SIBO е една от темите, за която най-много ме питат и сега се радвам, че най-накрая имам шанса да задълбая в проучванията в тази поредица от две части. Ще отговоря на следните въпроси. Истина ли е SIBO? Колко надеждни са тестовете за диагностициране? Помага ли диетата FODMAP? Ако имате симптоми на SIBO или IBS, какво трябва да направите? Нека да разберем.
Стомашно-чревните симптоми, като коремна болка и подуване са причина за милиони посещения при лекаря всяка година. Едно от състоянията, които могат да се смятат за причина за такава неспецифична презентация на симптоми е SIBO: бактериален свръхрастеж в тънките черва, идея, което е събрала популярност в интернет, като допълнение към определени клинични и изследователски кръгове. SIBO като цяло се определя като прекомерен растеж на бактерии в тънките черва и обикновено се лекува с антибиотици. Но даването на антибиотици на пациенти с такива неспецифични, чести симптоми не е без рискове. Възможно е да се създаде резистентност към антибиотиците, може да има странични ефекти, а заличаването на полезните бактерии може да е почва за инвазия на лоши бактерии, като C. diff, и всичко това за заболяване, което може дори да не е истинско.
Дори журналите по алтернативна медицина признават, че SIBO е прекалено честа диагноза, което създава объркване и страх. SIBO се изследва твърде често и твърде много се разчитат на него. Диагнозата често се прави много бързо и без адекватна обосновка. Пациентите могат да бъдат накарани да мислят, че SIBO е хронично заболяване, което не може да бъде изчистено и ще изисква доживотна поддръжка. Това просто не е истина за повечето и е пример за вредите, направени от прекомерна ревност. Чудовището, което възприемаме за SIBO, може и да е просто фантом.
Традиционният метод за диагноза е аспирация на тънкото черво, инвазивно изследване, при което се вкарва дълга тръбичка в гърлото, за да се вземе проба и да се преброят бактериите долу. Но този метод е почти напълно заместен от изследване с вдишване на въздух. Обикновено захарта, наречена глюкоза, почти напълно се усвоява в тънките черва, така че тя никога не достига до дебелото черво. Така че, ако има бактериална ферментация на тази захар, това предполага, че имате бактерии в тънките черва и може да се засече тази ферментация, защото бактериите произвеждат определени газове, които се усвояват в кръвта и след това се издишват от белите дробове, което може да се засече с машина, която анализира дъха.
Преди това, захарта, наречена лактулоза, се използваше, но изследванията с издишване на лактулоза се оказа, че не са надеждни в засичане на свръхрастежа на бактерии, затова изследователите преминаха към глюкоза. Но когато най-накрая и глюкозата беше подложена на проверка, се оказа, че също не действа. Бактериалният товар в тънките черва е подобен, независимо дали хората имат положителна или отрицателна проба, така че това също не е полезно изследване. Оказва се, че все пак глюкозата може да достигне до дебелото черво. Обозначили дозата глюкоза с проследяваща боя и открили, че почти половината от положителните резултати от изследвания на дъха са фалшиви, защото просто ферментират в дебелото черво, където се предполага, че трябва да са бактериите. Пациентите, погрешно диагностицирани със SIBO, може да се подложат на множество курсове антибиотици за проблем, който дори нямат.
Защо тогава експертите продължават да препоръчват изследване на дъха? Искате да кажете експертите на конференцията, подкрепена от компания за изследване на дъха, след като повечето експерти лично получават финансиране от компании за изследвания на SIBO или от компании за антибиотици? И дори и да можехме правилно да диагностицираме, има ли изобщо някакво значение това? При хората с храносмилателни симптоми, има обхват от положителни проби за SIBO от около 4% до 84% – навсякъде – и може и да няма никаква разлика в оценките на симптомите между хората с положителна проба и хората с отрицателна проба, така че положителната проба може да означава всичко. Кой го е грижа дали хората имат някакви бактерии в тънките черва, ако това не е непременно свързано със симптоми?
Антибиотиците могат да накарат хората със симптоми на раздразнени черва и диагноза SIBO да се почувстват по-добре, така че това не доказва ли, че SIBO е причината? Не, защото това може да накара също толкова хора да се чувстват по-добре, които са с отрицателна проба за SIBO. В момента най-често се използва рифаксимин при SIBO, но той не е одобрен от Агенцията по лекарствата за SIBO, така че цената може да бъде непосилна. Всъщност, няма лекарство, което да е одобрено за SIBO, така че, дори и да имате добра застраховка, пак може да пилеете по $50 на ден от джоба си, а обикновено се приема за две седмици.
И докато антибиотиците може и да помагат в краткосрочен план, те може и да влошат нещата в дългосрочен план. За хората, които получават курс с антибиотик, има три пъти по-голяма вероятност да съобщават за повече проблеми с червата четири месеца по-късно в сравнение с контролната група. И така, какво можем да направим за тези симптоми? Именно за това ще говорим в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-small-intestinal-bacterial-overgrowth-sibo-tests-valid/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари