Нашите навици на хранене правят нас и планетата нарастващо нездрави. Нашата ситуация е на загуба и за двете страни; глобална трансформация на хранителната система е необходима спешно. Вземайки предвид нарастващия брой доказателства, по отношение на ефектите от храните за околната среда, за насоките за хранене от 2015 до 2020 г. научният съвещателен комитет включва за първи път глава, фокусирана върху безопасността на храните и устойчивостта, включително „хранителен модел, който е с по-високо“ съдържание на растителни храни, като зеленчуци, подове, пълнозърнести, бобови, ядки и семена, както и с ниско съдържание на животински храни, не само е по-здравословен, но също е и свързан с по-малко влияние върху околната среда…“ Въпреки публичната подкрепа без прецедент досега, това и други думи за устойчивост бяха, без изненада, заличени от окончателните хранителни насоки, публикувани в съвместност с министерството на земеделието на САЩ.
Те дори не се придържат достатъчно до науката за здравословно хранене, включвайки никакви или твърде пренебрежителни ограничения за храните от животински произход, въпреки наличните доказателства. Дори и да игнорират планетарното здраве като цяло и просто да се придържат към най-новите доказателства относно здравословното хранене, това ще има и големи ползи за околната среда. Заместването на животински храни с растителни такива не само ще подобри хранителната стойност и ще помогне на хората да живеят по-дълго, но и ще намали емисиите на вредни газове до 84%.
Като цяло, растителните храни причиняват по-малко странични ефекти за околната среда във всяко едно отношение. Относно въглеродния отпечатък, всички храни, които са еквивалентни на шофиране с повече от 1,6 км за една порция, са животински продукти. Ето ги емисиите на вредни газове от различни храни. Въпреки че нещо като агнешко месо или отглеждана риба за улов може би са най-вредни, приемът на пилешко все още причинява пет пъти по-голямо глобално затопляне отколкото нещо, като тропическите плодове, въпреки че суперзвездите на климата са бобовите – боб, грах, нахут и леща.
Например, в САЩ замяната на бобови с телешко на национално ниво може сама по себе си да достави над 75% от целевото намаление на емисиите на вредни газове и да пощади площ, която е 1,5 пъти размера на Калифорния, да не споменаваме ползите за здравето. И не само вредните газове. Бобът изисква приблизително 18 пъти по-малко земя, 10 пъти по-малко вода, 9 пъти по-малко гориво, 12 пъти по-малко тор и 10 пъти по-малко пестициди.
Така че, да, според престижната EAT Лансет комисия, повече растително хранене може и да е по-добре, но дори промяна към по-здравословни хранителни навици, с прием на цели зърнени храни, плодове, зеленчуци, ядки и бобови, без непременно стриктно растително хранене, ще е полезно. В Европа, например, само намаляването наполовина на консумацията на месо, млечни и яйца ще доведе до 40% намаление на емисиите на азот и вредни газове и ще изисква около една пета по-малко земя. В допълнение, промените в храненето също ще намалят рисковете за здравето, намалявайки сърдечно-съдовата смъртност, водещата причина за смърт.
Забележете, обаче, че минимизирането на влиянието върху околната среда не означава непременно максимизиране на човешкото здраве. Да, животинските продукти, млечните, яйцата, рибата и други видове месо освобождават значително повече вредни газове на порция, отколкото храни от растителен произход; приемът на добавена захар и олио няма да бъде в услуга на тялото ви.
В Калифорния, включването на повече животински продукти в диетата изисква допълнителни 10 000 кварти вода на година. Това е около 150 повече къпания на седмица. Дори само пропускането на месото в делнични дни може да спести хиляди галони на седмица, в сравнение с яденето на месо всеки ден и да намали дневния въглероден отпечатък и общ екологичен отпечатък с около 40%.
Някои страни всъщност предприемат мерки. Китайското правителство, например, е очертало план за намаляване на консумацията на месо на гражданите си с 50%, докато голяма част от останалия свят изглежда прави точно обратното, източвайки милиарди долари от данъци в субсидиране на индустриите за месо, млечни и яйца. Можем определено всички да се опитаме да си свършим работата; една пречка за промените в храненето, обаче, може да бъде подценяването на влиянието за околната среда от страна на потребителите за различни видове храни, но това се подпомага и от етикетите. Например, представете си да вземете консерва телешка супа с нудъли и да видите това. Въглеродният отпечатък на една порция половин чаша се равнява на това да оставите лампата включена за 39 часа. Но не някаква еко крушка, нали? Стара 100-ватова крушка с нажежаема жичка, в сравнение със зеленчукова супа без месо – разлика с 34 часа на крушката. Можете да си представите човек да ви критикува ненужно, оставяйки светлина за 34 минути, но това са 34 часа, само с ядене на половин чаша друг вид супа.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/which-foods-have-the-lowest-carbon-footprint/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев