Сега има убедителни доказателства, които подкрепят намаляването на LDL холестерола – лошия холестерол – за да се намали атеросклеротичното сърдечно-съдово заболяване, убиец номер едно на мъже и жени. И така, защо придържането към терапия със статини за понижаване на холестерола е такова голямо предизвикателство? Повечето проучвания съобщават за поне 40%, а други за 80% от пациентите, които не са се придържали напълно към препоръките за лечение със статини. Три четвърти е възможно да отпаднат и да спрат да ги взимат, а понякога почти 90% спират лечението.
Когато били попитани защо, повечето бивши потребители на статини цитирали мускулна болка, страничен ефект, като основна причина за спиране на хапчетата. Досега най-често срещаните и най-важни нежелани събития, до 72% от всички странични ефекти, предизвикани от статините, са свързани с мускулни симптоми. Приемът на Коензим Q10 като добавка за лечение на мускулните симптоми, свързани със статините, е добра идея на теория, но това не изглежда да помага. Обикновено симптомите на странични ефекти изчезват след спиране на лекарството, но понякога може да останат една година или повече. Има очевидно нарастващи доказателства, че непоносимостта към статини е предимно психосоциална, не фармакологична, което означава – чакайте малко – може би е само в главите на хората?
„Статините са развили лоша репутация сред хората“, гласи една статия, „феномен, предизвикан най-вече от разпространението в интернет на странни и ненаучни… критики на тези лекарства.“ Може би Google води до непоносимост към статини? Хайде де, хората са спирали статините си десетилетия наред, дори преди навлизането на интернет. Какви данни карат лекарите да предполагат, че пациентите погрешно приписват нормални болежки на страничните ефекти на статините?
Ами, ако вземете хора, които твърдят, че имат мускулни болки, свързани със статини и ги рандомизирате, редувайки статини и идентично изглеждащо плацебо за период от три седмици, те няма да могат да различат дали приемат реалното лекарство или захарно хапче. Проблемът с това проучване, обаче е, че може да отнеме месеци не само да развият мускулни болки, предизвикани от статините, но и месеци преди те да преминат, така че не е чудно, че с три седмици прием, три седмици спиране на приема не е достатъчно за участниците да определят кое кое е.
Но тези данни са по-убедителни. 10 000 души били рандомизирани да приемат или статин, или захарно хапче в продължение на няколко години. Но е трябвало да спрат рано проучването, защото много хора започнали да умират в групата със захарното хапче, и така, статините били предложени на всички. И това, което забелязали, е, че нямало излишък от доклади за странични ефекти, свързани с мускулни болки, сред пациентите, които приемали статините в сравнение с тези, които били на плацебо. Но когато приключила фазата с плацебо и хората знаели, че са били на статини, те съобщили за повече странични ефекти, свързани с мускулите, отколкото тези, които не ги приемали. Тези резултати показват така наречения ноцебо ефект, един вид обратното на плацебо ефекта.
Плацебо ефектите са положителни последствия, които погрешно са приписвани на лечението, докато ноцебо ефектите са негативни последствия, погрешно приписвани на лечението, както очевидно се вижда тук, тъй като има прекомерен процент странични ефекти, свързани с мускулите, съобщени само когато пациентите и техните лекари са били наясно, че терапията със статини се използва, а не когато това е скрито. Надяват се, че тези резултати ще помогнат да се подсигурят както лекарите, така и пациентите, че повечето странични ефекти, свързани със статините, всъщност не са причинени от лекарството и трябва да се преодолеят преувеличените твърдения за страничните ефекти на статините. Именно тези резултати от плацебо контролирани рандомизирани проучвания, за които се казва, че показват определено, че почти всички симптоматични странични ефекти, които са приписвани на терапията със статини в рутинната практика, реално не са причинени от лекарството. Сега само няколко пациенти ще повярват на това, че мускулните им симптоми, свързани със статините, са от психогенен произход, което означава, че всичко е в главата им, но отказът им да приемат може да има смъртоносни последствия. Спирането на лечението със статини може да бъде животозастрашаваща грешка.
Ето смъртността на тези, които спрели статините след вероятна нежелана реакция, в сравнение с тези, които се придържали към тях. Това означава около 1 допълнителен смъртен случай за всеки 83 пациенти, които са спрели лечението в рамките на 4-годишен период. Така че, когато има докладвани случаи за странични ефекти от статините и хората спрат да ги приемат, това може да доведе до хиляди фатални и увреждащи инфаркти и инсулти, които иначе биха били избегнати. Рядко в историята на съвременното лечение значителните ползи от едно лечение са били компрометирани до такава степен от сериозни погрешни разбирания на доказателствата за неговата безопасност.
Но погрешно ли е да се предполага, че терапията със статини причинява странични ефекти при една пета от пациентите? Именно това можем да видим в клиничната практика. Между 10% и 25% от пациентите, поставени на статини, се оплакват от мускулни проблеми, но понеже не виждаме дори близки до тези проценти при контролираните проучвания, обвиняваме пациентите, че са се объркали. Защо в клиничните проучвания честотата на страничните ефекти от статините е толкова ниска, но в реалния свят изглежда толкова висока?
Например, ако вземете този мета анализ на клинични проучвания, той открива проблеми в мускулите не при 1 на всеки 5, а само при 1 на всеки 2 000 пациенти. Така че, хей, може би всеки над определена възраст трябва да ги приема. Но разбира се, всяко едно от тези проучвания е финансирано от самите производители на статини. Например, как биха могли рандомизираните контролирани проучвания да пропуснат да открият нежеланите странични ефекти, свързани със статините, като например мускулна болка? Като не питат. Един преглед от 44 проучвания със статини открива, че само едно пита директно за странични ефекти, свързани с мускулите. И така, дали по-голямата част от страничните ефекти просто се пропускат при всички тези проучвания или повечето странични ефекти в клиничната практика се смятат просто за някаква измислица на пациентите? Заключението: не знаем, но определено има спешна нужда да разберем.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-common-are-muscle-side-effects-from-statins/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари