Ангиопластиката и стентовете за неспешно коронарно артериално заболяване са едни от най- често срещаните инвазивни процедури, извършвани в САЩ. Въпреки че изглежда, че осигуряват незабавно облекчение на ангината (болките в гърдите) при стабилни пациенти с коронарно артериално заболяване, това реално не означава по-нисък риск от инфаркт или смърт. Това е, защото атеросклеротичните плаки, които стесняват кръвопотока, обикновено не са тези, които се пукат и ви убиват. Но хей, контролът на симптомите е важен – до голяма степен именно това правим в медицината. Но кардиологията има лоша слава, когато въпрос за извършване на процедури, които в крайна сметка не помагат въобще.
Например: лигиране на вътрешна млечна артерия. Въпреки че няма много анатомична логика, защо прекъсването на артериите към гръдната стена и гърдите някак би подобрило циркулацията на коронарната артерия, проработило идеално. Моментално подобрения в 95% от стотиците пациенти. Може ли да се дължи само на някакъв сложен плацебо ефект и хората са се подлагали на операции напразно? Има само един начин да разберем. Режете хората напразно.
Едната група от хора се подложила на реална операция, а другата – на фалшива, при която отварят пациента и стигат до последната стъпка, но реално не прерязват артериите. И… пациентите, които се подложили на фалшивата операция, имали същото облекчение. Вижте показанията. „Веднага се почувствах по-добре.“ „… 95% по-добре.“ „Никакви проблеми с гърдите дори и при спорт.“ „… Излекуван съм!“ И всички тези са хора, които са се подложили на фалшивата операция. И така, причината наистина е просто екстравагантния плацебо ефект. Замислете се. Някой уплашен, зле информиран човек с болки в гърдите и ангина, гърчи се от болка, чувствителен към всеки пристъп на дискомфорт в гърдите, който след това пристига в голям медицински център и една силна, позитивна майчински настроена личност идва, той чува колко страхотно ще бъде, подлага се на цялата операция и напуска като нов човек с отличителен белег.
Един пациент с фалшива операция наистина се излекувал. „Пациентът е оптимистичен и казва, че се чувства много по-добре.“ Бележка от следващия ден: пациентът умря. Така че, хей, няма повече болки в гърдите!
Това се случва отново и отново. Имам идея! Какво ще кажете да прогорим дупки в сърдечния мускул с лазери, за да направим канали за кръвопотока. Работи чудесно, докато не беше доказано, че не работи изобщо. Прерязването на нервите към бъбреците се смятало за лек при трудно контролируемо високо кръвно налягане, докато… фалшивата операция не доказала, че самата процедура е фалшива. Необходимостта от проучвания с плацебо се преоткрива няколко пъти в кардиологията, а това обичайно не е изненада за никого. Преди да се отхвърли, често терапията се смята за толкова ползотворна, че проучвания с плацебо се смятали за ненужни и може би дори неетични. Това е и случаят със стентовете.
Стотици хиляди ангиопластики и стентове се правят всяка година, и все пак никога не са провеждани проучвания с плацебо. Защо? Защото кардиолозите са толкова несъмнени сигурни, че работи, че би било неетично да се извършва фалшива процедура, за да се докаже нещо, което вече знаем, че е истина. Когато пациентите са наясно, че имат стент, те имат ясно намаление на ангината си и подобрено качество на живота. Ами ако не са наясно? Дали отново би проработило?
На вашето внимание, проучването ОРБИТА. В крайна сметка, лекарствата против ангина се приемат насериозно, ако има доказателства за облекчаване на симптомите в сравнение с плацебо хапче; така че, защо да се изправим стентовете срещу плацебо процедура. И в двете групи лекарите поставили катетър през слабините или китката на пациента и с насоки от рентген стигат до запушената артерия, а после или поставят стент, или просто издърпват обратно катетъра.
Имали са проблеми с финансирането на проучването. Казали им, че вече се знае отговорът на този въпрос – разбира се, стентовете работят – и именно това си помислили самите изследователи. Самите те били интервенционални кардиолози. Просто искали да го докажат. А дали не са се изненадали? Дори и при пациенти с тежко стесняване на коронарните артерии, ангиопластиката и стентовете не увеличили времето за движение повече отколкото фалшивата процедура.
„Не е за вярване“, гласи заглавието от Ню Йорк Таймс, отбелязвайки, че резултатите „зашеметили водещите кардиолози като оборили десетилетия на клинични експерименти.“ В отговор на обратния удар, изследователите написали, че те подкрепят шока и изненадата на всички. Да, можехме да се опитаме да го извъртим някак, но те имат задължение да запазят научния интегритет.
Въпреки че някои хора ги хвалят заради оборването на съществуващата догма около една процедура, която е станала толкова рутинна, закоравяла и печеливша, други поставят под въпрос тяхната етика. В крайна сметка, четирима пациенти в плацебо групата имали усложнения от поставянето на направляващата жичка и изисквали спешна намеса за запечатване на разреза, който бил направен в артерията. Имало също така три тежки случаи на кървене в плацебо групата; така че, те преживели рисковете без дори да имат шанс за ползи. Но „освен демонстрирането на рисковете от проучванията с фалшива контрола, това показва и на какво точно са подложени пациентите всеки ден рутинно“ напразно.
Тези няколко усложнения в проучването са малка част от хилядите, които са убити или осакатени от процедурата през годините. Искате неетично? Какво ще кажете за факта, че една инвазивна процедура се извършва върху милиони хора преди реално да е подложена на проверка? Може би трябва да вземем предвид липсата, а не наличието на проучвания с фалшиви контроли, като по-голямата несправедливост.
Когато един бивш представител на Агенцията за контрол на храните и лекарствата беше попитан на една среща на Американската сърдечна асоциация дали проучванията с фалшиви контроли трябва да са изискване за одобрение на всички устройства, той отговаря: „Истината ли искате или не?“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-heart-stent-procedures-work-for-angina-chest-pain/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев