В тази поредица ще разгледаме факторите, които водят както до преяждане, така и до ситост. Кои съставки на храната ни карат да се чувстваме сити? Защо по-голямото разнообразие води до това да изяждаме по-голямо количество? И какви методи от начина ни на живот можем да приложим, за да увеличим изборите си на здравословна храна и да намалим тези на вредна храна? Гледайте и останалите видеа, за да разберете.
Всеки може да отслабне, ако приема по-малко храна. Всеки може да гладува, за да е слаб. Диетите с гладуване рядко обаче са устойчиви, тъй като страданията на глада ни карат да ядем. Чувстваме се незадоволени при нискокалорийни диети, незаситени. Имаме някакво ниво на доброволен контрол, но дълбоко заседналите ни инстинкти може и да спечелят накрая.
Например, съзнателно може да задържите дъха си. Опитайте сега. Колко дълго може да издържите преди механизмите за самосъхранение на тялото да се включат и да превземат намеренията ви да не дишате? Тялото ви е във вашия най-добър интерес и е твърде умно, за да ви позволи да се задушите сами или да гладувате. Ако тялото обаче беше толкова умно, как може да ни позволи да надебеляваме толкова? Защо тялото ни не осъзнава, когато сме прекалено дебели и не ни позволява да отслабваме? Може би тялото ни всъщност е много наясно и активно се опитва да ни помогне, но ние някак потискаме тези усилия? Как можем да тестваме тази теория, за да видим дали е вярно?
Толкова много променливи, за да изберем какво да ядем и колко. Има психологически, социални, културни и естетични фактори. За да разгадаят нещата и да се придържат само към физиологичните фактори, изследователи от Колумбийския университет провели поредица от известни експерименти, използвайки диспенсър за храна. Терминът „храна“ тук е използван доста условно. Хранителната им машина била тръбичка, закачена за една помпа, която осигурявала една хапка мътна течна смес всеки път, когато натиснете бутона. Участниците в проучването били инструктирани да приемат толкова, колкото поискат, по всяко едно време. По този начин яденето било намалено само до обичайния подтик на глада. Без обичайните капани на социализацията, церемонията на храненето и удоволствието на небцето, колко точно ще консумират хората?
Ако поставите един човек с нормално тегло в този сценарий, се случва нещо забележително. Ден след ден, седмица след седмица, с нищо повече от глада му, който да го напътства, той ще яде точно толкова, колкото му трябва, като запазва теглото си по идеален начин. Трябвали му около 3000 калории на ден, и това е именно толкова, колкото несъзнателно давал на себе си. Тялото просто интуитивно изглежда знаело колко пъти да натиска този бутон.
Ако поставим затлъстели хора в същия сценарий, ще се случи нещо още по-забележително. Потискани единствено от глада, с премахнато наслаждение от храненето, те натискали бутона по-малко и давали на себе си едва 275 калории на ден – общо. Можели да ядат толкова, колкото поискат, но те просто не били гладни. Сякаш тялото им знаело с колко голямо наднормено тегло са те и затова намалило естествения им подтик за глад почти до нулата. Един участник започнал при 181 кг и постепенно отслабнал. След 252 дни само на мътната течност, той отслабнал с 90 кг.
Това невероятно откритие първоначално било разбирано, че затлъстяването не е причинено от някакъв вид метаболитно нарушение, което да кара хората да преяждат. Всъщност, проучването предполага точно обратното. Вместо това, преяждането изглежда е функция на значението на храната, към която хората се привързват отвъд само употребата й като гориво, независимо дали е източник на удоволствие или може би освобождение от скуката или стреса. По този начин, затлъстяването изглежда по-скоро психологически, а не физически проблем. Последващите експерименти с хранителната машина, обаче, преобърнали тези концепции с главата надолу.
Ако вземете слабите участници в проучването и нарочно удвоите концентрацията на калории в сместа, те несъзнателно намаляват консумацията си наполовина, за да продължат да поддържат теглото си по перфектен начин. Тялото им някак засича промяната в натоварването с калории и изпраща сигнали до мозъка да натиска бутона наполовина по-малко, за да компенсира. Удивително! Ако направим същото със затлъстели хора, обаче, нищо не се променя. Те продължават драстично да се хранят по-малко от необходимото, както и преди. Тялото им изглежда неспособно да засече или реагира на промените в насищането на калории, което предполага физиологична неспособност да регулира приема.
Може ли мозъка на затлъстелите хора някак си да е безчувствен към сигналите на вътрешната ситост? Няма как да знам дали има причинно-следствена връзка. Може би това е причината те да са затлъстели преди всичко, или може би тялото знае колко е затлъстяло и затваря чувството за глад, независимо от концентрацията на калории. Наистина, затлъстелите участници продължили постоянно да отслабват, хранейки се от машината, независимо от концентрацията на калории в храната, която се приемала. Би било интересно да се види дали те върнали способността си да реагират на променящия се прием на калории, след като достигнали идеалното си тегло. Независимо от това, какво можем да приложим самите ние от тези забележителни проучвания, за да подпомогнем отслабването в реалния свят? Ще разгледаме този въпрос в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/200-pound-weight-loss-without-hunger/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари