В една статия от 1932 г. в „Популярна механика“, озаглавена „50 години по-късно“, Уинстън Чърчил предрича, че един ден ще избягаме от абсурда и неефективността от отглеждането на цяло пиле, за да изядем гърдите или крилата му, като отглеждаме само частите, които ни трябват. Наистина, отглеждането на месо директно от мускулни клетки може да намали емисиите на вредни газове до 96%, по-ниска употреба на вода, до 96% и по-ниска употреба на земя, с до 99%.
Ако искаме да избягваме опасните климатични промени до средата на века, глобалната консумация на месо просто не може да продължи да се повишава с тези проценти. И определено има инициативи, като понеделник без месо, които да се опитат да накарат хората да го намалят, но досега те не изглежда да продължават по някакъв значителен начин за идеята на прием на по-малко месо в организма. Така че, в светлината на продължителното желание на хората да ядат месо, изглежда проблемите, свързани с консумацията, е малко вероятно напълно да се разрешат чрез промяна на отношението им. Така че, вместо това, може би трябва да се опитаме да променим продукта. От гледна точка на околната среда, изглежда като забивка.
От гледна точка на опазването на животните, това може да спре фермите за животни и кланиците за добро, а също и аз няма да се натъквам на статии като тази в научната литература. Какво повече трябва да знаете за съвременното животновъдство, освен факта, че така наречените „аг-гаг“ закони са предложени и приети в страната и те забраняват снимки от такива ферми, за да ни държат на тъмно.
Добре, но какво да кажем за последиците за здравето на хората от култивираното месо? Разбирам опазването на животните, околната среда, ползите от безопасността на храните, но какво да кажем за потенциала от култивираното месо за здравето и безопасността на отделните потребители? Като хранителна стойност, най-важното предимство е, че може да се замени вида мазнина, тъй като сега месото се отглежда директно от мускулна тъкан, така че може да се боядиса в мраморно с нещо друго, което е по-безвредно от животинската мазнина, въпреки че, разбира се, все още го има животинския протеин.
По отношение на здравето, най-голямото и ясно предимство е безопасността на храните, намалявайки риска от хранителни патогени. Има шест пъти по-голямо увеличение на хранителните натравяния през последните няколко десетилетия. Тук говорим за десетки милиони души, разболяващи се всяка година от заразена храна само в САЩ, включително стотици хиляди хоспитализирани и хиляди смъртни случаи годишно, а замърсеното месо в животинските продукти е най-често срещаната причина.
Когато индустрията за култивирано месо нарича продуктите си „чисто месо“, това не е само уверяване за чиста енергия. Патогените при хранителните натравяния, като Е. коли, кампилобактер и салмонела са фекални бактерии. Те са резултат от фекално замърсяване. Това са чревни бактерии и затова не трябва да се притеснявате, ако правите месо без черва.
Да, има всякакви методи за премахване на видимото фекално замърсяване в кланиците тези дни, дори експериментални сканиращи технологии, проектирани, за да засекат по-разредени фекални замърсявания. Но все още ни остава нивото на търговия с около 10% от пилешкото, което е замърсено със салмонела, 40% от купешкото пилешко замърсено с камфилобактер и по-голямата част от птиците и около половината от купешката телешка кайма свинско месо, които са замърсени с Е. коли, показател за фекални остатъци. Но не е нужно да изкарвате боклучавите неща от култивираното месо, защото като за начало няма никакви боклуци.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-human-health-effects-of-cultivated-meat-food-safety/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев