патолог в света. Какво научи той след изучаване на коронарните артерии в продължение на 50 години? След ровене в почти 2 000 тела, той научи, че атеросклерозата е системно заболяване.
„При пациенти с коронарно артериално заболяване с фатален край,… количеството плаки е огромно. Няма само 1 плака тук, друга плака там, с нормални [чисти артерии] помежду им. Плаките са продължителни! Няма нито един 5-милиметров сегмент в цялото коронарно артериално дърво, който да е лишен от плаки…“ Така че, изолираното коронарно заболяване е мит. Няма такова нещо като „заболяване на 1 съд“, „заболяване на 2 съда“, „ляво главно заболяване“. Плаката е във всички тях, ако е в един от тях.“
Ако добавим и дължините на четирите главни коронарни артерии, които захранват сърцето (дясната коронарна артерия, лявата главна, циркумфлекса и лявата предна низходяща), те добавят до около 28 см коронарни артерии, които при преглед могат да бъдат разделени на около 50 6-милиметрови парчета. И именно това се вижда. Не плаки, които прекъсват едно или две парчета, а плаки навсякъде в коронарните артерии. Ако погледнем над хиляда такива парчета от дузина пациенти, които са умрели от сърдечен удар, няма да видим нито един сегмент, който да е лишен плака. Така че, нищо чудно защо само поставянето на стент за отпушване на една част няма никакъв ефект върху появата на инфаркти или смъртността.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/why-angioplasty-heart-stents-dont-work-better/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари