Днес, когато пазарувате, освен ако не се придържате към щандовете с плодове и зеленчуци, „е почти невъзможно да избягвате преработени храни, особено…“ ако сте на стандартната за американците диета, която се характеризира не само с недостатъчен прием на растителни храни и на твърде много месо, млечни и яйца, но също и с много преработени боклуци; и заедно с това „повишено излагане на добавки и консерванти…“
Например, изкуственият подсладител сукралоза, продаван под името Спленда, може да наруши човешкия чревен микробиом и да „предизвика глюкозна непоносимост“ – с други думи може да влоши, вместо да подобри нивата на кръвната захар. Относително лесно е да избягваме изкуствените подсладители, но „може да бъде… по-трудно да избягваме приема на емулгатори… защото те често се добавят към толкова много храни.“ Всъщност, „емулгаторите са най-широко използваните хранителни добавки“, и „повечето преработени храни съдържат поне един или повече от тях“. Днес консумираме емулгатори с тонове всяка година, благодарение на мултимилиардната индустрия.
Често може да се намерят емулгатори в мазни дресинги, мазни сосове за мазане, печени сладки, майонеза, дресинги за салата, сладки и напитки. Защо това ни интересува? „Както всички позволени хранителни добавки, емулгаторите са оценени от оценители на риска, които ги считат за безопасни“. Има обаче нарастващи притеснения сред учените за техните потенциално вредни ефекти върху чревната ни бариера“ по отношение на това, че могат да причинят пропускливи черва, както и да имат други ефекти върху микробиома ни. Освен това, те могат и да „увеличат усвояването на… токсини от околната среда“, които присъстват в храната.
Знаем, че консумацията на ултра преработени храни може да допринесе към наддаване на тегло, например. Здравите, дълголетни групи от населението не просто имат много малък прием на месо и голям прием на растителна храна, но те така се хранят и с минимално преработени храни. Може би емулгаторите, които се съдържат в преработените храни, могат да играят роля за голям брой предклинични проучвания. Но кой го е грижа дали „емулгаторите карат плъховете да надебеляват“? Когато четете, че „емулгаторите могат да причинят промени в микробиота“, тук не се говори за хора.
Често се използват мишки за изучаване на влиянието на диетата върху микробиома, но ние споделяме „няколко процента от… бактериалните гени“ с мишките. Дори чревната флора на различни видове мишки може да се счита много различна от на други, така че ако дори не можем да екстраполираме резултатите от един вид мишка на друг, как можем да пренесем резултатите от мишки на хора? „Забележително е, че има малко проучвания на потенциално вредните ефекти от приема на… емулгатори при хора.“
Например, лецитин, може би най-известен като главна съставка на яйчните жълтъци, се оказва, че е по-вреден от полисорбат 80, защото позволява на бактериите да навлизат през чревната стена в кръвта. Но дали консумацията на лецитин при хората причинява същия проблем, предстои да се определи. „Има определено липса… на проучвания върху хора относно ефектите на емулгаторите в преработените храни“, но поне имаме данни за човешки тъкани, клетки и чревна флора.
„Емулгаторите в храната директно променят състава на човешкия микробиом… ex vivo… водейки до чревно възпаление“. Ex vivo означава извън организма. Изследователите населили изкуствени черва с пресни човешки изпражнения докато не се получила хубава стабилна култура и после добавили карбоксиметилцелулоза или полисорбат 80 и получили увеличение на възпалителния потенциал, започвайки един ден с карбоксиметилцелулозата и през първата седмица с полисорбат 80. „Този подход разкрива, че двете съединения действат директно върху човешката чревна флора, увеличавайки техния възпалителен потенциал.“ Ако след това тествате ефекта от тези емулгатори върху защитния слузест слой в съд на Петри с култури от човешки клетки на чревната лигавица, ще разберете, че те могат частично да нарушават защитния слой. Зеленото петно е слузестия слой, като и двата вида емулгатори намаляват нивата. Но както това проучване, така и последното, използвали концентрации на емулгатори, които са далеч по-големи отколкото това, което хората обикновено консумират ежедневно.
Това вероятно е проучването, което повдига най-голямо притеснение. Изследователите по оперативен начин взели не само клетки, но истински тъкани от чревната стена и установили, че полисорбат 80 може да удвои инвазията на Е.коли през тъканите на чревната стена, докато добавянето на фибри (в този случай фибри от зелени банани за готвене) могат да запечатат тъканта на чревната стена два пъти по-здраво.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-emulsifiers-like-carboxymethylcellulose-and-polysorbate-80-safe/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари