Важността на ситостта се подчертава от едно рядко генетично заболяване, известно като синдрома на Прейдър-Уили. Децата с това заболяване се раждат с влошено сигнализиране между храносмилателната им система и мозъка, така че те не знаят кога вече са сити. Без чувство за ситост, те могат случайно да изядат толкова много, че накрая да получат разкъсване на стомаха си. Без чувство за ситост, храната може да се окаже смъртна присъда.
Протеините често са описвани като най-засищащия макронутриент. Хората обикновено казват, че се чувстват по-сити, след като са яли храна, богата на протеини, в сравнение с такава, богата на въглехидрати или мазнини. Въпросът е: дълготрайно ли е това усещане на ситост? От гледна точка на отслабването, процентът ситост има значение, ако в крайна сметка хората имат по-малък последващ прием на калории, и дори един преглед, финансиран от индустриите за месо, млечни и яйца, признава, че това не изглежда да е така за протеините. Часове по-късно, консумираните по-рано протеини не изглежда да намаляват последващия прием на калории.
Храните, богати на фибри, от друга страна, могат да потиснат апетита ни и да намалят последващия прием на храна над 10 часа по-късно, на следващия ден, защото обхвата им на действие е 6 метра надолу по червата. Помнете ли „илеалната спирачка“ от лекцията ми за отслабване, основано на научни доказателства? Ако тайно напъхате нутриенти края на тънкото черво, хората спонтанно ще започнат да изяждат стотици по-малко калории на всяко хранене. Мозъкът ни получава сигнал, че сме сити от главата до петите.
Не забравяйте, че сме създадени лакоми. Това е защитата ни срещу времената на недоимък. Натъквайки се на рядка плячка, тези, които могат да се натъпчат най-много, за да натрупат най-големи резерви, най-вероятно ще предадат гените си на поколенията. И така, ние сме създадени не само да ядем, докато стомахът ни не се напълни, а докато целият ни храносмилателен тракт е окупиран. Само когато мозъкът ни засича храна чак до долу, апетитът ни намалява.
Храните, лишени от фибри, бързо се усвояват, обаче, така че голяма част от тях никога не слиза до по-ниските части на червата ни. Така че, ако ядем с ниско съдържание на фибри, не е чудно, че сме постоянно гладни и преяждаме; мозъкът ни продължава да иска храна, която никога не пристига. Ето защо дори на хората с вертикална гастропластика, на които им оставят малък стомах с размер от две супени лъжици, могат все пак да ядат достатъчно, за да възвърнат по-голяма част от теглото, което първоначално са изгубили. Без достатъчно фибри, които да пренасят нутриенти надолу по храносмилателния ни тракт, може и никога да не се засищаме напълно. Както описах в последното си видео, едни от най-успешните експериментални интервенции за отслабване, някога описван в медицинската литература, не включва прием на никакви фибри. Какво се случва с това?
На пръв поглед може да изглежда необмислено, че премахването на приятните аспекти на храненето ще доведе до това хората да ядат по-малко, но помнете, не това се случило. Слабите хора продължили да ядат същото количество, приемайки хиляди калории на ден от мътната течност. Само тези, които са били с наднормено тегло, преминали от прием на хиляди калории на ден към стотици. Това се случило неволно, без те очевидно да почувстват някаква разлика. Веднъж след като от храненето е премахнато удоволствието, тялото успява да започне бързо регулиране на теглото.
Изглежда имаме две отделни системи за контрол на апетита: хомеостатна и хедонична система. Хомеостатната система поддържа калорийния баланс като ни кара да огладняваме, когато енергийните депа са ниски и премахва апетита ни, когато енергийните депа се запълнят. За разлика от нея, хедоничната система, или регулацията, основана на наслаждението, може да надделее над хомеостатната при наличието на много вкусни храни. Това е напълно логично от еволюционна гледна точка. В редките ситуации в историята на предците ни, когато да се натъквали на някоя наситена с калории храна, както запас от оставен мед, би било логично за нашата хедонична система да скочи на шофьорската седалка, за да погълне това рядко лакомство. Дори и да не ни трябват допълнителни калории в това време, тялото ни не би искало да пропусне тази рядка възможност. Такива възможности не са толкова редки вече, обаче. Захарните, мазни храни са на всеки ъгъл, а хедоничната ни система може накрая да се окаже в постоянен контрол, замествайки интуитивната мъдрост на телата ни.
И така, какъв е отговорът? Никога да не ядем вкусна храна? Не, но може да помогне да разпознаем ефектите, които свръхвкусните храни могат да имат върху превземането на апетита ни и потискането на по-добрата преценка на тялото.
По ирония на съдбата, някои изследователи предлагат контрабалансираща еволюционна стратегия за справяне с примамливите изкуствено концентрирани калории. Също както удоволствието може да надделее над регулирането на апетита ни, така може и болката. Обусловеното нежелание за дадени храни се случва, когато избягваме храни, които са ни разболявали в миналото. Това може и да изглежда логично, но всъщност е дълбоко вкоренен еволюционен подтик, който може да определи разумността ни. Дори и да знаем, че определена храна не е причина за епизод на гадене и повръщане, тялото ни може неразривно да свърже двете неща. Това се случва, например, с болни от рак пациенти, които се подлагат на химиотерапия. Успокоението от любило сладко преди самата процедура може да доведе до нежелание за тяхната любима храна, ако тялото им се опита да свърже двете неща. Ето защо онколозите съветват да се приеме стратегията на изкупителната жертва, като преди лечението само се приемат храни, с които сте ОК никога да не приемате отново.
Изследователите са експериментирали с предизвикване на нежелание към определени храни като карат хората да опитат нещо, преди да започнат да ги въртят на въртящ се стол, за да причинят гадене от движението. Еврика! Една група психолози предлагат тази стратегия като начин да се окуражат хората да приемат по-малко нездравословна храна: да им се повръща от храната, като ги накарат да им се повръща от храната. Или какво ще кажете да използваме отвращение, за да подпомогнем здравословното хранене? Децата на 2,5 г. е възможно да отхвърлят някое лакомство, което са харесвали преди, извадено от чисто нова, искрящо чиста тоалетна чиния.
За щастие има начин да използваме инстинктивните си подтици, без да се поддаваме на отвращението, погнусата или на скучната храна, което ще разгледаме в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/foods-designed-to-hijack-our-appetites/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари